„Осъзнаване” отвъд материята
В изисканата столична изложба „ Нирвана ” беше открита изложбата „ Осъзнаване ” на младата художничка Лили Сотирова. На вернисажа в четвъртък по здрач се събраха над 100 фенове на изобразителното изкуство, изпълнили 4-те зали на галерията.
„ Допускам Вселената в мен.
В зениците на материята пропадам.
В случайността на светлината се възродявам.
В действителността на жарта горя.
Прозрачността на кожата ми проговаря. ”
Това са стихове на самата Лили Сотирова, с които тя приветства гостите. Нейните картини излъчват тъкмо тази жертвена светлина, за която става дума тук: ще потънем в криволиците на нейното въображение, повлияно може би от кубизма, само че и облъхнато от сюрреализма, и в края на краищата намерило личен език, с цел да се излее в едни самобитни геометрични форми. Те са не просто цветно дишаща мозайка – те внушават полета на духа, една еротично-весела визия за съвремието. В него изкуството не съблюдава правила – каноните от дълго време са взривени и който се опита да вкара нови, ще бъде изхвърлен от все по-явното динамизиране на изразните средства – образното изкуство бърза – маските надничат от структурата на битието, извънземни облици стряскат сънищата ни, а живото цвете разцъфва геометрично в успореден свят.
Лили Сотирова реалокира креативния си взор от едно в друго изкуство с лекост. Ето нейната визия за словото:
„ Думи.
Изгарят като пепелта.
В земята двата облика се разминават.
Все още те очаквам, облик на живот.
Минутите отминават, секундите в танцът оживяват.
Думи. В ехото остават.
Затихват като жарта… ”
„ Допускам Вселената в мен.
В зениците на материята пропадам.
В случайността на светлината се възродявам.
В действителността на жарта горя.
Прозрачността на кожата ми проговаря. ”
Това са стихове на самата Лили Сотирова, с които тя приветства гостите. Нейните картини излъчват тъкмо тази жертвена светлина, за която става дума тук: ще потънем в криволиците на нейното въображение, повлияно може би от кубизма, само че и облъхнато от сюрреализма, и в края на краищата намерило личен език, с цел да се излее в едни самобитни геометрични форми. Те са не просто цветно дишаща мозайка – те внушават полета на духа, една еротично-весела визия за съвремието. В него изкуството не съблюдава правила – каноните от дълго време са взривени и който се опита да вкара нови, ще бъде изхвърлен от все по-явното динамизиране на изразните средства – образното изкуство бърза – маските надничат от структурата на битието, извънземни облици стряскат сънищата ни, а живото цвете разцъфва геометрично в успореден свят.
Лили Сотирова реалокира креативния си взор от едно в друго изкуство с лекост. Ето нейната визия за словото:
„ Думи.
Изгарят като пепелта.
В земята двата облика се разминават.
Все още те очаквам, облик на живот.
Минутите отминават, секундите в танцът оживяват.
Думи. В ехото остават.
Затихват като жарта… ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