Спорус – момчето, което стана императрица на Рим
В историята на Древен Рим можем да открием редица скандални фигури, които по една или друга причина потъват в давност. Без подозрение един от най-зловещите императори в Римската империя е Нерон. Той би трябвало да подели тази специфична чест с Калигула, въпреки и за него да има доказателства, че въпреки всичко не е бил толкоз ексцентричен. Историята на Спорус потвърждава, че Нерон Клавдий Цезар Август Германикус в действителност е бил човек с особена ненавист към света, въпреки и той самият да не е виждал своите решения по този метод.
Кой е Спорус? За него споделят, че е бил извънредно хубав юноша, впечатляваща фигура, която можела да накара всяка дама да не помни мозъка и дума. В широкоскроеният Рим, той е успявал да завоюва вниманието освен на дамите, само че и мъжете и за жал към тях попада точно Нерон. Мнозина споделят, че приличал необикновено доста на втората императрица Сабина, която Нерон пребива до гибел през 65 година с. Н. е. Именно тази популярност изиграла доста неприятна смешка на младежа. Вместо да се издигне като политик или военачалник, той заема мястото на императрицата.
Как е допустимо това? Нерон заповядал да бъде скопен и да замести празнината, която към този момент участвала в душата му. Не би трябвало да забравяме, че точно Нерон е синоним на същинското зло и участва в Библията като признакът 666. Неговото прословуто полово отношение е именито измежду властващите. Няма значение дали приказваме за момчета, девойки, дами с брак и даже девственици от храма, Нерон се е възползвал от всички. Дефлорирането на девица Рубрия се считало за извънреден грях, само че тъкмо такива въобще не можели да тормозят самопровъзгласилият се Бог. Същото важи и за момчетата, които със закон не трябвало да бъдат докосвани.
Дори родната му майка постоянно посещавала спалнята. Ето за какво враговете му се опитвали да я отдалечат колкото се може повече от него. Именно тя щяла да наследи властта и да я употребява по своя преценка. И откакто един полу-бог може да аргументи толкоз вреди, какво може да се чака от родната му майка? Притесненията за нея обаче завършили доста бързо, през 59 година сл. Н. е. Нерон я убива. Причината е, че тя не одобрявала връзката със Сабина, която единствено 3 години по-късно се трансформира в негова законна брачна половинка.
Отвличането на Персефона
Снимка: By Luca Giordano – The Yorck Project (2002) 10.000 Meisterwerke der Malerei (DVD-ROM), distributed by DIRECTMEDIA Publishing GmbH. ISBN: 3936122202., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=151605
За жал малко по-късно и тя ще последва ориста ѝ. Дори и нейната загуба посочва съществуването на полуда. Не е несъмнено дали е умряла в резултат на усложнена бременност или на побой. С появяването на Спорус, чието име и до през днешния ден не е известно на историците, любовният живот на Нерон се трансформира доста. Името на момчето идва от гръцкото „ семе “ и е обещано от Нерон като насмешка, че новата императрица не може да даде наследници. Според някои Спорус е бил плебей, само че съгласно други е бил свободен римски жител. Историята гласи, че младежът е бил скопен, облечен в женски облекла и разгласен за новата държанка. Миналото към този момент нямало значение. Насрочена е обилна женитба и издигане в сан. Спорус и Нерон пътуват из Гърция, показват любовта си пред останалите и се пробват да наложат наличието си на законна двойка, въпреки и същата да е в толкоз жестоки спорове с влас, морал и други полезности.
Не би трябвало да забравяме, че още по времето на Юлий Цезар хомосексуалните връзки не са се разглеждали като пристрастеност, а като метод за издигане в йерархията. Богатият ухажор можел да съобщи власт и позиция, само че не към това се е стремял Спорус. Редица плебеи одобряват тази орис, с цел да получат свободата си, само че бракът не можел да се случи, до момента в който и двамата не са от един и същи сан. Връзката сред императора и момчето нарушавали безусловно всички антични практики и доказвали, че за следващ път би трябвало да се затворят очите пред своеволията на властта. Дори в армията, където изнасилванията били честа процедура за подчинение на избран главнокомандващ, не разрешавало посягането към безусловно почтена жертва.
Нерон
Снимка: By User:Bibi Saint-Pol, own work, 2007-02-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1814923
Спорус е следващата такава на императора, само че не би трябвало да забравяме, че евнусите са имали необикновен обществен статус, както в Древен Рим, по този начин и в Древен Китай и Япония. Те получават правото да бъдат неутралните артисти в тази игра и като такива могат да заслужат особена позиция като съветници, мъдреци и хора с допустимо най-трезвата преценка. Такива можем да видим даже около Александър Македонски, затова не би трябвало да се изненадваме от тяхното наличие. Историците считат, че кастрацията е направена, с цел да охлади пристрастеностите на Спорус да претендира за трона, само че и това е прекомерно нестабилно изказване, изключително откакто мнозина регистрират и голямата опозиция към Нерон.
На 1 януари 68 година сл. Н. е. Спорус подарява на Нерон пръстен, на който е изобразено изнасилването на Персефона. Митичната история споделя по какъв начин Хадес съумява да отвлече дамата и да я заведе в подземния свят. Този подарък дава доста съществени тематики за размисъл и смисъла е повече от едно. Не е ясно дали Спорус предсказва бъдещето, тъй като точно в същата година и неговият легален брачен партньор ще бъде мъртав или може да се счита за заричане във честност, само че и в двата случая основата е една и съща – също като Персефона, Спорус е принудително лишен. След дълго време на страдалчество, римляните най-сетне се изморили от своя владете. Сенатът го афишира за публичен зложелател и разпалва в допълнение пристрастеностите.
Императорът бяга, само че със себе си взима и Спорус. След като излиза наяве, че гибелта е единственият излаз, императорът заповядва на най-верния си секретар да прекара нож през шията му. Когато императорът умира, Спорус е съобщи на един от пазачите, който също продължавал да го пази като своя лична брачна половинка. По време на преврата, за повторно евнухът става вдовица. Следващата посока е Ото – първият брачен партньор на Сабина, който се развежда с нея, с цел да може Нерон да я вземе като законна брачна половинка. И до през днешния ден не е ясно дали този бракоразвод е бил мечтан или не, само че можем единствено да позволяваме, че не всички са били фенове на концепцията.
През 69 година сл. Н. е. униженията продължавали и новият император Вителий предлага на евнуха да изиграе ролята на Персефона по време на гладиаторските борби в колизеума. Това оскърбление към този момент било последната стъпка в един извънредно тежък живот. Вместо да продължи да играе ролята на жертва, той взема решение да се самоубие и да се трансформира в знак на всички евнуси – сегашни и бъдещи. В умозаключение можем да кажем, че това е животът на един похитен, скопен, изнасилван и вечно запомнен човек с особена власт, която в никакъв случай не е желал.
