`Италианското кафе - национален специалитет и идентичност
В Италия без кафе не може – то е фетиш, обред и неразделна част от денонощието на италианците. Национален специалитет и еднаквост, кафето е и обич, и пристрастеност, както пее на Алекс Брити – вдихнаме чашката с кафе посредством нотите му в предаването „ Летни нощи “ – лятното издание на „ Нощен Хоризонт “, тъй като е хубаво да бъдем дружно, както пее той.
Изпил надали не 7 хиляди кафета, омръзнало му да е зад кормилото и желае час по-скоро в нощта да стигне до обичаната жена.
„ Имам потребност от теб като вода и кафе„, прецизира още Алекс Брити.
И в този италиански подтекст кафето има дълбоки исторически корени. В Италия кафе не пораства, само че приготовлението на едноименната напитка по разнообразни способи е италианско откритие.
Първият италиански град, приютил кафето е Венеция през 1570 година. Дължи се на падуанския доктор и ботаник Просперо Алпини – бил в Египет и забелязал обичая да се подготвят тъмнооцветана запарка от печени смлени семена.
Църквата се е противопоставяла на въвеждането на кафето, публикувано в мюсюлманския свят и считано от нея за „ дяволска напитка “. Обаче през 16 век, когато Папа Климент Осми я опитал, възкликнал:„ Тази напитка е толкоз вкусна, че би било тъпо да оставим невярващите да я пият сами! “.
И той благославя кафето!
Следва първото кафене, намерено на площад Сан Марко във Венеция през 17 век, а доникъде на 18 век кафето се приготвяло, както се споделя “ а ла турка „, т.е. както се прави на Балканите.
В Неапол – основен град на кралството на двете Сицилии, кафето също си пробива път с ръководещите бурбони през 18 век. Там става значителният поврат – вкарва се първата кафеварка, наречена „ Кукумела “(Cuccumela). Дело на французина Морис в Париж, само че с цялостен триумф в Неапол, посредством нея кафето стига до народа – приготвянето е изкуство и обред, а вълшебният му мирис се усеща в целия дом!
Увековечил го в своя театър „ Тези призраци “, огромният неаполския актьор Едуардо де Филипо, който си подготвя кафе с „ Кукумела “ вкъщи споделя:
„ Бих се отказал от всичко, само че не и от чаша кафе! Колко малко му би трябвало на човек да е благополучен! “.
Кафе машината за кафе еспресо е изобретена през 1884 година в Торино от италианеца Анджело Мориондо. Изобретението му е патентова в интернационален аспект в Париж година по-късно. Имал ресторан в центъра на Торино , огромният интерес го предиздвикал да се замисли по какъв начин по-бързо да се подготвя кафето и по този начин основават първата (според опциите на времето) кафемашина за „ експресно кафе “.
В Милано през 30-те години на 20 век Алфонсо Биалети създава кафеварката „ Мока “ – най- фамозната в света и до ден сегашен и артикул на италианския дизайн, изложен в разнообразни музеи по света.
Така дали от кафеварка или чашка еспресо – кафето съставлява за всички италианци обществен и културен обред, отразен в литературата, театралното изкуство, киното и музиката.
Най-оригиналната ария, която показва атмосферата и царството на кафето в Италия, което е в Неапол, е „ У кафе “ на Доменико Модуньо . Той пее на неаполски акцент и чувството за наслаждение и положително въодушевление е заразително:
„ Млякото е положително.
Шоколадът е сладостен.
Бива отварата от лайка.
Виното те прави благополучен.
Водата утолява жаждата.
Обаче милиони хора и в Неапол като мен не желаят и да знаят!
И живеят с кафе!
О, какъв брой е хубаво това кафе, което единствено в Неапол знаят да вършат и никой не знае по какъв начин и защо…
Но то се трансформира в специалитет!
Даже англичаните не помнят тук да пият чай! ”
И кафето се трансформира последователно в златото на Неапол! И който не е пил кафе там – еспресо или от кукумела, все едно не е видял папата в Рим!Традиция за града е предплатеното кафе , т.е. някой е пил кафе в кафене, само че заплаща и друго кафе за някой безпаричен или за другар.
И още, както и на други места, и в Италия преди кафето, с цел да се усети изцяло усетът му се пие вода. В израз на почитание или интерес към някого, като знак за добър край или за положително начало – италианците го канят на кафе.
Но не като у нас – на сладки приказки. В Италия се пие на крайник кафе – късо или дълго, или с няколко капки ракия. Нарича се „ кафе корето “ за положително храносмилане или за сгряване през зимата – също италианско създание.
С кафе приключваа един обяд или вечеря! Стана мода да се пие кафе от женшен или ечемик, само че не като запарка, а от капсули. Балканците на Апенините се майтапят, че „ италианците са се разглезили “и по тази причина не им подхожда към този момент, както на дедите им оригиналът „ а ла турка “.
Златният орден си остава за кафето еспресо. Следват това от кафеварка! Идеални за всеки час от деня – според от случая или нощем – за посрещане на изгрева, „ неочаквана светлина от изток “, както пее в едноименната си песен Ерос Рамацоти :
„ Защото тя, зората, ще стопли
– като огън, ще изгори злото.
