Предупредиха всички, които сами са сменяли дограмата и изолацията без съседите
В изявление за предаването " Чиста сила " по Bloomberg TV Bulgaria, Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект “, показва, че темповете на възобновяване на сградния фонд в България са извънредно ниски и надалеч от действителните потребности на хората. Според него, макар че доста семейства сами подхващат ограничения – като промяна на дограма, изолираност и слагане на климатици – това се случва без поддръжка от страната и води до по-слаб резултат и неудовлетворителен външен тип на постройките.
" Ако се огледаме към нас ще забележим смяната в положението на сградния фонд, само че статистиката сама по себе си задоволително безапелационна. За 10 години виждаме, че половината от хората сами, без да получават пари от който и да било, са сменили дограмата си с по-добра. Близо половината са поставили самостоятелна изолираност. 70% от семействата в градовете имат климатици. И това не се дължи на държавна политика. Това се дължи на осъзната нужда. Проблемът е, че когато сами си вършим ремонтите, резултата е най-малко 2 пъти по-малък и също така постройките ни са в окаяно положение. Външният тип страда. Градовете ни са в плачевен външен тип. Това не оказва помощ на безусловно никого ", разяснява той.
Цанев акцентира, че локалните управляващи имат значима роля в реализирането на стратегиите за саниране, само че постоянно са възпрепятствани от административни усложнения на централно равнище. Това стана ясно и на форума " Кметовете приказват ", проведен в Габрово, където участници разискаха провокациите и потребността от по-добра съгласуваност и действителна децентрализация.
До момента са вложени над 2 милиарда лв. в саниране, само че те са достигнали едвам 4% от постройките в страната. Дори при цялостно асимилиране на наличните запаси, се чака да бъдат обхванати не повече от 10% от постройките. Това води до обществено неравноправие и неодобрение, защото множеството семейства нямат достъп до помощ. Липсата на ясни периоди и дейно финансиране още повече затруднява напредъка.
В други източноевропейски страни, като Литва и Полша, се ползват сполучливи практики – в това число обилни грантове за енергийна успеваемост и профилирани екипи за връзка с жителите. Пример от Вилнюс демонстрира по какъв начин с дейна връзка и личен метод може да се увеличи присъединяване в стратегиите.
Що се отнася до енергийните общности, Цанев ги дефинира като основен инструмент за реализиране на енергийна самостоятелност и резистентност. Те разрешават локално произвеждане на сила, понижават разноските и зависимостта от националната мрежа, и даже основават работни места. Въпреки това, в България развиването им се затруднява от неналичието на капиталови тласъци, съответна инфраструктура, политическа воля и социална поддръжка.
Положителен образец е Габрово, където сполучливо действат енергийни общности. В началото хората вземат участие с дребни суми, само че след първите действителни резултати ползата нараства внезапно. Само за 20 дни по време на пролетните празници са събрани над 200 000 лева, което демонстрира високо доверие и ангажираност от страна на жителите.
В умозаключение, Драгомир Цанев акцентира, че сходни начинания имат капацитета освен да понижат разноските и зависимостта от външни източници, само че и да засилят устойчивостта на локалните стопански системи.
