Призивът На оръжие! в историята на Русия. Мобилизацията на народа
В историята на Руската федерация след 1991 година за първи път се прави частична готовност. По време на войните в Чечня и Сирия всеобщи наборни мероприятия не са провеждани. Не са били те и в Съюз на съветските социалистически републики по време на Карибската рецесия или влизането на руските войски в Афганистан.
Последният път мобилизацията в Съюз на съветските социалистически републики е оповестена през юни 1941 година и е осъществявана по време на Великата отечествена война.
* * *
Преди и по време на Руско-турската война през 1877-1878 година са осъществени единствено частични мобилизации. Техният смисъл беше, че наборът в армията се прави изборно, в избрани региони. Такава система е създадена още по-рано, по време на набирането на армия при Николай I.
Първата частична готовност е оповестена през ноември 1876 година, преди експлоадирането на военните дейности. Набрани са 20 пехотни дивизии. Датата на втората готовност е април 1877 година, боевете към този момент са в ход. И двете талази на готовност разрешават образуването на още седем дивизии.
Мобилизациите продължиха от 9 до 26 дни и бяха сполучливи - неявяванията бяха единствено ½ %. Призовани са 372 хиляди бойци и подофицери. Прекратено е уволнението на офицери в пенсия и е почнало назначението на пенсионирани офицери. Офицерски звания получиха без изпит и някои подофицери. След готовност в армията постъпват към 6000 командири. Общо по време на Руско-турската война има нарастване на войските с 11 500 офицери.
Руско-турската акция от 1877-1878 г беше победоносна за Русия. Държавата получи Капч, Ардаган, Баязет, Батум и Южна Бесарабия, която беше отнета от Русия вследствие на Кримската война. Благодарение на Русия Румъния, Сърбия и Черна гора получиха самостоятелност. България, която преди този момент е била лишена от права провинция на Султаната, придобива статут на без значение княжество.
* * *
На 27 януари 1904 година Николай II издава манифеста „ За откриването на военни дейности против Япония “. Обща готовност обаче нямаше. Извършени са частични мобилизации на аварийни долни чинове за попълване на някои елементи и военни институции.
Обикновено дисциплинирани и улегнали „ брадати мъже “ идваха първи на сборните пунктове - бащите на фамилии и даже тези, които към този момент имаха внуци. Младите хора, откакто получиха призовка, постоянно загуляваха и се показваха едвам няколко дни по-късно, когато нормите за набор на персонален състав към този момент бяха запълнени. Това се отрази зле на боеспособността на армията.
„... Нашият селяндур на възраст над 35 години постоянно става по-тежък, става, както се споделя, недопечен, пуска брада, губи войнишкия си тип, за младежите е по-трудно да устоят компликациите на лагерния живот... - написа военачалник Алексей Куропаткин, главнокомандващ сухопътните и морските въоръжени сили, настоящи против Япония.
Малки, живи, преносими, японците, израснали в планините, имаха огромно преимущество пред тях в борбите през юли и август. Трябва също по този начин да се има поради, че селските поданици на възраст над 35 години към този момент са хазяи – глави на фамилии, постоянно с огромни фамилии. Всичките им ползи и мисли, даже при идването си в Манджурия, бяха вкъщи. Тези терзания им лишиха веселието, енергичността, нужна за боеца... "
Въпреки това по-възрастните военнослужещи продължиха да биват екипирани и изпращани на фронта. Едва след 5-та и 6-та частична готовност и напътствията на императора стопират приемането на запасни старшини и многодетни на военна работа.
Общо по време на Руско-японската война са призовани 1 045 909 долни чинове. Значително нарастват и призованите с офицерските звания.
* * *
През 1912 година в Русия е издадена „ Хартата за военна работа “, съгласно която при положение на война се планува да се употребяват всички мъже на възраст от 20 до 43 години, които могат да носят оръжие. Това направи допустимо увеличението на армията с 12 милиона души.
През същата година е допълнен " Мобилизационният график ". Той предвиждаше обща и частична готовност. С обща готовност, по едно и също време на цялата територия на Руската империя, целият състав от подготвени хора, минали работа, бива призоваван за попълване на армията и флота във военновременния щат. В същото време имаше доставка на коне, каруци и коли.
На 28 юли (15 нов стил) юли 1914 година Австро-Унгария афишира война на Сърбия и на същия ден стартира да обстрелва Белград. Русия поддържа сърбите и на идващия ден разгласи частична готовност. Военните обаче упорстват за обща готовност и вечерта на 30 юли (17 август) съветският император се съгласява да даде позволение за оповестяване на обща готовност. Световната война стартира. На фона на невиждан родолюбив напредък, наборниците започнаха да идват на сборните пунктове, те се оказаха с 15 % повече от плануваното.
