Възражда ли се крайната десница в Испания
В Испания празникът на Тримата влъхви e по-популярен и от Коледа. Особено измежду децата, тъй като по традиция тогава, в нощта на 5 против 6 януари, те си получават подаръците (макар, като всички обичаи, и тази да се трансформира с времето). Тази година обаче честванията не минаха без напрежение - нито в Мадрид, където облечен като жена мъж провокира гнева на няколко партии, нито из Каталуня, където жълтият цвят доминираше в чест на " политическите пандизчии ".
Мерките за сигурност обаче бяха изключително засилени във Валенсия, където мъже от крайнодесни групировки с камуфлажни панталони пробваха да пресечен процесията на " трите републикански влъхви " - дами, чието шествие символизираше Празника на детството от времето на Втората испанска република (чиято столица първо е Мадрид, след това - Барселона и към края на Гражданската война през 30-те години - Валенсия). Събитието в действителност се организира при засилени ограничения за сигурност не поради терзанието на управляващите след терористичните офанзиви в Барселона и Камбрилс, а точно поради закани от крайнодесните.
Нещо се случва в Испания , настояват някои леви партии от месеци. Крайни партии отвън Народното събрание приканват автономиите в Испания да се отстранен изцяло, а и по-меки апели за ограничение на самоуправлението (като тези на центристите от " Граждани " ) печелят възходяща подкепа на фона на опитаза обособяване на Каталуня.
Освен забележимите случаи на испанофобия (най-радикализираните последователи на независимостта назовават всички, които не са каталунци, баски и галисийци " фашисти " и " окупатори " ) съществува и противоположното - през март, месеци преди референдума, даже се стигна до присъда, поради туит, изпълнен с " каталунофобия " поради злополуката със самолета на " Джърмънуингс " ( " Все тая, че се е разрушил аероплан, цялостен с каталунци " ). В някои испански области консуматори подхванаха акция за протест на каталунски артикули, а в самата Каталуня имаше " контракампания " да не се купуват билети за известната в цяла Испания коледна лотария. Някои издания като " Ел паис " съзряха даже дългата ръка на Русия като мощен кукловод, който по едно и също време разпалва каталунската рецесия и оказва помощ за възраждането на крайната десница в цяла Испания.
Знамената по балконите
По-голямата вест е, че политическата стихия в Барселона подтикна хиляди испанци да провесят от прозорците си национални флагове - в естествени условия това се случва рядко. " Появява се ново национално възприятие , " което просто дава отпор на каталунския фракционизъм, сподели преди съвсем тъкмо месец анализаторът Игнасио Молина в изявление за " Дневник ". И специалисти, и представители на испанските управляващи неведнъж са изтъквали в последните месеци, че катализаторът за това не е могла да стане нито миграцията към Испания, така и така засилена в последните няколко десетилетия след края на франкисткия режим, нито икономическата рецесия, която някои политолози настояват, че дава сили и на мощно националистически партии.
Искрата, която възпламени това възприятие, беше каталунската рецесия.
Не единствено референдумът за обособяване от Испания и гласуването на декларация в Народното събрание в Барселона - а целият " развой ", почнал, откакто Конституционният съд в Мадрид отхвърли новата, по-широка автономност на Каталуня. " Процесът даде сили на една обичайно отслабена испанска еднаквост, " писа на страниците на в. " Ел мундо " Родриго Тераса предишния месец, по време, когато 84% от респондентите в национално изследване в Испания бяха споделили, че са обезпокоени от протичащото се в самостоятелната област.
Именно в тази конюнктура крайнодесни партии и придвижвания - като " Огар сосиал " и " Еспаня 2000 " и " Вокс " - настояват, че са нараснали симпатизантите си с десетки хиляди в последните месеци. За тези, които не имат вяра, те оферират обществено налични данни от профилите си в " Туитър " - към 100 хиляди души сега следват другите страници на " Огар сосиал ", а при " Вокс ", най-изявяващата се в последно време крайнодясна партия, става дума за 68 хиляди почитатели, въпреки да е противоречиво дали всички те са профили на испански жители.
