В исторически план Адолф Хитлер е останал като един от

В исторически проект Адолф Хитлер е останал като един от най-некадърните военачалници.

Много от решенията му са взети на база на прочувствени пориви и сляпа религия в неизбежността на триумфа му, което води до безспорна злополука за личния му народ.

Дори и през днешния ден доста от дейностите му будят неразбиране от позиция на логиката.

Един от най-интересните въпроси е за какво Хитлер не атакува една от най-лесните на пръв взор плячки - богатата, само че едвам 4-милионна Швейцария.

Сигурното е, че в главата на диктатора е имало проект за Швейцария, който не е осъществен.

Ето и някои от хипотезите, кое тъкмо го стопира:

Атаката против Швейцария не би донесла никаква стратегическа стойност на Райха, написа Карлос Еутх в Куора.

Швейцария беше част от проекта на Хитлер да бъде включена в неговия Райх.

Ако Хитлер се беше споразумял с Англия и беше обезпечил прогрес на източния си фронт, доста евентуално е Хитлер да погълне Швейцария и Швеция: и двете бяха част от проектите му.

Макар и дребна Швейцария е сложна за побеждаване, само че не и невъзможна.

Въпреки това, по време на войната, щеше да има прекомерно малко облага от нахлуването в Швейцария и Швеция. А в случая с Швейцария: щеше да му отнеме твърде доста запаси, нужни на други фронтове.

Швейцария беше освен неутрална, което означаваше, че Швейцария не би се включила Германия, тя беше заобиколена от съюзническа Италия, другарска Франция от Виши и самата Германия, тъй че Швейцария не можеше да бъде употребена от основния зложелател на Германия - Англия и нейните съдружници.

Нямаше причина за сигурността да нахлуе в Швейцария.

Неутралитетът на Швейцария беше потребен.

По време на война няма директни дипломатически връзки сред вражеските страни, само че има инцидентни потребности да се комуникира с враговете по дипломатически канали, да вземем за пример за съгласуване на замяна на пленници.

Неутралните страни дават тези канали или като медиатори, или като одобряват дипломатически представители на двете страни.

И банковите системи на страни, които не са под директен надзор, са потребни.

Германските чиновници можеха да употребяват швейцарската банкова система за пренасяне и предпазване на запаси, които не трябваше да се регистрират в сметките на Райха.

Дори в случай че Райхстагът беше под контрола на NSDAP, от време на време е потребно да се реалокират неконтролирани запаси. (И това е сходна причина, заради която Монако съществува като самостоятелна страна или за какво Нормандските острови не са част от Обединеното кралство.)

Ако си мислите, че Хитлер не се въздържа да нахлуе в Швейцария от почитание към неутралитета, грешите.

Неутралитетът на една страна не е спряла никой деспот и поробител. Диктаторът стопира едвам, когато и където бъде спрян.

Хитлер нахлува в неутрална Дания, Норвегия, Холандия, Белгия, Югославия.

Той не се въздържа от нахлуването в Швейцария, тъй като харесваше тази страна.

Точно противоположното, това че я харесва за Хитлер би било причина да нахлуе там, вместо да я остави да съществува без значение.

Той не се въздържа от нахлуването в Швейцария, тъй като би било невероятно.

Невозможността и компликацията, човешките жертвоприношения не са били нещо, което е спирало Хитлер в устрема му към утопичните си фантазии за Германската империя.

Той не е нахлул в Швейцария, тъй като още не е пристигнало времето. И той загуби войната, преди да е пристигнало време да нахлуе. Междувременно статутът на Швейцария беше потребен.

Швейцарците обаче са задоволително интелигентни, с цел да знаят, че са в листата на Хитлер за десерт.

Те играят умела двойна игра и се готвят, когато пристигна мига да защитят родината си.

Като едни от най-умелите инженери в света употребяват релефа.

На първо място, географското състояние на Швейцария прави нахлуването доста предизвикателство. Швейцария е заобиколена от високи планини и тесни проходи, които благоприятстват отбранителната война.

Този терен щеше да направи завладяването постепенно, скъпо и да обвърже огромен брой немски войски.

Използват финансовата си власт и умения.

Като неутрална страна Швейцария беше скъпа за Германия стопански.

Швейцарските банки държаха обилни нацистки златни запаси, а швейцарските заводи доставяха на Германия оръжия и машини.

Хитлер не искаше да прекъсва тези търговски връзки, които подкрепиха немските военни старания.

Освен това швейцарската войска беше относително мощна и готова. Задължителната военна работа означаваше, че Швейцария може бързо да активизира забележителна мощ за отбрана на Алпите.

Страната също имаше укрепления и беше подготвена да унищожи основни транспортни връзки, в случай че бъде нападната.

Швейцария е дала знак, че ще се съпротивлява гневно на всяка инвазия. Това възпира германците от офанзива макар привлекателността на завземането на швейцарската инфраструктура.

Швейцарците заплашват с тотална партизанска война в планините, в случай че бъдат окупирани.

Но силите на Оста Берлин-Рим-Токио са възнамерявали навлизане в Швейцария и Лихтенщайн, наречено „ Операция Таненбаум “.

Хитлер разказва Швейцария като „ пъпка по лицето на Европа “ и „ страна, която към този момент няма право да съществува “.

Въпреки това сред 1940 и 1945 година германската Райхсбанк продаде злато на стойност 1,3 милиарда франка (приблизително 18 милиарда франка, поправени с инфлацията към 2019 г.) на швейцарски банки в подмяна на швейцарски франкове и друга задгранична валута, които бяха употребявани за закупуване на стратегически значими първични материали като волфрам и нефт от неутрални страни. Това злато на стойност стотици милиони франкове е монетарно злато , ограбено от централните банки на окупирани страни. 

Златото на стойност 581 000 франка, взето от жертвите на Холокоста в Източна Европа, беше продадено на швейцарски банки.

За Съединени американски щати обаче Швейцария е работила като съизвършител на Хитлер.

След Втората международна война страната не е включена в ООН. Присъединява се чак през 2002 година.