И започваме да усещаме, че се усмихваме
измежду мирис от рози, след едно хубаво кафе! “
Целия материал на кореспондента ни в Италия Елена Шаханова можете да чуете в звуковия файл.
Изпил надали не 7 хиляди кафета, омръзнало му да е зад кормилото и желае час по-скоро в нощта да стигне до обичаната жена.
„ Имам потребност от теб като вода и кафе„, прецизира още Алекс Брити.
И в този италиански подтекст кафето има дълбоки исторически корени. В Италия кафе не пораства, само че приготовлението на едноименната напитка по разнообразни способи е италианско откритие.
Първият италиански град, приютил кафето е Венеция през 1570 година. Дължи се на падуанския доктор и ботаник Просперо Алпини – бил в Египет и забелязал обичая да се подготвят тъмнооцветана запарка от печени смлени семена.
Църквата се е противопоставяла на въвеждането на кафето, публикувано в мюсюлманския свят и считано от нея за „ дяволска напитка “. Обаче през 16 век, когато Папа Климент Осми я опитал, възкликнал:„ Тази напитка е толкоз вкусна, че би било тъпо да оставим невярващите да я пият сами! “.
И той благославя кафето!
Следва първото кафене, намерено на площад Сан Марко във Венеция през 17 век, а доникъде на 18 век кафето се приготвяло, както се споделя “ а ла турка „, т.е. както се прави на Балканите.
В Неапол – основен град на кралството на двете Сицилии, кафето също си пробива път с ръководещите бурбони през 18 век. Там става значителният поврат – вкарва се първата кафеварка, наречена „ Кукумела “(Cuccumela). Дело на французина Морис в Париж, само че с цялостен триумф в Неапол, посредством нея кафето стига до народа – приготвянето е изкуство и обред, а вълшебният му мирис се усеща в целия дом!
Увековечил го в своя театър „ Тези призраци “, огромният неаполския актьор Едуардо де Филипо, който си подготвя кафе с „ Кукумела “ вкъщи споделя:
„ Бих се отказал от всичко, само че не и от чаша кафе! Колко малко му би трябвало на човек да е благополучен! “.
Кафе машината за кафе еспресо е изобретена през 1884 година в Торино от италианеца Анджело Мориондо. Изобретението му е патентова в интернационален аспект в Париж година по-късно. Имал ресторан в центъра на Торино , огромният интерес го предиздвикал да се замисли по какъв начин по-бързо да се подготвя кафето и по този начин основават първата (според опциите на времето) кафемашина за „ експресно кафе “.
В Милано през 30-те години на 20 век Алфонсо Биалети създава кафеварката „ Мока “ – най- фамозната в света и до ден сегашен и артикул на италианския дизайн, изложен в разнообразни музеи по света.
Така дали от кафеварка или чашка еспресо – кафето съставлява за всички италианци обществен и културен обред, отразен в литературата, театралното изкуство, киното и музиката.
Най-оригиналната ария, която показва атмосферата и царството на кафето в Италия, което е в Неапол, е „ У кафе “ на Доменико Модуньо . Той пее на неаполски акцент и чувството за наслаждение и положително въодушевление е заразително:
„ Млякото е положително.
Шоколадът е сладостен.
Бива отварата от лайка.
Виното те прави благополучен.
Водата утолява жаждата.
Обаче милиони хора и в Неапол като мен не желаят и да знаят!
И живеят с кафе!
О, какъв брой е хубаво това кафе, което единствено в Неапол знаят да вършат и никой не знае по какъв начин и защо…
Но то се трансформира в специалитет!
Даже англичаните не помнят тук да пият чай! ”
И кафето се трансформира последователно в златото на Неапол! И който не е пил кафе там – еспресо или от кукумела, все едно не е видял папата в Рим!Традиция за града е предплатеното кафе , т.е. някой е пил кафе в кафене, само че заплаща и друго кафе за някой безпаричен или за другар.
И още, както и на други места, и в Италия преди кафето, с цел да се усети изцяло усетът му се пие вода. В израз на почитание или интерес към някого, като знак за добър край или за положително начало – италианците го канят на кафе.
Но не като у нас – на сладки приказки. В Италия се пие на крайник кафе – късо или дълго, или с няколко капки ракия. Нарича се „ кафе корето “ за положително храносмилане или за сгряване през зимата – също италианско създание.
С кафе приключваа един обяд или вечеря! Стана мода да се пие кафе от женшен или ечемик, само че не като запарка, а от капсули. Балканците на Апенините се майтапят, че „ италианците са се разглезили “и по тази причина не им подхожда към този момент, както на дедите им оригиналът „ а ла турка “.
Златният орден си остава за кафето еспресо. Следват това от кафеварка! Идеални за всеки час от деня – според от случая или нощем – за посрещане на изгрева, „ неочаквана светлина от изток “, както пее в едноименната си песен Ерос Рамацоти :
„ Защото тя, зората, ще стопли
– като огън, ще изгори злото.
И започваме да усещаме, че се усмихваме
измежду мирис от рози, след едно хубаво кафе! “
Целия материал на кореспондента ни в Италия Елена Шаханова можете да чуете в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