В историята се срещат хора, които не блестят с някакви

В историята се срещат хора, които не блестят с някакви особени качества, само че остават в нея единствено с една своя постъпка. Нещо сходно се случило с римския прокуратор в Юдея Понтий Пилат (Пилат Понтийски). Той не бил прочут с някакви свои действия нито преди, нито след разпятието на Иисус Христос – появил се от неизвестността и липсващ още веднъж в нея. Но неговото решение да измие ръцете си трансформирало историята на цялото човечество единствено в един момент.

Ала дали въобще е имало подобен политик и служител в Римската империя? Независимо, че откритите документални потвърждения са малко, към този момент е ясно: да, Понтий Пилат в действителност е живял и управлявал Юдея по времето на Иисус Христос. И, несъмнено, любопитно е от кое място се е появил…

През 13 година прочие Хр. в Каледонската гора на Южна Шотландия дошъл римски отряд. Това била границата, на север от която започвали земите на дивите племена на пиктите. Те не се подчинявали никому и нападали римските гарнизони. Командирът на отряда – центурионът Понтий, имал за задача да откри положителни връзки с шотландския водач Металанус. Той посетил столицата на вожда – селището Фортингел.

Най-известното място във Фортингел било тисово дърво, за което считали, че е на възраст 2 хиляди години. Под това дърво римският центурион срещнал дъщерята на вожда – Елия, и се влюбил в нея. Междувременно, с разрешението на Металанус, римляните построили малко барикада. Отношенията на Понтий с локалното населениие били толкоз положителни, че вождът не възразил за сватбата на щерка си с римския офицер.

Но се случило злощастие. Елия родила момче и умряла по време на раждането. Сирачето израснало в римското барикада, до момента в който пристигнало време татко му да напусне Шотландия. Вождът изпратил с него сина си Мансутеус, с цел да учи в Рим…

Тъй като Понтий е рядко име, английските историци незабавно създали връзката с Пилат от Евангелията. Още повече, че синът на Понтий, роден в 10 година прочие Хр., бил на същата възраст, на колкото би трябвало да е прокураторът на Юдея. Но от кое място идва втората половина на името му – Пилат? Според откривателите, дребният Понтий осиротял скоро, откакто дошъл в Рим – татко му умрял. Тогава на момчето дали филцова шапка – „ пилатус “. Такава имал право да носи единствено глава на семейство. Ако тази шапка била наследена от възрастен, никой не би обърнал внимание. Но, когато глава на фамилията става 10-годишно момче, в обръщението „ Пилатус “ се усеща и почитание, и известна добродушна подигравка.

Понтий Пилатус почнал държавна работа и на 40-годишна възраст получил високия пост прокуратор (управител, наместник) на Юдея. Съдбата се усмихнала и на приятеля му принц Мансутеус. Той се оказал доста кадърен. В Рим толкоз го харесали, че го изпратили вкъщи му, като освен удостоверили купата му на шотландски водач, само че и го назначили за римски прокуратор, което се случвало доста рядко – по предписание, римляните не се доверявали на вождове от завладените провинции.

По-нататък историята е позната. Юдейските свещеници в Йерусалим видели в Иисус Христос опасност за господството си в страната. Обвинили го в осквернение и протест против управляващите, хванали го и отвели при Понтий Пилат. Пилат разговарял с Христос и явно се убедил в неговата непорочност. Но римският прокуратор трябвало да остане в допустими връзки с ръководителите на еврейската общественост. Казал на свещениците от Синедриона, че счита Христос за почтен и има намерение да упражни правото си на опрощение – в чест на еврейската Пасха да освободи един от наказаните на гибел и това да бъде Иисус.

„ Христос пред Пилат “, картина от Михай Мункачи (1881)

Източник: Уикипедия

Евангелието от Матея споделя по този начин събитията (Глава 27):„ 20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара’ва, а Иисуса да погуби. 21. Тогава шефът ги попита: кого от двамата желаете да ви пусна? Те дадоха отговор: Вара’ва. 22. Пилат им сподели: а какво да сторя с Иисуса, именуван Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и споделиха: да бъде разпнат! 24. Пилат, като видя, че нищо не оказва помощ, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: почтен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му дано бъде върху нас и върху чедата ни. 26. Тогава им пусна Вара’ва, а Иисуса наказа и Го съобщи на разпятие “.

Проблемите на Пилат почнали след разпъването на Христос. Независимо от гъвкавата му политика, скоро в Ерусалим избухнал протест против римляните. Той го потушил грубо, с което провокирал недоволството на Рим. Отзовали го и го чакал съд. Ала тогава император Тиберий, който наредил това, починал. Съдът не се е състоял, само че имуществото на Пилат било иззето, а него уволнили от държавна работа.

Пилат напуснал Рим и отишъл на север. Преданията описват, че се завърнал в Шотландия, ръководена от неговия другар от детските години. Вождът Мансутеус го посрещнал като собствен брат. Твърди се, че Понтий Пилат проповядвал християнството в цяла Британия и постигнал обилни триумфи в това си начинание. От хрониките е известно, че той умрял на 5 юли 55 година, т. е. живял 64 години – много преклонна възраст за тези времена.

Понтий Пилат бил заровен като християнски аскет и свят човек под античното тисово дърво, където за пръв път се срещнали родителите му. Този тис е оживял до наши дни. Сега до него се издига дребна черква.