В Истанбул все още се забелязват руски туристи - макар

В Истанбул към момента се виждат съветски туристи - въпреки и доста по-малко, в сравнение с през предходната година. През 2021 Турция е била посетена от близо 4,5 милиона руснаци - от никоя друга страна не са пристигнали толкоз доста туристи. Но поради войната в Украйна през идните месеци броят им ще бъде доста по-нисък. " Туристите от Русия поддържат страната ни жива. Те пълнят хотелите ни. Липсата им се отразява зле на локалните ", споделя Исмаил Орхан, който държи ресторант в Истанбул.

Турция е мощно подвластна от Русия

Войната в Украйна има трагични последствия и за Турция. Местната стопанска система е мощно подвластна от Русия, това включва надалеч освен бранша на туризма. Най-силната взаимозависимост съществува в областта на енергетиката: Турция внася към 40% от нужния ѝ природен газ и 25% от петрола от Русия. А техните цени скочиха фрапантно. Анкара чака единствено за съветския газ разноските да набъбнат двойно - до към 40 милиарда $.

Но и що се отнася до земеделските артикули, Турция разчита най-много на Русия: през 2021 година 70 % от импортираната в Турция пшеница е пристигнала точно от Русия. Сега руснаците възнамеряват да лимитират износа на пшеница, което ще има трагични последствия. Покрай огромната взаимозависимост в туризма, енергетиката и хранителната промишелност, надали е изненадващо, че Турция е единствената страна от НАТО, която не е наложила наказания на Кремъл.

Турската инфлация гони нови върхове

Турската стопанска система по този начин или другояче се намира в тежка рецесия. През последните 12 месеца лирата загуби към 50 % от цената си. Само от началото на войната тя се срина с 5%. А слабостта на лирата усилва в допълнение инфлацията в Турция. Официално през февруари тя е 54,4% - връх за последните две десетилетия. Според самостоятелния институт ENAG действителната стойност на инфлацията е даже 124,8 %.

var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });

Последиците от всичко това са трагични. Все повече турци не могат да си разрешат съществени артикули и услуги от всекидневието. Според отчет на турското обществено министерство над 11 милиона поданици на страната или към 13% от популацията са подвластни от държавна помощ.

Какво прави държавното управление?

Правителството в Анкара се пробва да овладее икономическата рецесия с разнообразни принадлежности. Централната банка залага най-вече на невисок лихвен % - по повеля на президента Ердоган. Икономистите обаче съвсем единомислещо дефинират тази мярка като контрапродуктивна. Според тях е нужно даже тъкмо противоположното: по-високи лихвени проценти.

" Сега Ердоган ще свързва възходящата инфлация, комерсиалния недостиг, стагниращата стопанска система и високата безработица все с войната ", споделя икономистът Мустафа Сьонмез. " Проблемите обаче започнаха доста преди войната. Съмнително е до каква степен хората ще одобряват тези причини. " Икономическата рецесия скоро може да се трансформира в сериозен проблем за Ердоган. През 2023 година в Турция ще се проведат избори. А положението на стопанската система евентуално ще изиграе основна роля.

Автор Яник Пенц