Урок по история: Как подпалването на Райхстага укрепи властта на националсоциалистите на Хитлер
В историята съвсем всички огромни атентати са имали резултат към подсилване на властта, а не към нейното деконструиране.
Разбира се, това не значи, че те са проведени от самата власт, само че пък са добре пристигнали за нея.
Така е станало и след атентата в църквата Света Неделя през 1925 година, да вземем за пример.
Емблематичен е пожарът в Райхстага, който безусловно дава криле на Националсоциалистите - Нацистите.
Пожарът в Райхстага е палеж на Райхстага (парламента на Германия в Берлин), осъществен на 27 февруари 1933 г. към 21:25 ч.
Изиграва огромна роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.
На парламентарните избори в Германия през юли 1932 година Националсоциалистическата немска работническа партия получава максимален брой гласове, само че не и парламентарно болшинство, резултат, който се удостоверява на предварителни избори през ноември. На 30 януари 1933 година водачът на националсоциалистите Адолф Хитлер става канцлер без да разполага с болшинство в Народното събрание
Въпреки напъните на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е сподавен към 23:30 ч., само че пленарната зала е изцяло унищожена. Много бързо на мястото на пожара идват висши функционери на НСДАП – Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.
В непосредственост до Райхстага е хванат полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той незабавно признава, че е работил самичък с желанието това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в постройката и, употребявайки подпалки и ризата си, възпламенява огън.
А. Хитлер и Х. Гьоринг декларират, че това е скрит план на комунистите. Събитието е употребявано от режима на Хитлер, който става канцлер единствено месец по-рано, с цел да вкара диктаторски ограничения в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише указ, с който да анулира редица цивилен права, залегнали във Ваймарската конституция.
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), стартира интензивно гонение на леви политици – за няколко дни са задържани към 4000 комунисти, както и водачи на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният избор от 5 март същата година за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този метод НСДАП и нейните съдружници събират нужните 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „ за “, 84 гласа „ срещу “) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 години.
По палежа на Райхстага през септември – декември същата година в Лайпциг е извършен правосъден развой, останал в историята като Лайпцигски развой.
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинявания за съучастие в подпалването на пожара са задържани също германецът Ернст Торглер – водач на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. С аргументираната си и пламенна защитна тирада (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата), произнесена на немски език, Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на проведената отбрана на интернационалната антифашистка общност, включително извършения в Лондон паралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския развой.
Торглер е изпратен в концлагер, само че през 1934 година дава заричане повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 година Изключен е от КПГ. Българите получават политическо леговище в СССР и отпътуват за Москва.
В Лондон антифашисти провеждат контрапроцес, на който упрекват в подпалването на Райхстага самите нацисти. Водилият следствието комитет (с присъединяване на английски, френски, американски, белгийски и швейцарски публични дейци стига до извода, че в сговор с Ван дер Любе е бил самият министър на вътрешните работи и ръководител на Райхстага Херман Гьоринг.
До през днешния ден не е открита сигурно повода за пожара в Райхстага. Поради сходството му с сходни пожари, избухнали при значими политически събития – множеството готови за катализиране на политическите процеси, остават мощни съмненията, че този пожар не е еднолична акция, а е проведен от заинтригувани политически сили. Допълнително съображение за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб – цялата пленарна зала и други пространства.
След Лондонския контрапроцес не престават да се водят самостоятелни следствия за определяне на същинските подбудители и уредници на палежа на Райхстага.
Така да вземем за пример през 1960 година германецът Фриц Тобиас (Fritz Tobias) разгласява серия от публикации в сп. „ Дер Шпигел “, в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е пироманиак и е работил самичък. През март 1973 година швейцарският историк Валтер Хофер (Walter Hofer) провежда конференция, на която твърди, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.
Прозорецът, през който се допуска, че Ван дер Любе е влезнал в постройката на Райхстага
През 1946 година Ханс Гизевиус (Hans Gisevius) – някогашен чиновник на Гестапо, декларира, че нацистите са същинските подпалвачи.
Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „ военачалник “) Карл Ернст (Karl Ernst, 1930 – 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA отпред с Хайни Гевер (Heini Gewehr), която подпалва огъня.
Германците Бахар (Bahar) и Кугел (Kugel) въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали налични след 1990 година, декларират през 2001 година, че е съвсем несъмнено, че подпалването е стартирано от нацисти – група от 3 до 10 души от SA отпред с Ханс Георг Гевер (Hans Georg Gewehr).
