Как Игнац Земелвайс накара хората да си мият ръцете
В историята на медицината има една преживелица, която е приказен образец за това по какъв начин наблюдението и опитите могат да доведат до обилни промени и открития. Същата преживелица обаче е и краен образец за това по какъв начин някои научни хрумвания могат все пак да бъдат отхвърлени в интерес на обичайните такива.
През 40-те години на XIX в. в родилната клиника на Виенската обща болница, най-голямата в света по това време, се случва необичайно и объркващо събитие. Клиниката е разграничена на две отделения – и в случай че бременна жена постъпи в Първо поделение, има 29% възможност да почине по време на престоя си, само че в случай че постъпи във Второ поделение, има единствено 3% възможност да почине.
Как по този начин?
През XVIII и XIX в. е много публикувана родилната тресчица – зараза, която се получава по време на или след раждане и има бърз ход, като води до болки в корема, тресчица, изнемощялост и най-често до гибел.
За актуалните лекари я е мистерия: по това време теорията за заболяванията, учредена на микроорганизмите, към момента не съществува, тъй че хората нямат визия, че бактериите могат да бъдат причина за зараза. Това затруднява разбирането на метода, по който тресчица се популяризира измежду другите пациенти.
Тук се появява Игнац Земелвайс, помощник на лекаря в общата болница във Виена. Земелвайс следи странния, несиметричен брой смъртни случаи в Първо и Второ поделение и стига до заключението, че единствената разлика е, че първото поделение се управлява от студенти по медицина, а второто – от стажант-акушерки. За да ревизира наблюденията си, той разменя личния състав на двете отделения. И открива, че високата смъртност следвала студентите по медицина.
Друго парче от пъзела се появява, когато Якоб Колечка, професор по правосъдна медицина, умира, откакто студент инцидентно порязва пръста му време на аутопсия. Земелвайс вижда, че сепсисът, който убива Колечка, оставя в тялото сходни патологични признаци като при дамите, умряли от родилна тресчица.
„ Ден и нощ ме преследваше обликът на заболяването на Якоб “, написа Земелвайс, „ и бях заставен да призная все по-решително, че заболяването, от която е умрял, е идентична с тази, от която са умряли толкоз доста родилки. “
Земелвайс счита, че защото студентите отиват в отделението си непосредствено откакто са правили аутопсии, постоянно със същите облекла и нечисти принадлежности, те по някакъв метод придвижват инфекциозни субстанции на бременните дами. Така през май 1847 година той вкарва предписание, съгласно което целият личен състав би трябвало да мие ръцете си с хлорирана вода, преди да обслужва пациентите.
И въпреки всичко, макар че е изкушаващо да разгледаме това като най-хубавия образец за използване на научния способ в практиката, историята не е толкоз елементарна. За страдание концепциите на Земелвайс са оспорени от негови сътрудници, които считат, че смъртните случаи се дължат на миазма – неприятен въздух, който навлиза в отделенията посредством вентилационната система. В резултат на разочарованието си той напуща поста си във Виена и се реалокира в Будапеща, където става началник акушерство в болница „ Свети Рохус “. След като заема поста, Земелвайс учи новите си сътрудници какъв брой плюсове има миенето на ръцете и инструментите – което довежда до същия резултат в равнището на смъртност.
По-късно, през 1861 година, той разгласява книга, в която изяснява възгледите си за родилната треска… само че тя не е призната добре. Той скоро изпада в неопределеност и се озлобява против здравната общественост, която се съмнява в него. Става все по-нестабилен душевен и най-после е заставен да постъпи в лудница, където остава до гибелта си на 47-годишна възраст.
Бактерии Streptococcus pyogenes (оранжево), която предизвиква родилната зараза
Историята на Земелвайс е назидателен образец за това по какъв начин някои научни хрумвания и открития към момента могат да бъдат отхвърлени поради откритите обичаи. Игнац, би трябвало да се означи, в известна степен и си е просил отхвърлянето: известно е, че той е бил нахален човек с сложен темперамент като постоянно намерено е обиждал своите сътрудници и съперници.
Въпреки това работата му в последна сметка получава по-голяма известност, откакто Роберт Кох и Луи Пастьор организират своите проучвания на бактериите като причинители на заболявания. Но даже и тогава, на по този начин известната „ бактериологична гражданска война “ ѝ е било належащо известно време, с цел да убеди всички.
