Шифрите в средновековна Европа
В историята са познати възходи и падения, войни и спокойно време, победи и провали, заприказва и конспирации. Задължителен признак на всички тези събития бил тайнописът – шифроването или криптографията.
Използваните през Средновековието шифри изначало били извънредно елементарни. Пишели фразите отвесно или в противоположен ред, гласните заменяли с точки, вместо латиница употребявали непознати писмености (гръцки, иврит, арменски и др.).
В елементарните заместващи кодове бил употребен опростеният код на Цезар, където всяка писмен знак се заменяла със идната по азбучен ред – а в по-сложните системи ги замествали със особено измислени знаци.
Английският францискански духовник, професор в Оксфорд, повсеместен академик, математик, оптик и астроном Роджър Бейкън в средата на ХІІІ век написал книгата „ Тайните опити и недействителността на магията ”. В предисловието той означи: „ Глупак е оня, който написа нещо скрито, само че не по подобен метод, че да го скрие от простолюдието “. Бейкън изброява няколко метода за скриване на тайните: прескачане на гласни, потребление на метафори, букви от непознати писмености, стенография (стенография).
Един от водещите средновековни европейски криптографи бил известният британски публицист, астроном-любител и митнически служител Джефри Чосър. Самият живот принудил създателя на известните „ Кентърбърийски приказки “ да овладее криптографското изкуство. Като момче той бил изпратен за паж в двореца, а по-късно станал рицарски оръженосец в свитата на британския крал. По време на поход във Франция бил покорен, само че дружно с два коня от чиста порода бил изплатен от своя монарх – който платил 120 ливри за конете и 16 ливри за младия си гражданин. На 70-годишна възраст Чосър, като благонадежден и информиран човек, изпълнявал секрети дипломатически поръчения на краля в Италия и Франция.
Той водел цялата си секретна преписка посредством код с елементарна подмяна. Даже в стиховете си включвал кодирани строфи. След като процъфтяващ в дипломатическите си каузи, останал в сянка, като получил за дългогодишната си работа поста митничар на вълна и кожи в лондонското пристанище.
Но най-великото дело в живота му били поезията, астрономията и криптографията. За страдание, нито едно от тези занимания не му донесло приживе нито популярност, нито пари. Приключил живота си като надзорник на стени, укрепления, канавки, канали, езера, пътища и мостове по Темза, и бил заровен в Уестминстърското абатство.
През Средновековието европейската криптография придобила съмнителна популярност – почнали да я разпознават с черна магия, с някаква форма на окултизъм, астрология, алхимия и еврейската кабала.
Но нуждата от зашифроване на разнообразни известия останала.
Постепенно се оформили 8 системи на кодиране:
– една писмен знак заменя друга;
– думите се пишат обратно;
– следващите букви се реалокират в противоположен ред;
– буквите се заместват с цифри;
– буквите се заместват с други букви, след което вторите букви се заместват с цифри;
– всяка писмен знак се заменя с две други букви, които се употребяват като цифри, сумата от които е равна на цифровата стойност на шифрованата буква;
– всяка писмен знак се заменя с име на човек;
– при шифроването се употребяват етапите на Луната, имената на страни (в избран ред), изброяват се названия на плодове, дървета и т. н.
А когато „ контраразузнаването “ залавяло противников писма и се опитвало да ги дешифрира, имало поради, че в онази ера нормално доста послания започвали с публични общоприети изречения, да вземем за пример: „ В името на Бога… “ и т. н.
По този метод фактически успявали да разгадаят някои букви, а сетне последователно „ разплитали “ и цялото писмо.
