Разкриха глобална катастрофа отпреди 250 милиона години
В историята на Земята е имало няколко всеобщи заличавания с разнообразни последствия за околната среда. Изследователи от Университета на Цюрих в този момент разкриват още една злополука, която се е състояла преди към 250 милиона години и изцяло е трансформирала преобладаващата растителност през Долен Триас (Триас е геоложки интервал от земната история, който обгръща първата третина на Мезозоя).
Това е една от най-големите произшествия, известни до момента на учените. Измрели са съвсем всички морски типове, две трети от влечугите и земноводните.
Въпреки че е имало значително понижаване в разнообразието на растителния свят, типовете са съумели да се възстановят в границите на няколко хиляди години. Това значи, че след злополуката са надвили още веднъж предходните условия на планетата.
Изследователи от Института и Музея на палеонтологията на Университета на Цюрих са разкрили още една, незнайна до момента екологична рецесия, състояла се в интервала на Долен Триас. Екипът, воден от Петер Хохули и Хуго Бухер, е разкрил още едно събитие, трансформирало фундаментално растителността за по-дълъг интервал от порядъка на 500 хиляди години след огромния естествен прелом датиран на границата сред Перм и Триас.
Учените са изследвали седиментни скали с височина над 400 метра в региона на североизточна Гренландия. Въглеродни изотопни криви допускат, че преобладаващите папратови и иглолистни дървета са били сменени от растения със спори в границите на няколко хилядолетия. Всъщност и през днешния ден папратите са известни със способността си да претърпяват враждебни условия в околната среда и да се приспособяват доста по-добре от еволюционно доста по-развити растения.
Досега се смяташе, че околната среда е съумяла да се възвърне в интервала на Долен Триас преди 252.4 до 247.8 милиона години. “Драстичните едновременни промени във флората и карбоновите изотопи демонстрират, че същинският прелом в растителността не се е състоял до настъпването на Долен Триас, т.е. към 500 хиляди години по-късно спрямо това, което знаехме до момента ”, изяснява Хохули.
Свидетелствата за всеобщата гибел на растителността в Гренландия не са първите индикации за злополуката, която се е състояла. Учените откриха също и свидетелства за тази смяна във флората преди няколко години посредством седиментни проби от Пакистан. Нещо повече: най-новите разкрития на австралийски учени, употребяващи способ за датиране посредством вулканична пепел, също демонстрират, че значителната смяна в растителния свят се е състояла няколко хилядолетия след настъпването на Триас. В този перод са измрели локалните типове семенни растения glossopteris – събитие, което до момента се приписваше на интервала периода Перм. На базата на новите открития би трябвало да се интерпретира още веднъж историята на суперконтинента Гондвана (южният суперконтинент формиран след разпадането на Пангея, състоящ се от по-голямата част на актуалните земи в южното полукълбо – Антарктида, Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Арабия, Австралия, Нова Гвинея, Нова Зеландия и др.)
Все още е неразбираемо какво е провокирало естествена злополука с такива мащаби. „ Но търсим връзка сред незнайното до момента световно събитие и големите по мащаб вулканични изригвания в Долен Триас на мястото, което познаваме през днешния ден като Сибир “, споделя Бухер, шеф на Института и Музея по палеонтология при UZH.
