В историята Ърнест Хемингуей е познат с непримиримия си характер,

В историята Ърнест Хемингуей е прочут с непримиримия си темперамент, който не познавал никакви стандарти на приличието. Но преди да се прочуе, в тинейджърските си години той е бил много по-прибран и свенлив юноша. За това свидетелстват неотдавна разкрити писма, които той е изпращал до първата си любовФрансис Елизабет Коатс. Двамата са били дружно от ученическите си години, след което Хемингуей е изпратен в армията и по време на Първата международна война е част от силите на Съединени американски щати в Милано.

От италианския град са изпратени и писмата на писателя до Франсис. Те по безапелационен метод потвърждават, че точно тя е била първата му обич.

Писмата бяха показани от внучката на Франсис, която си спомня, че баба ѝ не обичала да приказва за Хемингуей, само че ревностно пазела една кутийка със мемоари от него.

От написаното преди години се вижда един обезпокоен и сензитивен тинейджър, какъвто е бил Хемингуей в гимназията. Дори на военния фронт той остава срамежлив, което се трансформира изцяло след първата му оповестена книга.

Скъпа Франсис,

Не мога да наруша традицията да ти пиша постоянно, когато съм на милион километри от Оук Парк. В Милано е толкоз горещо, че пантите на портите на Ада биха ти се сторили като капчици лед по външната страна на чаша бира. И въпреки всичко – има катедрала и един труп – Леонардо да Винчи, както и много красиви девойки и най-хубавата бира в съюзническите страни.

От Милано Хемингуей е писал и до сестра си, като ѝ напомнял да се свърже с Франсис и да я помоли да му написа.

Момичето обаче отказвало да отговори на писмата му, тъй като към този момент била влюбена в различен собствен съученик - Джон Грейс, за който се омъжва по-късно през годината.

Тя обаче продължава са следи живота на към този момент известния публицист, като събира отрязъци за неговите книги, свадите към четирите му брака и честите пътувания, а най-после и тъжната новина за неговото самоубийство.

В кутията, където пазела писмата и спомените си за Хемингуей, Франсис оставяла и листи със свои мисли за писателя.

Чудесно, неуместно момче... стеснителен човек с доста тъмна коса и доста червени устни. Много бели зъби, доста светла кожа, под която кръвта като че ли кипи и постоянно провокира почервеняване. Какъв избавител се явява брадата му след години, скривайки неговата сензитивност. Цялото му лице се изкривяваше като се смее.