Мобилизацията в Русия завърши на 45-ия ден. 3 388 000 военни и повече от 570 000 бойци на опълчението бяха сложени под оръжие. След това съветската войска разполага с 1830 батальона, 1243 ескадрона (сотни) и 908 артилерийски батареи с 6720 оръдия.
Битките към този момент бяха в разгара си на Източния фронт, Русия към момента трябваше да направи безчет жертви и талази от мобилизации следваха една след друга...
* * *
Още преди началото на Втората международна война, по отношение на тревожната обстановка на съветско-германската граница в края на май - средата на юни 1941 година, в Съюз на съветските социалистически републики се организира скрита готовност под прикритието на подготвителни лагери. 755 859 резервисти от първа категория редови войници и младши офицери, както и 46 279 души от командните и политическите структури бяха призовани посредством персонално приканване без обществени известия и тържествено изпращане в армията.
Веднага откакто известието за немското нахлуване над Съветския съюз беше чуто по радиото, в сходство с Указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики стартира обща готовност. Той се отнася до 14 военнообвързани възрасти - от 1905 до 1918 година на раждане - и се организира в 14 от 17 военни окръга на Съюз на съветските социалистически републики. В рамките на седем дни бяха призовани повече от 5 милиона военнослужещи, от които над 500 хиляди запасни офицери. До 1 юли 1941 година те са добавени към състава на Червената войска и флота, наброяващ 5,4 милиона души.
В първите дни на Великата отечествена война руските войски претърпяха огромни загуби и това промени мобилизационния проект. В средата на юли стартира образуването на спомагателни дивизии, към тях се причисляват наборни запаси от остатъците от първата вълна на готовност.
Месец по-късно наборът стартира в 3 от 17-те военни окръга на Съюз на съветските социалистически републики, които не са обхванати от първата вълна. Ситуацията на фронтовете обаче продължава да се утежнява и през август Държавният комитет по защита (ГКО) издава декрет, съгласно който стартира втората вълна на готовност, съгласно която жителите, родени през 1922-1923 година, и останките от епохата на 1905-1918 година са призовани. В армията отиват и наборниците от 1894-1905 година По публични данни към 6,8 милиона души са били призовани вследствие на втората вълна.
Общо от началото на войната до 1 декември 1941 година в редиците на Червената войска са привлечени наборници, чийто сбор възлиза на повече от 14 милиона души.
Уместно е да се означи, че по време на Великата отечествена война са работили правилата на по този начин наречената непрекъсната готовност. Това означаваше, че наборът продължава непрекъснато, което разрешава бързо да се компенсират загубите на фронта.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Последният път мобилизацията в Съюз на съветските социалистически републики е оповестена през юни 1941 година и е осъществявана по време на Великата отечествена война.
* * *
Преди и по време на Руско-турската война през 1877-1878 година са осъществени единствено частични мобилизации. Техният смисъл беше, че наборът в армията се прави изборно, в избрани региони. Такава система е създадена още по-рано, по време на набирането на армия при Николай I.
Първата частична готовност е оповестена през ноември 1876 година, преди експлоадирането на военните дейности. Набрани са 20 пехотни дивизии. Датата на втората готовност е април 1877 година, боевете към този момент са в ход. И двете талази на готовност разрешават образуването на още седем дивизии.
Мобилизациите продължиха от 9 до 26 дни и бяха сполучливи - неявяванията бяха единствено ½ %. Призовани са 372 хиляди бойци и подофицери. Прекратено е уволнението на офицери в пенсия и е почнало назначението на пенсионирани офицери. Офицерски звания получиха без изпит и някои подофицери. След готовност в армията постъпват към 6000 командири. Общо по време на Руско-турската война има нарастване на войските с 11 500 офицери.
Руско-турската акция от 1877-1878 г беше победоносна за Русия. Държавата получи Капч, Ардаган, Баязет, Батум и Южна Бесарабия, която беше отнета от Русия вследствие на Кримската война. Благодарение на Русия Румъния, Сърбия и Черна гора получиха самостоятелност. България, която преди този момент е била лишена от права провинция на Султаната, придобива статут на без значение княжество.
* * *
На 27 януари 1904 година Николай II издава манифеста „ За откриването на военни дейности против Япония “. Обща готовност обаче нямаше. Извършени са частични мобилизации на аварийни долни чинове за попълване на някои елементи и военни институции.
Обикновено дисциплинирани и улегнали „ брадати мъже “ идваха първи на сборните пунктове - бащите на фамилии и даже тези, които към този момент имаха внуци. Младите хора, откакто получиха призовка, постоянно загуляваха и се показваха едвам няколко дни по-късно, когато нормите за набор на персонален състав към този момент бяха запълнени. Това се отрази зле на боеспособността на армията.
