22 юни - денят, който промени историята
В историята няма подчинително наклонение. Не знаем сигурно дали Хитлер би могъл да победи Англия, в случай че не беше нападнал Съюз на съветските социалистически републики. Но Чърчил придобива убеденост в успеха едвам на 22 юни 1941 година, за което самият той осведоми околните си. А Чърчил е бил умел и сензитивен политик
Като се има поради, че Ромел е пред портите на Александрия до края на 1942 година, трите въздушни флота и четирите танкови групи, хвърлени от Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики през лятото на 1941 година, имаха всички шансове през същата 1941 година да пробият освен до Суецкия канал, само че и към следената от Виши Сирия, към Ирак, който се е подготвял за прогерманско въстание, както и към Иран, чието държавно управление също е следвало прогермански курс.
Междувременно Иран е вратата към Британска Индия, най-уязвимата точка на империята, към чиито граници се втурва Япония от Изток.
Като цяло, теоретично, в случай че офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година не беше осъществена, политическата карта на света можеше да наподобява напълно друго и, колкото и да е необичайно, общата геополитическа обстановка би била доста по-лоша за Съюз на съветските социалистически републики, защото евентуално крахът на Англия би премахнал и последната преграда пред опцията за образуване на обединен антисъветски фронт на всички огромни международни сили.
Включително и Съединените щати, където по това време (както, в действителност, винаги) пронацистките настроения са били мощни, и за които след провалянето на Англия войната с Германия нямаше да има смисъл.
Така че нашите съдружници имаха причина да не харесват Хитлер и неговото обграждане.
Германските генерали и политици в Нюрнберг не бяха обесени за военни закононарушения (много генерали от SS, които предизвикаха заличаването на стотици хиляди хора по своя лична самодейност, избягаха изцяло от наказването, само че водачите на ОКВ бяха екзекутирани: марионетката на Хитлер Кайтел, която не направи самостоятелни решения и неговият заместител Йодл, който даже наказателни заповеди не е подписвал, защото това е прерогативът на Кайтел).
Те бяха обесени и хвърлени в пандиза за това, че осуетиха първата американска композиция за фашистката глобализация на планетата.
Масовите убийства са предлог, а не причина. Всички, които работеха за тях и от които имаха потребност в бъдеще, американците избавиха, в случай че не от съд, то от съществено наказване.
Дори шефът на СД, най-близкият помощник и любим на Хайдрих и Химлер, Валтер Шеленберг, беше освободен от всички обвинявания по време на процеса, като се изключи участие в незаконни организации, и получи единствено шест години. Той бива наказан единствено за участие в НСДАП и Секретен сътрудник. Но той не изтърпя и този най-малък период, защото беше освободен предварително (поради заболяване).
В своите записки, написани в Швейцария през 1950-1952 година, Шеленберг разказва в детайли обособените интервенции на службата си в западно направление, само че не написа нищо за работата на Изток.
Междувременно от началото на 1944 година, след оставката на адмирал Канарис, Абверът (военното разузнаване) е прикован към РСХА (Щабът за сигурност на Райха) и в действителност се управлява от Шеленберг, който по този метод сплотява в своите ръце всички съществени разузнаването на Райха.
Мисля, че би било вярно да се допусна, че Шеленберг не е разкрил интервенциите на СД на Изток, тъй като те, дружно с агентиТЕ, са били предадени на американците и продължени от тях след войната.
Ясно е, че Съединени американски щати избавиха врата от бесилката, на която седеше главата, която притежаваше толкоз скъпа информация. Освен това Шеленберг постоянно е заемал прозападна позиция и от есента на 1941 година поставя всички старания да подписа сепаративен мир на Запад.
Но на 22 юни 1941 година стартира различен, изначало изцяло неосезаем развой - процесът на възраждането на Русия.
До началото на войната Съюз на съветските социалистически републики не е доста постоянна страна.
