Умор – краткото управление и загадъчната съдба на българския кан
В историята на средновековна България фигурата на кан Умор се откроява със своето малко, само че значимо ръководство. През 766 година, след рекомендацията на кан Сабин, Умор бива разгласен за кан и правоприемник на престола.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.
В книгата може да се запознаете по какъв начин представител на рода Вокил идва на власт в интервал на интензивни политически промени и дипломатически провокации. Въпреки че ръководството му продължава едвам 40 дни , той съумява да остави диря със своите старания за помиряване с византийския император Константин V Копроним. Отстранен от власт посредством протест, проведен от братята Токту и Баян, ориста на Умор остава неразбираема, обхваната в мъгла на исторически догатки.
Липсата на документирани обстоятелства за неговата кончина разрешава размишления за вероятното му бягство и следващ живот във Византия, където преди този момент е прекарал десетилетие като пленник. Този пролог насочва към разглеждане на историческите условия, които оформиха късото му ръководство, и мистерията, обгръщаща неговата персонална орис след рухването от власт.
Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:
„ Умор се прогласява за кан като архегон т.е. посочен за пръв заместител от ръководството на кан Сабин. Също като него и той произлиза от рода Вокил. Умор е наследник на Винех, и като подрастващ е бил изпратен пленник в Константинопол, с цел да се подсигурява мира след провалянето при Маркели 756 година където прекарва 10 години.
Управлението на Умор продължава едвам 40 дни.
През късото си ръководство Умор продължава политиката на помиряване с Константин V Копроним и бързо става жертва на скрит план. Братята Токту и Баян от рода Угаин подвигат протест и го смъкват от престола обявявайки го за византийско протеже.
Какво е станало с Умор след краткотрайното му ръководство, архивите не ни оказват помощ. Можем единствено да допускаме, че откакто Никифор категорично не оповестява за гибелта му както за Телец, Токту и Паган, подсказва, че като последовател на Сабин и труженик за мирни връзки с Византия той споделя участта на своя предходник – избягал е при своя настойник във Византия. “
Кан Сабин и Византия: Мирни договаряния в сянката на война
