В историите на тези младежи има повече премълчаване, отколкото в

В историите на тези младежи има повече премълчаване, в сравнение с в живота на доста техни връстници. Стигмата е част от живота им. Понякога даже средата, призвана да ги поддържа, се оказва враждебна. Те са възпитаници от гей общността, разказани в националното изследване на Фондация Single Step за настройките към ЛГБТ* в българските учебни заведения, написа „ Свободна Европа ”.​ “Усещам, че систематичният тормоз и униженията, на които съм подложен в учебно заведение, ме трансформираха ”, споделя едно момче. “Моля Ви, помогнете! Ако не на мен и моето потомство, то най-малко на идващите, с цел да не минават те през това, през което преминавам аз ”. В рамките на изследването участниците, идентифициращи се като част от ЛГБТ общността, са попълнили анонимно онлайн въпросник. Повечето разкази си наподобяват по това, че в тях доста от тези младежи приказват за компликациите, през които минават и за които постоянно не могат да споделят нито с учителите, нито със фамилиите си. 70,6% оповестяват, че са унизени вербално в някакъв миг през образователната 2017 - 2018 година поради половата си ориентировка. Една трета са били жертви на физически тормоз. Повече от половината (57,4%) споделят, че са чули хомофобски намеци най-малко един път от своите учители или от други чиновници в учебно заведение. “Ние преглеждаме групата, с която работим и ни е значимо да разберем какво се случва с нея в учебно заведение, само че я преглеждаме като образец за това с какво се сблъскват друг вид групи. Човек може да бъде маргинализиран по разнообразни признаци ”, разяснява пред Свободна Европа Николета Габровска - изпълнителен шеф на “Single Step ”. Игнорирането на казуса Това е първото сходно национално количествено изследване (на правилото на отзовалите се), извършено в България, което обгръща всички 28 области. “За първи път се обръща взор към самите възпитаници, а освен към системата ”, споделя Габровска. “Нещото, което ме огорчи, е фактът, че езикът на омразата - без значение дали е хомофобски или расистки - към този момент толкоз се възприема като нещо обикновено в учебно заведение, че никой не реагира ”. В повече от половината случаи, в които възпитаник се е обръщал за помощ, личният състав е казвал да пренебрегва казуса. “Този напън кара ужасно доста хора да мълчат ”, счита Габровска. Повече от половината от учениците (55,0%) споделят, че в никакъв случай не са споделили с член на фамилията. „ Когато някой ме тормози в учебно заведение поради моята полова ориентировка, ясно мога да кажа, че няма на кого да се оплача или в случай че опитвам, считам, че ще бъда обект на насмешка за хората, които би трябвало да ми оказват помощ - шеф, зам.-директор, учители, даже и психолози “, споделя опита си различен възпитаник. В Закона за отбрана от дискриминация е отделена специфична част за предотвратяването на дискриминация в областта на образованието. Всяко учебно заведение дефинира политиката си за отбрана с наредби и правилници. “Ако гледаме през наредби и законодателство, аз съм сигурна, че всяко едно учебно заведение е свършило всичко от тази позиция ”, разяснява Николета Габровска. Според нея казусът се корени в това, че тези политики не са ясно обяснени на децата. “Едни обикновени старания да кажеш: “Нашето учебно заведение е пространство, в което обидният език не се толерира ”. Това не е кой знае какво изпитание ”. Подкрепата в учебно заведение Лоръл Змолек Смит преподава британски език в Американския лицей в София повече от 5 години. Това е едно от първите учебни заведения, в които е въведен свободноизбираем предмет по ЛГБТ история. “Започнахме този клас, тъй като учениците имаха интерес ”, споделя пред Свободна Европа Смит. Автор: Lupa.bg В историите на тези младежи има повече премълчаване, в сравнение с в живота на доста техни връстници. Стигмата е част от живота им. Понякога даже средата, призвана да ги поддържа, се оказва враждебна. Те са възпитаници от гей общността, разказани в националното изследване на Фондация Single Step за настройките към ЛГБТ* в българските учебни заведения, написа „ Свободна Европа ”.