Произходът на емоджитата и емотиконите
В исторически проект писменият език постоянно е бил много стеснен в способността си да показва съответно неща като жестикулации, изражения на лицето, промени в тона и други сходни. Хората се пробват да намерят способи за решение на този проблем, наподобява откогато имаме книжовност.
Поглеждайки към най-ранните трудове, ситуацията трагично – с цялостна липса на дребни букви, препинателни знаци и даже шпации сред думите. Както можете да си визиите, да вземем за пример, на древногръцки рядко се е случвало човек да разбере даден текст от първия път, или даже след няколко четения.
До III в. прочие н. е. пунктуацията към този момент стартира да се образува като концепция. Основен подтик в тази посока прави Алдо Манутий Младши (1547-1597), който издава книга по този въпрос при започване на 60-те години, наречена „ Orthographiae ratio “ (Система на ортографията). В книгата Алдо изрича аргумент за препинателните знаци – запетайката ще разделя изречения, двоеточието ще се употребява за изреждане, „ цялостната точка “ ще бележи края на изречение и по този начин нататък. Tой категорично означи, че задачата на тези знаци е по-голяма от просто помощ и че те са нужни, с цел да се изрази и резервира смисъла на написаното.
Но към момента даже най-изтъкнатите писатели се оплакват, че главните принадлежности на писмения език са незадоволителни, с цел да се съобщи смисъла на избрани изказвания и думи в едно документално произведение.
Оттам отиваме непосредствено към 1635 година за идващото смайли – от нотариуса Ян Ладисладес от град Тренчин в Словакия. Той прибавя дребната усмивка до подписа си в документ по отношение на сметките на кметството.
На 7 август 1862 година публицист на Ню Йорк Таймс включва смайлито в транскрипция на тирада на Ейбрахам Линкълн: „ Вярвам, че няма казус за появяването ми пред вас по този мотив, [аплодисменти] само че също по този начин е правилно, че няма казус да бъдете тук сами (аплодисменти и смях ;)… “
На 30 март 1881 година редакторите на списание Puck основават набор от типографски емотикони, които да оказват помощ за по-ясното означение на някои страсти като наслада, потиснатост, равнодушие и учудване.
След това телеграфът ще помогне за напредъка в имитацията на действителния човешки диалог, само че най-силният напор да се опитаме да осезаем говора ни в текстова форма в действителност ще пристигна чак през цифровата епоха. Тогава потребителите още на ранните компютърни системи, да вземем за пример, на системата PLATO IV през 1972 година, употребяват действително гъвкавостта й, с цел да основат цялостен набор от първите емотикони.
В системата PLATO IV (каквато употребява младото момче на фотографията най-горе) потребителите могат да натиснат SHIFT + Space и по този начин признакът, който по-късно напишат, ще се появи върху предния знак. По този метод могат да се основат всевъзможни дребни изображения, които да внушават разнообразни страсти и в последна сметка потребителите вършат стотици сходни знаци.
На 12 април 1979 година мъж на име Кевин Маккензи предлага „ -) “ да се употребява, когато нещо е написано на смешка. Но нито потребителите на PLATO IV, нито Макензи се считат за основатели на емотиконите, тъй като и в двата случая (както и в доста други) те просто не са повода за популяризирането им.
Кой тогава е виновен измислянето на емотиконите и емоджитата? Що се отнася до първото – професорът по компютърни науки доктор Скот Е Фалман от университета Карнеги Мелън.
Подобно на други преди него, вдъхновението му идва от бюлетин бордовите системи. Самият той споделя:
На 1 ноември 1997 излиза J-Phone, който има, с изключение на букви, и набор от 90 емоджита. Въпреки това, този телефон не се смята за мястото, откъдето произлизат емоджитата, на първо място тъй като той е много безценен и множеството хора не могат да си го разрешат. Затова би трябвало да се обърнем към един чиновник на телекомуникационната компания NTT DoCoMo – Шигетака Курита. Година откакто излиза J-Phone, през 1998 година, Курита получава задача да сътвори набор от картинки, които да разказват разнообразни страсти и хрумвания, за мобилната интернет система на NTT DoCoMo.
