Пулсът на Земята. Учените откриха периодичност в глобалните катастрофи
В историята на Земята е имало интервали на особена геоложка интензивност, когато континентите се движат, настъпват грандиозни вулканични изригвания и всеобщи измирания, трансформира се климатът. За последните 260 милиона години учените са преброили 10 сходни пагубни епизода. Сега, съдейки по спадането на скоростта на разширение на океанското дъно, световната тектонска интензивност се забавя. Кога тогава да чакаме идващия планетен удар?
Забавяне на спрединга
Планинските породи в центъра на океаните са по-млади, в сравнение с в краищата: в зоната на средноокеанските хребети литосферните плочи непрестанно се раздалечават (това се назовава спрединг) и се образува нова кора. А при континентите тежките океански плочи последователно се подпъхват под по-леките континентални, потъвайки в мантията. Така работи световният тектонски конвейер.
От скоростта на спрединга зависят интензивността на земетресенията, вулканизмът и образуването на планините. Колкото по-активно се движат тектонските плочи, толкоз повече в тях са пукнатините и разломите, през които магмата и парниковите газове от мантията се втурват към земната повърхнина, толкоз по-силни са сеизмичните феномени.
След разбор на данни за планинските породи от двете страни на средноокеанските хребети за 19 милиона години, учените са стигнали до извода, че в междинния миоцен, преди към 15 милиона години, скоростта на спрединга е била оптималната - към 200 милиметра годишно. След това е почнала да понижава и в този момент е от 40 до 90 милиметра. Общо били проучени 18 подводни хребета. Темповете на формиране на земната кора са избрани посредством палеомагнитния способ. Магнитните полюси на Земята от време на време сменят местата си. Учените фиксират тази инверсия по ориентацията на магнитните минерали във втвърдени вулканични скали и по-късно ги употребяват като примери за маркиране на хронологичната канара. Оказало се, че през последните 15 милиона години скоростта на разминаване на морското дъно е намаляла приблизително с 40 % в съвсем всички средноокеански хребети, като се изключи Южнотихоокеанското нагорнище - най-активната тектонска зона на океана през днешния ден.
Според учените динамичността на литосферните плочи зависи от дълбинните процеси, които въздействат на режима на конвекция - придвижването на вещество в мантията. Възможно е локалните условия също да са изиграли роля, да вземем за пример образуването на планини в западния завършек на Северна и Южна Америка. „ Натоварената " с планини континентална плоча оказва по-голям напън върху океанската плоча под нея, снижавайки нейната скорост. Не са изключени и галактически фактори, в това число промени в орбиталните параметри на Земята. Едно е ясно: в междинния миоцен геоложката интензивност на планетата е била по-висока, а в този момент отслабва.
Неспокойната Земя
По-рано учени от Нюйоркския университет откриха, че подеми и спадове в геоложката интензивност се случват с избрана честота. Събития като всеобщи измирания, пагубни вулканични изригвания и трусове, повишаване на нивото на океана и изместване на континентите се случват към един път на всеки 27,5 милиона години. Хипотезата за цикличността на геоложката история не е нова. На нея в действителност се основава разделянето на времевата канара на Земята на интервали и столетия. През 70-те години на предишния век американците А. Фишър и М. Артър стигат до заключението, че съществува цикъл от 32 милиона години на климатични и биотични промени.
През 80-те и 90-те години на ХХ век беше изяснено, че може да се приказва за цикъл в диапазона от 26 до 30 милиона години. Сега, употребявайки данните, получени благодарение на най-новите радиоизотопни способи, откривателите са определили точното време на 89 най-важни геоложки събития: измиране на морски и сухоземни животни, понижаване на кислорода в океана, огромни изливания на базалтова лава, съмнения на морското ниво и тектонски придвижвания от литосферните плочи. Статистическият разбор посочил, че те се групират в 10 ясни пика, приблизително на 27,5 милиона години един от различен. Последният изблик се е случил преди към седем милиона години и в този момент Земята фактически се успокоява от ден на ден и повече. Следващият интервал на интензивно преструктуриране на планетата, съгласно прогнозите, ще настъпи най-малко след 20 милиона години.
