В избелелите от мъглата планини на Северна Португалия има повече

В избелелите от мъглата планини на Северна Португалия има повече живот от грабливите птици, които кръжат в търсене на заек и крави, звукът от чиито звънци се разнася из влажната белота. Номерът е да го откриете.

По ската на хълма купчини прясна тор демонстрират пътя към един от най-емблематичните и застрашени типове в района. Не след дълго от гнездо от мъхести камъни и папрати се издига извивката на тъмнокафява шия. Тя принадлежи на гарано - антична порода понита, която е живяла на Иберийския полуостров задоволително дълго, с цел да се появи на картини на палеолитни художници и на Диего Веласкес. Силното му, натъртено телосложение е помогнало на Португалия да построи и поддържа своята империя. Днес обаче гарано се бори за оцеляване, заяви „ Гардиън “.

След 16 000 години опитомяване, породата стартира да изпада в недружелюбност в средата на XX век, когато стопанствата се механизират, а тракторите и колите изместват конете. През 40-те години на предишния век в Португалия има сред 40 000 и 60 000 гарано. По сегашни оценки общата популация възлиза на 1 500-3 000 души.

" Един кон се нуждае от функционалност ", споделя Жозе Лейте, ветеринарен доктор, който работи като механически консултант на Асоциацията на животновъдите на коне гарано (Acerg). " Без нея те са обречени да изчезнат. И това се случваше тук. Нуждата от коня като аграрни инструмент завърши и по този начин спря и това интензивно отглеждане ".

Acerg се пробва да обезпечи оцеляването на породата, като акцентира нейния многостранен капацитет: понито освен е ценено като устойчив пасажер най-малко от римско време, само че може да тегли и каруци, да се занимава с дресура и е идеално животно за начинаещи ездачи.

" Въпросът е да се върне предназначението на породата ", споделя Лейте, " или да се откри ново. "

В страна като Португалия, която прекомерно добре знае какви вреди могат да нанесат горските пожари, гарано в този момент се употребява като средство за попречване на пожари. Acerg е подписал съглашение с най-голямата португалска компания за електрическа инфраструктура REN за даване на 280 коня, които ще разчистват храсталаците, като пасат на 4000 хектара планински скатове.

Мишел Перейра, който е запленен по понитата още от 11-годишен, отглежда такива животни от три десетилетия и има 48 понита, доста от които в този момент обикалят Сера да Кабрейра. Горските пожари от 2017 година, които лишиха живота на повече от 100 души в Португалия и Испания, доближиха до една от конюшните му, като погълнаха пластмасовата обшивка на покрива и я срутиха върху понитата изпод. Въпреки че животните оцеляват, пожарът припомня за всичко, което може да бъде изгубено.

" Португалия щеше да е по-бедна страна без тези коне ", споделя 55-годишният животновъд. " Това ще бъде огромна загуба за Португалия и за всички фамилии, чийто живот е обвързван с гарано. "

Остаряването и изключителната обстановка с климата не са единствените закани, пред които е изправен гарано. В планините на северозападна Португалия живеят и към седем стада иберийски вълци, които се състоят от към 30-40 животни. Подобно на понитата, вълците се срещат в региона още от палеолита, а от 1988 година са предпазен тип.

Жребчетата от породата гарано са богата и лесна плячка за вълците. Сузана Лопес, ветеринарен доктор, която се причислява към Acerg преди 8 години, споделя, че в някои региони вълците убиват до 70 % от жребчетата.

" Ако няма прекалено много вълци, понитата могат да оцеляват по-лесно ", споделя тя. " Добре е, в случай че вълците вземат някое болно жребче, само че сме стигнали до такава степен, че няма равновесие. "

Институтът за запазване на природата и горите (ИОПГ), държавният орган, отговарящ за ръководството на естественото завещание на Португалия, уточни, че вълците са предпазени от закона, и добави, че държавното управление изплаща компенсации на фермерите, чийто добитък е погубен от хищниците.

Говорител на ИОПГ съобщи, че институтът и неговите сътрудници са стартирали редица планове, " с цел да покачат осведомеността на животновъдите за смисъла на опазването на този наедрял див звяр и да ги поддържат в използването на най-подходящите ограничения за отбрана, с цел да се предотвратят нападенията на вълци ".

Тя прибавя, че тези стратегии включват потреблението на обичайни португалски кучета за развъждане на добитък и построяването на заграждения.

Но отглеждащите понита настояват, че нито една от тези ограничения не е подобаваща за скитащи гарано, и споделят, че единственият резистентен метод за справяне с нападенията би бил да се вкарат други животни, които вълците да ядат, да вземем за пример кози. Междувременно доста животновъди извеждат бременните си кобили от планините, с цел да могат да раждат и отглеждат жребчетата си в сигурност.

Ариана Безерра и татко ѝ Фернандо отглеждат 6 понита във фермата си в покрайнините на старинния град Понте де Лима. Тя споделя, че поддържането им в конюшня е смесена благословия.

" За да се защитят кръвните линии и жребците, хора като нас държат конете си вкъщи, само че по този метод се губи огромна част от дивата им природа ", споделя Безерра.

" Да изгубиш гарано би било все едно да ти разбият сърцето и да изгубиш частите му вечно ", споделя тя. " Те не са единствено част от историята на Португалия, те са част от международната история. "

Жозе Лейте споделя, че изгубването на породата би било екологичен еквивалент на загубата на известния манастир Херонимос в Лисабон. Нещо повече, прибавя той, в случай че понитата изчезнат, те могат да вземат със себе си и своите хищници.

" Ще загубим цялото това доста значимо генетично завещание ", твърди той. " А в случай че изчезнат гарано, ще изчезнат и глутниците вълци в планините "./БГНЕС