Ахмад Шах Мосуд – афганистанецът, който спря настъплението на СССР
В историята с горделивост съществуват няколко страни, които в никакъв случай не са съумели да бъдат завладяни. Една от тях е точно Афганистан. За интервала от своето основаване, тази територия е съумяла да се резервира задоволително дълго и постоянно да откри метод да се оправи с врага си. При последният опит на Съюз на съветските социалистически републики да завземе страната, един човек съумява да се издигне високо в тази територия.
Ахмад Шах Мосуд доближава висотите на народен воин и реализира този триумф с помощта на една доста вълнуваща причина – изправя се против елитна войска, употребявайки единствено подръчни материали и побеждава. Въпреки неналичието на задоволително хора, неналичието на оръжие и приток на боеприпаси и още доста други, Ахмад скоро се популяризира с военния си прякор „ Лъвът на Панжшир “.
Израствайки в планинския район на Афганистан – изкачван няколко пъти от Христо Проданов – Мосуд показва извънреден разсъдък, както и сериозен гений. Говори умерено към 5 езика, учи религиите на няколко страни и спортува интензивно, като обичаните дисциплини са точно футбол и волейбол. Преди войната съумява даже да влезе в инженерната стратегия на университета в Кабул.
Именно в университета взема решение да влезе в съюза на ислямските студенти и с голяма отговорност стартира да дава отговор за студентското придвижване. През 1978 година ще успее да стане очевидец на навлизащите комунисти в страната, които се стремят да поемат контрола над страната, екзекутирайки всеки един евентуален зложелател на новия режим. Имайки поради сериозната връзка сред жителите с религията, конфликтът с атеистите се оказал повече от предсказуем. Задавала се нова вяра – тази на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
До този миг, двамата идеалисти не можели да подозират какво в действителност ги чака и против какво ще се изправят. Ако има нещо, което Мосуд ненавижда, това са точно нашествениците и не стопира да го показва. Именно в родния си район стартира да провежда придвижване против „ гостите “. Бунтовниците се борят с постоянната афганистанска войска, подкрепяна точно от Съюз на съветските социалистически републики в продължение на 40 дни. Това стълкновение се оказало много тежко, заради простата причина, че в района се изсипали тонове бронирана техника, против която никой не можел да издържи. По разпоредбите на войната, когато съперникът се окаже доста по-подготвен, стартира едно ново стълкновение под формата на партизанска война.
В идващите месеци точно Ахмад ще обръща изключително внимание на всяко стълкновение, в което да влезе, както и ще пресмята доста тъкмо евентуалните жертви. Преди да се затвори библиотеката в града, стратегът съумял да вземе много книги за изкуството на войната и да се запознае с положителни практики за водене на стълкновение, освен това с лимитирани количествени запаси. Имайки поради дългите и изтощителни сражения, пълководецът скоро щял да впрегне всичко научено в процедура.
Добрата вест е, че мнозина споделяли топлите усеща към новия окупатор и побързали да се включат в придвижването. Хора от най-различни провинции прекосявали през далечните кози пътеки, с цел да стигнат до точката на интерес. Според неофициалните данни, в Афганистан влизат тонове танкове, някои от най-елитните бойци и хеликоптери от ново потомство, които да показват цялостната мощност на Съюз на съветските социалистически републики.
Повечето пазили границите, с цел да не може никой да достави нужната помощ, а в това време сформирането на муджахидините е към този момент почнало. Командващата част на Мосуд е била от към 5000 души, които обезверено се опитвали да намерят оръжие, с което да се борят и доста постоянно всеки паднал съветски боец бил разчленяван като лешояд, тъй като носил скъпите принадлежности за победа. Най-важното е, че в специфичната си тактика, Мосуд почнал да следи конвоите с хранителни запаси и гориво. Избирал някои от най-неприятните местности за прекосяване и чакал преминаващия ескорт да направи грешката да мине. Бил сигурен в тази маневра, изключително откакто можел да барикадира главните пътища. Когато конвоят се озове в клопката, бунтовниците се спускат и стартират да избиват всичко, което мърда и приказва чужд език.
Най-добрите машини не можели да противодействат, когато са затворени в тесни пространства. Покрай оръжието, множеството афганци успявали да вземат и портфейлите на руснаците, тъй като новата валута щяла да свърши доста работа. Подсилването на редиците станало допустимо и с един специфичен минерал – смарагдите. Повечето хора се стремели да добиват по-бързо скъпите находища и да ги продават на запад, с цел да получат оръжие и задоволително добра подготовка от доброжелателите. На помощ се отзовали организации като Централно разузнавателно управление на САЩ, които нямали нищо срещу да въоръжат съперника на Съюз на съветските социалистически републики.
След като Виетнам се оказва много сериозна костилка, сътрудниците търсили място за реванш и го получили. Мосуд даже не се интересувал от качествените победи. Градове и села, завземането на нова територия, това били отживелици. Всяка по-грандиозна победа можела да остави бойните приятели отворени за контра офанзива, затова никой не се интересувал от освобождението на града. Превръщайки се в духове, както ги назовават самите руснаци, афганците бързо почнали да отслабват каналите за доставка.
Колкото повече дребни победи се реализирали, толкоз по-сериозно се повишавали и количествата на доброволците, които нямали никакво желание да се предават толкоз елементарно. Колкото по-дълго продължава една война, толкоз по-сериозни са и възможностите за рухването на морала, а с това и желанието за водене на борба. Цели 9 години една тайфа от бунтовници не стопира да унищожава мита за непобедимата Червена войска. Около 6 пъти се започва огромна военна акция в лошотия район, в който Мосуд оперирал. Повече от 12 000 души, танкове и хеликоптери обикаляли в търсенето на лагер, само че без резултат. Накрая през далечната 1989 година руснаците се отхвърлят и напущат страната.
Точно тук обаче войната на Мосуд започвала. Важно е да се означи, че той не виждал смисъл в потреблението на деца и дами за своите сражения, войната може да разрешавала сходни осъществявания, само че той самият вярвал в надалеч по-цивилизованите разновидности. Идеалите на този водач били ориентирани към демокрацията, религиозната приемливост и равенството – все чудеса, които не можели да съществуват по този метод. Когато руснаците си потеглят, на територията навлизат новите герои – пакистанците, които получават средства от талибаните, с цел да се борят за бъдещето на страната. Една война се заменя с друга – този път гражданска.
Няколко години Мосуд и неговите демократични приятели, познати на запад като „ Северният алианс “ се борили точно с талибаните и Ал Кайда. Победителят от първата война продължавал да търси западните сили за помощ. Той самият се отдава на преследването на висшите офицери на новата организация и до известна степен може да се похвали с триумфи. Единственият проблем е, че западът по този начин или другояче не считал да му помогне, изключително откакто не влиза в спор със Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки опитите за победа, Ахмад умира на 9 септември 2001 година и единствено два дни по-късно е и офанзивата на Световния Търговски център. След този случай към този момент няма връщане обратно.
Повечето съдружни сили се включват на страната на „ Северния алианс “ и оказват помощ за преследването на талибанската войска. Вражеският личен състав е сведен доста. Малко по-късно в Афганистан се дава началото на нова демократична република. Първата задача на президента Карзаи е да разгласи Ахмад Шах Мосуд за народен воин, който дава към 20 години от живота си в отбрана на страната. Издигат го до равнището на „ Мъченик пълководец “, който се бори неуморно за демокрацията, толерансът и свободата. За него Осама Бин Ладен споделя „ Докато този човек е жив, успеха не може да бъде реализирана “.
