Позабравени факти за българските владетели
В историята ни има прекалено много незнайни обстоятелства, които макар напъните ни, към момента не знаем. Има обстоятелства за българските владетели, които хората са не запомнили или в противен случай – не са ги научавали. В този материал не можем да изброим всичко, само че ще напомним единствено едни от най-важните обстоятелства от нашата история.
Ето ги и тях:
Създадената от Аспарух през 680/81г. страна е просто продължение на основаната през 632 година Кубратова България. Българският държател просто е преместил столицата от Бесарабия в Мизия.
Омуртаг е прочут като канас-и-виги, макар че множеството хора го изговарят погрешно като канасюбиги. Той е първият получил тази купа – останалите „ ханове “ са известни като „ архонти„ (от гръцки водач или предводител). Титлата на Тервел да вземем за пример е византийска, която на български в „ Именника на българските ханове “ подхожда на „ княз ”.
Свикнали сме да считаме Симеон за първия български цар. Това обаче не е правилно. Неговият наследник Петър I, първият притежател на това име е и първият български цар с приета купа от Византия. Освен това Петър е и първия задграничен държател, на който дават византийска принцеса за жена.
Тервел бил почетен с най-висшата византийска дворцова купа от император Юстиниан – кесар (т.е. принц ). Това било казус в българската история – никой различен не бил почетен с сходно отличие.
След 811г. Крум се заел със задачата да се построи и употребява военен флот. Освен това той е измислил и първите писани закони. Той е и първият държател, който употребявал профилиран инженерен корпус с цел да завладява замъци.
Малко прочут факт е, че България е имала трима крале. Това е по този начин, тъй като само кралската купа на Йоан (Калоян) била законно приета от папа Инокентий III откакто България се е освободила от византийско господство. Това значи, че по-правилно би било Калоян, Борил и Йоан Асен II да се смятат за крале. По силата на българо-никейския съюз, Вселенският патриарх признал царската (императорска) купа на Йоан Асен II през 1235 година
Рожденото име на Калоян, което се произнасяло като Калойоан е Йоан (или Йоаница – т.е. Иванчо). Към името му бил прибавен прякорът „ калос “, идващо от гръцкото хубав. Когато прякорът му се слеел с името се образувало Калоян. Правилното изговаряне на името му обаче би трябвало да бъде Йоан II.
Мнението, че Самуил е бил военачалник, който са създали цар е неверно. Той е имал цялостното право да се възкачи на българския трон. Самуил бил от благородническо семейство – татко му бил комит (или казано по съвременно му – граф) Никола, който е братовчед на цар Петър и е от Крумовия жанр.
Селянинът Ивайло е единственият човек без благородническа кръв, който законно се възкачил на европейски трон през Средните епохи. До времето на лорд-протектора Оливър Кромуел, Ивайло бил единственият човек, който нямал синя кръв, само че управлявал огромна европейска страна. През XIX век локалният отличник и едрия животновъд Милош Обренович, последвал образеца му и станал държател на Сърбия.
В края на XIV век (1299-1300 г.) Чака се възкачил на престола в Търново, само че по-късно бил погубен по разпореждане на Светослав Тертер. Чака е наследник на хан Ногай, който е пра-внук на Чингизхан и е единственият държател от династията на Чингизидите, който е имал честа да ръководи европейска страна.
Иван Шишман и Иван Срацимир по едно и също време управлявали България във времето след Късната Римска империя. Това било в интервала, когато тя била разграничена на части.
Счита се, че до1418 или 1421, България била ръководена от Константин Шишман. Това го прави последният законен държател на България през Средновековието.
Първородният наследник и правоприемник на Иван Шишман, Александър Шишман, намерил гибелта си като османски военачалник и шеф на град Измир. Годината била 1418г., Александър или Искендер бей княз съгласно турската религия, умрял при поход против надигане на локална дервишка фракция.
Първата Световна война е последната война, в която е взел участие български държател. Това бил Борис III, който дружно с брат си княз Кирил, прекарал известно време в щабовете на няколко разнообразни фронта.
Автор: Божидара Иванова