Разбира се, това не значи, че те са проведени от самата власт, само че пък са добре пристигнали за нея.
Така е станало и след атентата в църквата Света Неделя през 1925 година, да вземем за пример.
Емблематичен е пожарът в Райхстага, който безусловно дава криле на Националсоциалистите - Нацистите.
Пожарът в Райхстага е палеж на Райхстага (парламента на Германия в Берлин), осъществен на 27 февруари 1933 г. към 21:25 ч.
Изиграва огромна роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.
На парламентарните избори в Германия през юли 1932 година Националсоциалистическата немска работническа партия получава максимален брой гласове, само че не и парламентарно болшинство, резултат, който се удостоверява на предварителни избори през ноември. На 30 януари 1933 година водачът на националсоциалистите Адолф Хитлер става канцлер без да разполага с болшинство в Народното събрание
Въпреки напъните на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е сподавен към 23:30 ч., само че пленарната зала е изцяло унищожена. Много бързо на мястото на пожара идват висши функционери на НСДАП – Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.
В непосредственост до Райхстага е хванат полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той незабавно признава, че е работил самичък с желанието това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в постройката и, употребявайки подпалки и ризата си, възпламенява огън.
А. Хитлер и Х. Гьоринг декларират, че това е скрит план на комунистите. Събитието е употребявано от режима на Хитлер, който става канцлер единствено месец по-рано, с цел да вкара диктаторски ограничения в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише указ, с който да анулира редица цивилен права, залегнали във Ваймарската конституция.
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), стартира интензивно гонение на леви политици – за няколко дни са задържани към 4000 комунисти, както и водачи на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният избор от 5 март същата година за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този метод НСДАП и нейните съдружници събират нужните 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „ за “, 84 гласа „ срещу “) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 години.
По палежа на Райхстага през септември – декември същата година в Лайпциг е извършен правосъден развой, останал в историята като Лайпцигски развой.
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинявания за съучастие в подпалването на пожара са задържани също германецът Ернст Торглер – водач на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. С аргументираната си и пламенна защитна тирада (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата), произнесена на немски език, Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на проведената отбрана на интернационалната антифашистка общност, включително извършения в Лондон паралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския развой.
Торглер е изпратен в концлагер, само че през 1934 година дава заричане повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 година Изключен е от КПГ. Българите получават политическо леговище в СССР и отпътуват за Москва.
В Лондон антифашисти провеждат контрапроцес, на който упрекват в подпалването на Райхстага самите нацисти. Водилият следствието комитет (с присъединяване на английски, френски, американски, белгийски и швейцарски публични дейци стига до извода, че в сговор с Ван дер Любе е бил самият министър на вътрешните работи и ръководител на Райхстага Херман Гьоринг.
До през днешния ден не е открита сигурно повода за пожара в Райхстага. Поради сходството му с сходни пожари, избухнали при значими политически събития – множеството готови за катализиране на политическите процеси, остават мощни съмненията, че този пожар не е еднолична акция, а е проведен от заинтригувани политически сили. Допълнително съображение за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб – цялата пленарна зала и други пространства.
След Лондонския контрапроцес не престават да се водят самостоятелни следствия за определяне на същинските подбудители и уредници на палежа на Райхстага.
Така да вземем за пример през 1960 година германецът Фриц Тобиас (Fritz Tobias) разгласява серия от публикации в сп. „ Дер Шпигел “, в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е пироманиак и е работил самичък. През март 1973 година швейцарският историк Валтер Хофер (Walter Hofer) провежда конференция, на която твърди, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.
Прозорецът, през който се допуска, че Ван дер Любе е влезнал в постройката на Райхстага
През 1946 година Ханс Гизевиус (Hans Gisevius) – някогашен чиновник на Гестапо, декларира, че нацистите са същинските подпалвачи.
Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „ военачалник “) Карл Ернст (Karl Ernst, 1930 – 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA отпред с Хайни Гевер (Heini Gewehr), която подпалва огъня.
Германците Бахар (Bahar) и Кугел (Kugel) въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали налични след 1990 година, декларират през 2001 година, че е съвсем несъмнено, че подпалването е стартирано от нацисти – група от 3 до 10 души от SA отпред с Ханс Георг Гевер (Hans Georg Gewehr).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