​ “Усещам, че систематичният тормоз и униженията, на които съм подложен в учебно заведение, ме трансформираха ”, споделя едно момче. “Моля Ви, помогнете! Ако не на мен и моето потомство, то най-малко на идващите, с цел да не минават те през това, през което преминавам аз ”. В рамките на изследването участниците, идентифициращи се като част от ЛГБТ общността, са попълнили анонимно онлайн въпросник. Повечето разкази си наподобяват по това, че в тях доста от тези младежи приказват за компликациите, през които минават и за които постоянно не могат да споделят нито с учителите, нито със фамилиите си. 70,6% оповестяват, че са унизени вербално в някакъв миг през образователната 2017 - 2018 година поради половата си ориентировка. Една трета са били жертви на физически тормоз. Повече от половината (57,4%) споделят, че са чули хомофобски намеци най-малко един път от своите учители или от други чиновници в учебно заведение. “Ние преглеждаме групата, с която работим и ни е значимо да разберем какво се случва с нея в учебно заведение, само че я преглеждаме като образец за това с какво се сблъскват друг вид групи. Човек може да бъде маргинализиран по разнообразни признаци ”, разяснява пред Свободна Европа Николета Габровска - изпълнителен шеф на “Single Step ”. Човек може да бъде маргинализиран по разнообразни признаци, разяснява Николета Габровска - изпълнителен шеф на “Single Step ” Игнорирането на казуса Това е първото сходно национално количествено изследване (на правилото на отзовалите се), извършено в България, което обгръща всички 28 области. “За първи път се обръща взор към самите възпитаници, а освен към системата ”, споделя Габровска. “Нещото, което ме огорчи, е фактът, че езикът на омразата - без значение дали е хомофобски или расистки - към този момент толкоз се възприема като нещо обикновено в учебно заведение, че никой не реагира ”. В повече от половината случаи, в които възпитаник се е обръщал за помощ, личният състав е казвал да пренебрегва казуса. “Този напън кара ужасно доста хора да мълчат ”, счита Габровска. Повече от половината от учениците (55,0%) споделят, че в никакъв случай не са споделили с член на фамилията. „ Когато някой ме тормози в учебно заведение поради моята полова ориентировка, ясно мога да кажа, че няма на кого да се оплача или в случай че опитвам, считам, че ще бъда обект на насмешка за хората, които би трябвало да ми оказват помощ - шеф, зам.-директор, учители, даже и психолози “, споделя опита си различен възпитаник. В Закона за отбрана от дискриминация е отделена специфична част за предотвратяването на дискриминация в областта на образованието. Всяко учебно заведение дефинира политиката си за отбрана с наредби и правилници. “Ако гледаме през наредби и законодателство, аз съм сигурна, че всяко едно учебно заведение е свършило всичко от тази позиция ”, разяснява Николета Габровска. Според нея казусът се корени в това, че тези политики не са ясно обяснени на децата. “Едни обикновени старания да кажеш: “Нашето учебно заведение е пространство, в което обидният език не се толерира ”. Това не е кой знае какво изпитание ”. Подкрепата в учебно заведение Лоръл Змолек Смит преподава британски език в Американския лицей в София повече от 5 години. Това е едно от първите учебни заведения, в които е въведен свободноизбираем предмет по ЛГБТ история. “Започнахме този клас, тъй като учениците имаха интерес ”, споделя пред Свободна Европа Смит. “Както всички останали възпитаници, по този начин и ЛГБТ младежите имат потребност от възрастни, които да ги одобряват и да ги поддържат. Въпреки че нищо не може да размени родителската поддръжка, в случай че имат преподавател, с който да приказват и който да им каже, че са естествени, може доста да им помогне ”. Повече от половината възпитаници (53,5%), взели участие в изследването, дават отговор, че имат намерение да емигрират. От тези, които показват, че възнамеряват да изоставен страната или не са сигурни, половината (51,9%) оповестяват, че желанието да емигрират е обвързвано с тяхната полова ориентировка или полова еднаквост. “Не желая да бъда отлъчена от фамилния си кръг или да ми бъде отнета опция за професионално развиване поради идентичността ми ”, споделя своето безпокойство една от ученичките, взели участие в допитването. Според Смит “тишината по тематиката се възприема от учениците като липса на поддръжка или даже утвърждение на хомофобията ”. “Познавам повече от един гей студент, който същински обича България и би желал да остане тук, само че счита, че единствената опция да бъде себе си и да бъде признат е някъде другаде ”. Защо се вършат тези изследвания? През 2018 година хомосексуалните хора са втората най-засегната от тирада на омразата група след ромите, сочи проучване на Институт " Отворено общество ". Този резултат съответствува с интензивния спор към провалената ратификация на конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, известна като “Истанбулска спогодба ". По данни на “Евробарометър ” от 2019 година 71% от интервюираните са изцяло несъгласни с изказванието, че „ няма нищо неприятно в полови връзки сред две лица от един и същи пол. “