Забавяне на спрединга
Планинските породи в центъра на океаните са по-млади, в сравнение с в краищата: в зоната на средноокеанските хребети литосферните плочи непрестанно се раздалечават (това се назовава спрединг) и се образува нова кора. А при континентите тежките океански плочи последователно се подпъхват под по-леките континентални, потъвайки в мантията. Така работи световният тектонски конвейер.
От скоростта на спрединга зависят интензивността на земетресенията, вулканизмът и образуването на планините. Колкото по-активно се движат тектонските плочи, толкоз повече в тях са пукнатините и разломите, през които магмата и парниковите газове от мантията се втурват към земната повърхнина, толкоз по-силни са сеизмичните феномени.
След разбор на данни за планинските породи от двете страни на средноокеанските хребети за 19 милиона години, учените са стигнали до извода, че в междинния миоцен, преди към 15 милиона години, скоростта на спрединга е била оптималната - към 200 милиметра годишно. След това е почнала да понижава и в този момент е от 40 до 90 милиметра. Общо били проучени 18 подводни хребета. Темповете на формиране на земната кора са избрани посредством палеомагнитния способ. Магнитните полюси на Земята от време на време сменят местата си. Учените фиксират тази инверсия по ориентацията на магнитните минерали във втвърдени вулканични скали и по-късно ги употребяват като примери за маркиране на хронологичната канара. Оказало се, че през последните 15 милиона години скоростта на разминаване на морското дъно е намаляла приблизително с 40 % в съвсем всички средноокеански хребети, като се изключи Южнотихоокеанското нагорнище - най-активната тектонска зона на океана през днешния ден.
Според учените динамичността на литосферните плочи зависи от дълбинните процеси, които въздействат на режима на конвекция - придвижването на вещество в мантията. Възможно е локалните условия също да са изиграли роля, да вземем за пример образуването на планини в западния завършек на Северна и Южна Америка. „ Натоварената " с планини континентална плоча оказва по-голям напън върху океанската плоча под нея, снижавайки нейната скорост. Не са изключени и галактически фактори, в това число промени в орбиталните параметри на Земята. Едно е ясно: в междинния миоцен геоложката интензивност на планетата е била по-висока, а в този момент отслабва.
Неспокойната Земя
По-рано учени от Нюйоркския университет откриха, че подеми и спадове в геоложката интензивност се случват с избрана честота. Събития като всеобщи измирания, пагубни вулканични изригвания и трусове, повишаване на нивото на океана и изместване на континентите се случват към един път на всеки 27,5 милиона години. Хипотезата за цикличността на геоложката история не е нова. На нея в действителност се основава разделянето на времевата канара на Земята на интервали и столетия. През 70-те години на предишния век американците А. Фишър и М. Артър стигат до заключението, че съществува цикъл от 32 милиона години на климатични и биотични промени.
През 80-те и 90-те години на ХХ век беше изяснено, че може да се приказва за цикъл в диапазона от 26 до 30 милиона години. Сега, употребявайки данните, получени благодарение на най-новите радиоизотопни способи, откривателите са определили точното време на 89 най-важни геоложки събития: измиране на морски и сухоземни животни, понижаване на кислорода в океана, огромни изливания на базалтова лава, съмнения на морското ниво и тектонски придвижвания от литосферните плочи. Статистическият разбор посочил, че те се групират в 10 ясни пика, приблизително на 27,5 милиона години един от различен. Последният изблик се е случил преди към седем милиона години и в този момент Земята фактически се успокоява от ден на ден и повече. Следващият интервал на интензивно преструктуриране на планетата, съгласно прогнозите, ще настъпи най-малко след 20 милиона години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