В истински празник се превърна гостуването на поетесата Мирела Иванова

В същински празник се трансформира гостуването на поетесата Мирела Иванова в Литературен клуб „ Spirt&Spirit ” освен поради свежия лъх от точно подбраните думи в творчеството й, а и поради неподправеното чувство, извиращо от богатата й психика на човек..
Прочетете още
Самата авторка призна, че срещата за нея също е доста вълнуваща, тъй като всяко завръщане в обичания Пловдив й припомня за най-прекрасните години от младостта й, а улиците – за мотива за написването на едни от най-хубавите й стихове.

„ Когато срещнах Мирела за първи път, тя беше в първи или втори курс на Пловдивския университет, а аз бях боец, ” – описа модераторът Александър Секулов. – „ Впечатлих се от това, че пред мен стои доста красиво момиче, което към този момент е един сбъднат стихотворец с съответна литературна орис. Тогава приетите млади поети не бяха доста. ”

Секулов акцентира, че има една присъща линия, която изрично отличава Мирела Иванова и това е, че тя може по извънредно достоен метод и постоянно доста рисков да удържа в публичното пространство фигурата на поета в нейната церемониалност, патетика и служене като цяло.

В обекта на събитието стоеше стихосбирката „ Любовите ни ”, преиздадена „ след една дузина време ” от издателство „ Жанет-45 ”, която намира своите читатели в омразния въздух, който ни изпълва ежедневно и даже всекичасно. Още в самото начало Мирела Иванова прочете тези от стихотворенията, които е писала на улица „ Ангел Букурещлиев ” 11, където минават всичките й студентски години.

„ Гласът на поета е субстанция, която не търпи никакви промени, ” – показа Секулов. – „ В един миг си затворих очите и чух същия оня трагичен, мятащ се глас, който струи и живее в непрекъснати спорове и продължава да има вяра, въпреки доказателствата да сочат за тъкмо противоположното. Затова бих желал да задам един въпрос, който в известна степен е може би безразсъден – по какъв начин се живее като стихотворец цялостен живот? ”

„ Това не е безразсъден въпрос, а доста същностен. Истината е, че не се живее непрестанно като стихотворец, тъй като тогава се взривяваш от вътрешната страна и извън. Като стихотворец се живее в преброени и неназовими мигове, когато си толкоз концентриран в целия трагизъм на съществуването, в целия необят на свободата и на словото, че в действителност това предизвиква физическа болежка. Затова можеш да живееш като стихотворец единствено във високото и само в преброени мигове. Отвъд това живееш като всички останали с тази разлика, че някъде в теб думите работят непрекъснато, с цел да могат в избраните моменти да се появят. ”

Мирела Иванова показа, че когато чете своите стихове от дистанцията на времето, постоянно си мисли за това какъв брой храброст в действителност е нужна, с цел да пуснеш такава мощна буря през себе си и да я уловиш в думи. По думите й, когато човек е млад, е доста мощен, необходим му е доста кураж и вътрешен размер, с цел да основава място за всички прекарвания.

 „ Хармонията мен не ме притегля, ” - разкри още авторката. – „ Аз не съм имала хармонични прекарвания, с цел да ги трансформира в хармонични стихотворения. Винаги съм търсела безпокойство, евентуално и сама съм предизвиквала всички огньове, стихии и земетръси, с цел да се родят тези стихове. ”

В диалога по-нататък се повдигна въпроса за това по какъв начин читателите и поетите към този момент нямат сила да поемат силата на думите. Затова се пробват и да ги разлагат – с цел да бъде безгрижно, холограмно и незадълбочено. А с цел да напише, да прочете и въобще да пусне в себе си тези стихове, на индивида му е нужно да има вътрешен размер и въпросната сила, която при актуалния човек за жалост изтича през пукнатините, които зейват в ежедневното.