Сталинистите са изцяло прави, когато споделят, че репресиите са проведени не от нулата. Това е било детайл от скрита революция, която продължи в руското общество през 20-те и 30-те години.
Борбата в болшевишкия хайлайф, чиито съставни елементи са били провалянето на троцкизма и унищожаването на по този начин наречената ленинска армия, и чистката на армията, и многократните чистки на ОГПУ-НКВД и партийните чистки, са единствено върхът на айсберга.
„ Повърхностната “ част от него включва и битката против басмачеството, което продължава съвсем до началото на Великата отечествена война, и битката против бунтовниците от планинските нации на Кавказ, която продължава даже през 1941 година
„ Под водата “ е била и голяма маса от съветското селячество, свещеници, занаятчии, някогашната дребна буржоазия от епохата на НЕП, както и „ обезправени “ всред „ някогашните хора “ и новите „ членове на фамилиите на враговете на народа. "
Сред тях е имало разнообразни хора, които са имали друго отношение към властта, само че самите пластове като цяло са били непрекъснато подложени на наказателен напън, което е предизвиквало тъпа опозиция, която от време на време се е проявявала в открита форма.
Не знаем по какъв начин щяха да се развият събитията в бъдеще, дали управляващите биха съумели най-сетне да подтиснат съпротивата, или потиснатият митинг за дълго време щеше да докара до нова вълна от гражданска борба, само че би трябвало да разберем, че в реалност в навечерието на войната в Съюз на съветските социалистически републики имаше две страни.
Един от блажените руски филми, с наслада построи щастливо бъдеще за цялото човечество. А другият може би искаше да се причисли, само че изпита мощен социално-икономически напън, който ограничи правата на мнозина въз основа на обществен генезис.
22 юни сплоти тези две страни. За избран интервал от време нуждата да се отбрани Родината и да се спасят хората от заличаването, неизбежно при положение на загуба на войната, стартира да господства над всички различия, които разкъсваха обществото.
Сталин беше политик не по-малко умел и сензитивен към обстановката от Чърчил. Следователно, за разлика от сътрудниците си в Политбюро, той мигновено осъзна големия капацитет на консолидиращото се общество и съумя да управлява този развой.
Оттук и частичното връщане на правата на Православната черква и активизирането на нейното присъединяване в обществено-политическия живот на страната, както и връщането в армията на обичайна съветска униформа с пагони и тостът „ За съветския народ!” на приема в Кремъл в чест на Победата на 24 май 1945 година
Именно Русия, която ненадейно се появи зад тила на Съюз на съветските социалистически републики, пречупи гръбнака на фашизма. И това към този момент не можеше да се пренебрегва нито във външната, нито във вътрешната политика.
Разбира се, руското държавно управление не можеше по идеологически аргументи да се откаже от концепцията за издигане на националните околности за сметка на съюзния център, т.е. за сметка на Русия. Но наред с „ новата историческа общественост – руският народ “, която остана за парадни прояви, на публично равнище започнаха все по-често да напомнят, че на Запад „ всички ни назовават руснаци “.
Много постепенно съветският стартира да се трансформира в синоним на руския в страната. Ето за какво даже в този момент можем да срещнем „ съветски арменци “ и „ съветски казахи “, „ съветски молдовци “ и даже, Бог да ме елементарни, „ съветски украинци “ в необятността на Русия (за разлика от първите три, последната фраза звучи като „ съветски рязанец”).
В културата, изкуството, даже в науката, придвижването на съветските почвеници служащи стартира да набира мощ, като последователно си проби път и в политиката.
Не знаем по какъв начин и по кое време щеше да завърши този развой на възобновление на рускостта, почнал на 22 юни 1941 година, в случай че не беше перестройката и разпадането на страната, само че би трябвало да се помни, че не беше на Горбачов или промените на Хрушчов, а войната, тази която се трансформира в поврат от политиката на пролетарския интернационализъм, която предполагаше изгарянето на съветски запаси в името на химерата на " международната гражданска война ", към нова национална политика, която предполагаше, че Съюз на съветските социалистически републики (Русия ) има свои геополитически ползи.