„... Нашият селяндур на възраст над 35 години постоянно става по-тежък, става, както се споделя, недопечен, пуска брада, губи войнишкия си тип, за младежите е по-трудно да устоят компликациите на лагерния живот... - написа военачалник Алексей Куропаткин, главнокомандващ сухопътните и морските въоръжени сили, настоящи против Япония.
Малки, живи, преносими, японците, израснали в планините, имаха огромно преимущество пред тях в борбите през юли и август. Трябва също по този начин да се има поради, че селските поданици на възраст над 35 години към този момент са хазяи – глави на фамилии, постоянно с огромни фамилии. Всичките им ползи и мисли, даже при идването си в Манджурия, бяха вкъщи. Тези терзания им лишиха веселието, енергичността, нужна за боеца... "
Въпреки това по-възрастните военнослужещи продължиха да биват екипирани и изпращани на фронта. Едва след 5-та и 6-та частична готовност и напътствията на императора стопират приемането на запасни старшини и многодетни на военна работа.
Общо по време на Руско-японската война са призовани 1 045 909 долни чинове. Значително нарастват и призованите с офицерските звания.
* * *
През 1912 година в Русия е издадена „ Хартата за военна работа “, съгласно която при положение на война се планува да се употребяват всички мъже на възраст от 20 до 43 години, които могат да носят оръжие. Това направи допустимо увеличението на армията с 12 милиона души.
През същата година е допълнен " Мобилизационният график ". Той предвиждаше обща и частична готовност. С обща готовност, по едно и също време на цялата територия на Руската империя, целият състав от подготвени хора, минали работа, бива призоваван за попълване на армията и флота във военновременния щат. В същото време имаше доставка на коне, каруци и коли.
На 28 юли (15 нов стил) юли 1914 година Австро-Унгария афишира война на Сърбия и на същия ден стартира да обстрелва Белград. Русия поддържа сърбите и на идващия ден разгласи частична готовност. Военните обаче упорстват за обща готовност и вечерта на 30 юли (17 август) съветският император се съгласява да даде позволение за оповестяване на обща готовност. Световната война стартира. На фона на невиждан родолюбив напредък, наборниците започнаха да идват на сборните пунктове, те се оказаха с 15 % повече от плануваното.
Мобилизацията в Русия завърши на 45-ия ден. 3 388 000 военни и повече от 570 000 бойци на опълчението бяха сложени под оръжие. След това съветската войска разполага с 1830 батальона, 1243 ескадрона (сотни) и 908 артилерийски батареи с 6720 оръдия.
Битките към този момент бяха в разгара си на Източния фронт, Русия към момента трябваше да направи безчет жертви и талази от мобилизации следваха една след друга...
* * *
Още преди началото на Втората международна война, по отношение на тревожната обстановка на съветско-германската граница в края на май - средата на юни 1941 година, в Съюз на съветските социалистически републики се организира скрита готовност под прикритието на подготвителни лагери. 755 859 резервисти от първа категория редови войници и младши офицери, както и 46 279 души от командните и политическите структури бяха призовани посредством персонално приканване без обществени известия и тържествено изпращане в армията.
Веднага откакто известието за немското нахлуване над Съветския съюз беше чуто по радиото, в сходство с Указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики стартира обща готовност. Той се отнася до 14 военнообвързани възрасти - от 1905 до 1918 година на раждане - и се организира в 14 от 17 военни окръга на Съюз на съветските социалистически републики. В рамките на седем дни бяха призовани повече от 5 милиона военнослужещи, от които над 500 хиляди запасни офицери. До 1 юли 1941 година те са добавени към състава на Червената войска и флота, наброяващ 5,4 милиона души.
В първите дни на Великата отечествена война руските войски претърпяха огромни загуби и това промени мобилизационния проект. В средата на юли стартира образуването на спомагателни дивизии, към тях се причисляват наборни запаси от остатъците от първата вълна на готовност.
Месец по-късно наборът стартира в 3 от 17-те военни окръга на Съюз на съветските социалистически републики, които не са обхванати от първата вълна. Ситуацията на фронтовете обаче продължава да се утежнява и през август Държавният комитет по защита (ГКО) издава декрет, съгласно който стартира втората вълна на готовност, съгласно която жителите, родени през 1922-1923 година, и останките от епохата на 1905-1918 година са призовани. В армията отиват и наборниците от 1894-1905 година По публични данни към 6,8 милиона души са били призовани вследствие на втората вълна.
Общо от началото на войната до 1 декември 1941 година в редиците на Червената войска са привлечени наборници, чийто сбор възлиза на повече от 14 милиона души.
Уместно е да се означи, че по време на Великата отечествена война са работили правилата на по този начин наречената непрекъсната готовност. Това означаваше, че наборът продължава непрекъснато, което разрешава бързо да се компенсират загубите на фронта.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