В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и

В историческата памет на България Априлската епопея стои, въпреки и 143 години след въстанието, избухнало на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с доста кръв и зверства, само че провокира за първи път света да обърне внимание на България, напомня БГНЕС.

Априлското въстание е нашата, българската гражданска война – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, без значение от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела усещане на локалните мюсюлмани и на османските управляващи. Сигурна информация за “предприятието ” обаче те получили едвам след Оборище от участник в събранието, чието име на изменник е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на “мирната парадайса ”. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил погубен, а в градчето била открита революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище популярното “Кърваво писмо ”. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който минал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище единствено за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието вземат участие едвам към 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Много са аргументите за кървавия и драматичен завършек на Априлското въстание, само че то е напълно българско дело, неговата подготовка и експлоадиране не са подкрепени от нито една външна мощ.

Апостолите и починалите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 143 години след тези героични събития като недостижима фантазия за българите. Тази недостижима фантазия върви към този момент през столетията, дружно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно починалия Христо Ботев.