Ето за какво Съюзът излезе от войната като суперсила, тъй като най-сетне осъзна своята субектност и престана да работи единствено като инструмент за реализиране на задачите на обособена идеологическа група. Ето за какво Третият интернационал бе разхлабен. Съгласно новата национална политика той към този момент не беше нужен.
Горбачов, сходно на Хрушчов, просто не разбра големия капацитет на съветското национално възобновление (който Сталин видя и употребява за личните си цели) и затова в хода на промените им предложи настояването за „ връщане към ленинската национална политика”).
Разбира се, политиката на комунистическата страна не би могла да бъде напълно национална, тя би била в несъгласие с идеологическата доктрина.
Но след 1941 година (когато немските служащи и селяни в сиви шинели НЕ трансфораха „ империалистическата война в гражданска”, а радостно потеглиха да убиват и ограбват „ славянски подчовеци”) тя към този момент не можеше да бъде изцяло интернационална.
Оттогава руската политика става двустранна и непрекъснато съдържаше вътрешни несъгласия.
През първите двадесет години след 1991 година имаше такова вътрешно несъгласие и в съветската политика. Мястото на комунистическия месианизъм просто беше заето от глобалисткия месианизъм.
Но защото страната се връща към естественото си развиване, което допуска вътрешна политическа конкуренция сред разнообразни идеологически сили (от извънредно ляво до извънредно дясно), двойствеността на съветската политика бързо беше отстранена в интерес на нейната национализация.
На 24 февруари 2022 година този развой завърши. Отново, както през 1613, 1812 и 1941 година, конгломератът от народите, населяващи Русия, под общото име руснаци, се бори за свободата на Русия против нацистите, които се пробват да окупират съветските земи, хранени от американците.
И към този момент никой не се лъже – войната не е за светлото бъдеще на цялото човечество, а за нашето лично настояще и бъдеще, за правото да живеем на нашата земя съгласно личните си закони и обичаи. Това е, което сплотява чеченци, буряти и татари в съветския свят. И руснаци, несъмнено.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Като се има поради, че Ромел е пред портите на Александрия до края на 1942 година, трите въздушни флота и четирите танкови групи, хвърлени от Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики през лятото на 1941 година, имаха всички шансове през същата 1941 година да пробият освен до Суецкия канал, само че и към следената от Виши Сирия, към Ирак, който се е подготвял за прогерманско въстание, както и към Иран, чието държавно управление също е следвало прогермански курс.
Междувременно Иран е вратата към Британска Индия, най-уязвимата точка на империята, към чиито граници се втурва Япония от Изток.
Като цяло, теоретично, в случай че офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година не беше осъществена, политическата карта на света можеше да наподобява напълно друго и, колкото и да е необичайно, общата геополитическа обстановка би била доста по-лоша за Съюз на съветските социалистически републики, защото евентуално крахът на Англия би премахнал и последната преграда пред опцията за образуване на обединен антисъветски фронт на всички огромни международни сили.
Включително и Съединените щати, където по това време (както, в действителност, винаги) пронацистките настроения са били мощни, и за които след провалянето на Англия войната с Германия нямаше да има смисъл.
Така че нашите съдружници имаха причина да не харесват Хитлер и неговото обграждане.
Германските генерали и политици в Нюрнберг не бяха обесени за военни закононарушения (много генерали от SS, които предизвикаха заличаването на стотици хиляди хора по своя лична самодейност, избягаха изцяло от наказването, само че водачите на ОКВ бяха екзекутирани: марионетката на Хитлер Кайтел, която не направи самостоятелни решения и неговият заместител Йодл, който даже наказателни заповеди не е подписвал, защото това е прерогативът на Кайтел).
Те бяха обесени и хвърлени в пандиза за това, че осуетиха първата американска композиция за фашистката глобализация на планетата.
Масовите убийства са предлог, а не причина. Всички, които работеха за тях и от които имаха потребност в бъдеще, американците избавиха, в случай че не от съд, то от съществено наказване.
Дори шефът на СД, най-близкият помощник и любим на Хайдрих и Химлер, Валтер Шеленберг, беше освободен от всички обвинявания по време на процеса, като се изключи участие в незаконни организации, и получи единствено шест години. Той бива наказан единствено за участие в НСДАП и Секретен сътрудник. Но той не изтърпя и този най-малък период, защото беше освободен предварително (поради заболяване).
В своите записки, написани в Швейцария през 1950-1952 година, Шеленберг разказва в детайли обособените интервенции на службата си в западно направление, само че не написа нищо за работата на Изток.
Междувременно от началото на 1944 година, след оставката на адмирал Канарис, Абверът (военното разузнаване) е прикован към РСХА (Щабът за сигурност на Райха) и в действителност се управлява от Шеленберг, който по този метод сплотява в своите ръце всички съществени разузнаването на Райха.
Мисля, че би било вярно да се допусна, че Шеленберг не е разкрил интервенциите на СД на Изток, тъй като те, дружно с агентиТЕ, са били предадени на американците и продължени от тях след войната.
Ясно е, че Съединени американски щати избавиха врата от бесилката, на която седеше главата, която притежаваше толкоз скъпа информация. Освен това Шеленберг постоянно е заемал прозападна позиция и от есента на 1941 година поставя всички старания да подписа сепаративен мир на Запад.
Но на 22 юни 1941 година стартира различен, изначало изцяло неосезаем развой - процесът на възраждането на Русия.
До началото на войната Съюз на съветските социалистически републики не е доста постоянна страна.
Сталинистите са изцяло прави, когато споделят, че репресиите са проведени не от нулата. Това е било детайл от скрита революция, която продължи в руското общество през 20-те и 30-те години.
Борбата в болшевишкия хайлайф, чиито съставни елементи са били провалянето на троцкизма и унищожаването на по този начин наречената ленинска армия, и чистката на армията, и многократните чистки на ОГПУ-НКВД и партийните чистки, са единствено върхът на айсберга.
„ Повърхностната “ част от него включва и битката против басмачеството, което продължава съвсем до началото на Великата отечествена война, и битката против бунтовниците от планинските нации на Кавказ, която продължава даже през 1941 година
„ Под водата “ е била и голяма маса от съветското селячество, свещеници, занаятчии, някогашната дребна буржоазия от епохата на НЕП, както и „ обезправени “ всред „ някогашните хора “ и новите „ членове на фамилиите на враговете на народа. "
Сред тях е имало разнообразни хора, които са имали друго отношение към властта, само че самите пластове като цяло са били непрекъснато подложени на наказателен напън, което е предизвиквало тъпа опозиция, която от време на време се е проявявала в открита форма.
Не знаем по какъв начин щяха да се развият събитията в бъдеще, дали управляващите биха съумели най-сетне да подтиснат съпротивата, или потиснатият митинг за дълго време щеше да докара до нова вълна от гражданска борба, само че би трябвало да разберем, че в реалност в навечерието на войната в Съюз на съветските социалистически републики имаше две страни.
Един от блажените руски филми, с наслада построи щастливо бъдеще за цялото човечество. А другият може би искаше да се причисли, само че изпита мощен социално-икономически напън, който ограничи правата на мнозина въз основа на обществен генезис.
22 юни сплоти тези две страни. За избран интервал от време нуждата да се отбрани Родината и да се спасят хората от заличаването, неизбежно при положение на загуба на войната, стартира да господства над всички различия, които разкъсваха обществото.
Сталин беше политик не по-малко умел и сензитивен към обстановката от Чърчил. Следователно, за разлика от сътрудниците си в Политбюро, той мигновено осъзна големия капацитет на консолидиращото се общество и съумя да управлява този развой.
Оттук и частичното връщане на правата на Православната черква и активизирането на нейното присъединяване в обществено-политическия живот на страната, както и връщането в армията на обичайна съветска униформа с пагони и тостът „ За съветския народ!” на приема в Кремъл в чест на Победата на 24 май 1945 година
Именно Русия, която ненадейно се появи зад тила на Съюз на съветските социалистически републики, пречупи гръбнака на фашизма. И това към този момент не можеше да се пренебрегва нито във външната, нито във вътрешната политика.
Разбира се, руското държавно управление не можеше по идеологически аргументи да се откаже от концепцията за издигане на националните околности за сметка на съюзния център, т.е. за сметка на Русия. Но наред с „ новата историческа общественост – руският народ “, която остана за парадни прояви, на публично равнище започнаха все по-често да напомнят, че на Запад „ всички ни назовават руснаци “.
Много постепенно съветският стартира да се трансформира в синоним на руския в страната. Ето за какво даже в този момент можем да срещнем „ съветски арменци “ и „ съветски казахи “, „ съветски молдовци “ и даже, Бог да ме елементарни, „ съветски украинци “ в необятността на Русия (за разлика от първите три, последната фраза звучи като „ съветски рязанец”).
В културата, изкуството, даже в науката, придвижването на съветските почвеници служащи стартира да набира мощ, като последователно си проби път и в политиката.
Не знаем по какъв начин и по кое време щеше да завърши този развой на възобновление на рускостта, почнал на 22 юни 1941 година, в случай че не беше перестройката и разпадането на страната, само че би трябвало да се помни, че не беше на Горбачов или промените на Хрушчов, а войната, тази която се трансформира в поврат от политиката на пролетарския интернационализъм, която предполагаше изгарянето на съветски запаси в името на химерата на " международната гражданска война ", към нова национална политика, която предполагаше, че Съюз на съветските социалистически републики (Русия ) има свои геополитически ползи.
Ето за какво Съюзът излезе от войната като суперсила, тъй като най-сетне осъзна своята субектност и престана да работи единствено като инструмент за реализиране на задачите на обособена идеологическа група. Ето за какво Третият интернационал бе разхлабен. Съгласно новата национална политика той към този момент не беше нужен.
Горбачов, сходно на Хрушчов, просто не разбра големия капацитет на съветското национално възобновление (който Сталин видя и употребява за личните си цели) и затова в хода на промените им предложи настояването за „ връщане към ленинската национална политика”).
Разбира се, политиката на комунистическата страна не би могла да бъде напълно национална, тя би била в несъгласие с идеологическата доктрина.
Но след 1941 година (когато немските служащи и селяни в сиви шинели НЕ трансфораха „ империалистическата война в гражданска”, а радостно потеглиха да убиват и ограбват „ славянски подчовеци”) тя към този момент не можеше да бъде изцяло интернационална.
Оттогава руската политика става двустранна и непрекъснато съдържаше вътрешни несъгласия.
През първите двадесет години след 1991 година имаше такова вътрешно несъгласие и в съветската политика. Мястото на комунистическия месианизъм просто беше заето от глобалисткия месианизъм.
Но защото страната се връща към естественото си развиване, което допуска вътрешна политическа конкуренция сред разнообразни идеологически сили (от извънредно ляво до извънредно дясно), двойствеността на съветската политика бързо беше отстранена в интерес на нейната национализация.
На 24 февруари 2022 година този развой завърши. Отново, както през 1613, 1812 и 1941 година, конгломератът от народите, населяващи Русия, под общото име руснаци, се бори за свободата на Русия против нацистите, които се пробват да окупират съветските земи, хранени от американците.
И към този момент никой не се лъже – войната не е за светлото бъдеще на цялото човечество, а за нашето лично настояще и бъдеще, за правото да живеем на нашата земя съгласно личните си закони и обичаи. Това е, което сплотява чеченци, буряти и татари в съветския свят. И руснаци, несъмнено.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