" Все повече испанци гледат на предложенията ни като на нещо належащо, " сподели за " Дневник " водачът на " Вокс " Сантиаго Абаскал - някогашен народен представител в Страната на баските и член на Народната партия от 1994 до 2013 година " От 3410 членове през август се сдобихме с над 5000 при започване на годината, а симпатизантите ни набъбнаха от 40 000 на 65 000 за същото време - над 50%. Публикациите ни в " Туитър " реализират милиони импресии седмично, " твърди още Абаскал в писмен отговор на въпроси на " Дневник ".
За Шавиер Касалс, от университета " Рамон Лул " в Барселона, нито социологическите доказателства за подобен " напредък ", нито дадените от самите партии са задоволителни. " Обикновено се споделя, че малцинствата са невидими в медиите. А в този случай са преекспонирани, " изяснява за " Дневник " Касалс, който като политолог и историк от години следи крайнодясното пространство.
" Тъй като се появяват все по-често в медиите, основават усещането, че секторът е повишен, а изследвания и изборни данни сега не демонстрират такава наклонност. " Той прибавя, че " антикаталунизмът е повишен, сигурно " и позволява, че това възприятие може да добие рискови измерения на фона на новия шовинизъм, само че предизвестява, че такава прогноза се прави с едно мислено. Все отново част от последователите на национализма допълнително или по-малко крайни форми са " за " Испания, сплотяваща всички разлики. По негови предходни оценки може да става дума за " неудовлетворен електорат " до милион души , които обаче са чувствителни освен на тематики като коренен национализъм, само че и на миграция.
© Associated Press
Национализмът и крайнодесните възгледи са в изключително състояние в испанското обществено пространство поради загатна за режима на Франсиско Франко.
Само една нация
Испания, дружно с Германия, е в особени връзки с национализма - даже в по-особени от Германия, тъй като се демократизира едвам през 70-те години (заедно с Португалия) след няколко десетилетия режим на Франсиско Франко. От друга страна е обществена загадка, че част от гласуващите за партията на премиера Мариано Рахой (първата версия на която е учредена от някогашен франкист) спадат към разнообразни националистически, даже крайнодесни течения.
" Каталунският сецесионизъм дава сили на испанския шовинизъм, " споделя Касалс. Той обаче отбелязва, че " потребният националистически избор ", съдейки по резултатите от изборите в Каталуня и от изследвания на публичното мнение, се ориентира точно към " Граждани " в по-голяма степен, в сравнение с към коренно дясна опция. Ако думите му се одобряват за истина, това е абсурд - значи, че националистите гласоподават за всъщност антинационалистическо придвижване, което последователи на крайнодясното пространство даже назовават " каталунистко ".
Испанците, които излизат по улиците и окичват флагове по балконите си, в този момент насочат претенции, които може да не са безусловно националистически, счита политологът и създател на известния блок " Пиедрас де папел " ( " Хартиени камъни " ) Хосе Фернандес Албертос. " Конфликтът активизира настояванията на част от Испания, която до момента не беше толкоз забележима. Не беше на дневен ред на улиците, а в този момент дискурсът им се задейства в отбрана на даден модел на страната, в който има единствено една нация, автономиите са по-ограничени, " изяснява той за " Дневник ".
" Не е доста ясно какви са политическите последствия на тези желания, само че сигурно повече испанци желаят да изразят националната си еднаквост. "
Идеята за " единствено една нация " припомня за девиза на Рахой - тогава в съпротива - когато свика протест против разширението на каталунската анатомия в Мадрид в средата на предишното десетилетие, под мотото: " Испания не може да бъде нация от народи. " Изглежда сегашните настройки не усилват поддръжката за Рахой - ръководещите се сгромолясват и евентуално ще са втора партия по поддръжка, въпреки и първа по места в Народното събрание, в случай че скоро има нови избори.
Очаквайте втората част на текста за корените на испанския шовинизъм и изказванията за съветска роля в каталунската рецесия по-късно на www.dnevnik.bg.>
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (210)
Мерките за сигурност обаче бяха изключително засилени във Валенсия, където мъже от крайнодесни групировки с камуфлажни панталони пробваха да пресечен процесията на " трите републикански влъхви " - дами, чието шествие символизираше Празника на детството от времето на Втората испанска република (чиято столица първо е Мадрид, след това - Барселона и към края на Гражданската война през 30-те години - Валенсия). Събитието в действителност се организира при засилени ограничения за сигурност не поради терзанието на управляващите след терористичните офанзиви в Барселона и Камбрилс, а точно поради закани от крайнодесните.
Нещо се случва в Испания , настояват някои леви партии от месеци. Крайни партии отвън Народното събрание приканват автономиите в Испания да се отстранен изцяло, а и по-меки апели за ограничение на самоуправлението (като тези на центристите от " Граждани " ) печелят възходяща подкепа на фона на опитаза обособяване на Каталуня.
Освен забележимите случаи на испанофобия (най-радикализираните последователи на независимостта назовават всички, които не са каталунци, баски и галисийци " фашисти " и " окупатори " ) съществува и противоположното - през март, месеци преди референдума, даже се стигна до присъда, поради туит, изпълнен с " каталунофобия " поради злополуката със самолета на " Джърмънуингс " ( " Все тая, че се е разрушил аероплан, цялостен с каталунци " ). В някои испански области консуматори подхванаха акция за протест на каталунски артикули, а в самата Каталуня имаше " контракампания " да не се купуват билети за известната в цяла Испания коледна лотария. Някои издания като " Ел паис " съзряха даже дългата ръка на Русия като мощен кукловод, който по едно и също време разпалва каталунската рецесия и оказва помощ за възраждането на крайната десница в цяла Испания.
Знамената по балконите
По-голямата вест е, че политическата стихия в Барселона подтикна хиляди испанци да провесят от прозорците си национални флагове - в естествени условия това се случва рядко. " Появява се ново национално възприятие , " което просто дава отпор на каталунския фракционизъм, сподели преди съвсем тъкмо месец анализаторът Игнасио Молина в изявление за " Дневник ". И специалисти, и представители на испанските управляващи неведнъж са изтъквали в последните месеци, че катализаторът за това не е могла да стане нито миграцията към Испания, така и така засилена в последните няколко десетилетия след края на франкисткия режим, нито икономическата рецесия, която някои политолози настояват, че дава сили и на мощно националистически партии.
Искрата, която възпламени това възприятие, беше каталунската рецесия.
Не единствено референдумът за обособяване от Испания и гласуването на декларация в Народното събрание в Барселона - а целият " развой ", почнал, откакто Конституционният съд в Мадрид отхвърли новата, по-широка автономност на Каталуня. " Процесът даде сили на една обичайно отслабена испанска еднаквост, " писа на страниците на в. " Ел мундо " Родриго Тераса предишния месец, по време, когато 84% от респондентите в национално изследване в Испания бяха споделили, че са обезпокоени от протичащото се в самостоятелната област.
Именно в тази конюнктура крайнодесни партии и придвижвания - като " Огар сосиал " и " Еспаня 2000 " и " Вокс " - настояват, че са нараснали симпатизантите си с десетки хиляди в последните месеци. За тези, които не имат вяра, те оферират обществено налични данни от профилите си в " Туитър " - към 100 хиляди души сега следват другите страници на " Огар сосиал ", а при " Вокс ", най-изявяващата се в последно време крайнодясна партия, става дума за 68 хиляди почитатели, въпреки да е противоречиво дали всички те са профили на испански жители.
" Все повече испанци гледат на предложенията ни като на нещо належащо, " сподели за " Дневник " водачът на " Вокс " Сантиаго Абаскал - някогашен народен представител в Страната на баските и член на Народната партия от 1994 до 2013 година " От 3410 членове през август се сдобихме с над 5000 при започване на годината, а симпатизантите ни набъбнаха от 40 000 на 65 000 за същото време - над 50%. Публикациите ни в " Туитър " реализират милиони импресии седмично, " твърди още Абаскал в писмен отговор на въпроси на " Дневник ".
За Шавиер Касалс, от университета " Рамон Лул " в Барселона, нито социологическите доказателства за подобен " напредък ", нито дадените от самите партии са задоволителни. " Обикновено се споделя, че малцинствата са невидими в медиите. А в този случай са преекспонирани, " изяснява за " Дневник " Касалс, който като политолог и историк от години следи крайнодясното пространство.
" Тъй като се появяват все по-често в медиите, основават усещането, че секторът е повишен, а изследвания и изборни данни сега не демонстрират такава наклонност. " Той прибавя, че " антикаталунизмът е повишен, сигурно " и позволява, че това възприятие може да добие рискови измерения на фона на новия шовинизъм, само че предизвестява, че такава прогноза се прави с едно мислено. Все отново част от последователите на национализма допълнително или по-малко крайни форми са " за " Испания, сплотяваща всички разлики. По негови предходни оценки може да става дума за " неудовлетворен електорат " до милион души , които обаче са чувствителни освен на тематики като коренен национализъм, само че и на миграция.
© Associated Press
Национализмът и крайнодесните възгледи са в изключително състояние в испанското обществено пространство поради загатна за режима на Франсиско Франко.
Само една нация
Испания, дружно с Германия, е в особени връзки с национализма - даже в по-особени от Германия, тъй като се демократизира едвам през 70-те години (заедно с Португалия) след няколко десетилетия режим на Франсиско Франко. От друга страна е обществена загадка, че част от гласуващите за партията на премиера Мариано Рахой (първата версия на която е учредена от някогашен франкист) спадат към разнообразни националистически, даже крайнодесни течения.
" Каталунският сецесионизъм дава сили на испанския шовинизъм, " споделя Касалс. Той обаче отбелязва, че " потребният националистически избор ", съдейки по резултатите от изборите в Каталуня и от изследвания на публичното мнение, се ориентира точно към " Граждани " в по-голяма степен, в сравнение с към коренно дясна опция. Ако думите му се одобряват за истина, това е абсурд - значи, че националистите гласоподават за всъщност антинационалистическо придвижване, което последователи на крайнодясното пространство даже назовават " каталунистко ".
Испанците, които излизат по улиците и окичват флагове по балконите си, в този момент насочат претенции, които може да не са безусловно националистически, счита политологът и създател на известния блок " Пиедрас де папел " ( " Хартиени камъни " ) Хосе Фернандес Албертос. " Конфликтът активизира настояванията на част от Испания, която до момента не беше толкоз забележима. Не беше на дневен ред на улиците, а в този момент дискурсът им се задейства в отбрана на даден модел на страната, в който има единствено една нация, автономиите са по-ограничени, " изяснява той за " Дневник ".
" Не е доста ясно какви са политическите последствия на тези желания, само че сигурно повече испанци желаят да изразят националната си еднаквост. "
Идеята за " единствено една нация " припомня за девиза на Рахой - тогава в съпротива - когато свика протест против разширението на каталунската анатомия в Мадрид в средата на предишното десетилетие, под мотото: " Испания не може да бъде нация от народи. " Изглежда сегашните настройки не усилват поддръжката за Рахой - ръководещите се сгромолясват и евентуално ще са втора партия по поддръжка, въпреки и първа по места в Народното събрание, в случай че скоро има нови избори.
Очаквайте втората част на текста за корените на испанския шовинизъм и изказванията за съветска роля в каталунската рецесия по-късно на www.dnevnik.bg.>
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (210)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