Учените са обезпокоени от предстоящия нов пик в слънчевата активност
В изявление за изданието Insider Матю Оуенс, професор по галактическа физика в Университета в Рединг, съобщи, че десетилетието на спокойното слънце е зад тила ни и звездата е във напредък за нов пик на интензивност. Съдейки по честотата и интензивността на слънчевите изригвания, новият пик дава обещание да бъде по-силен от предходния. Това заплашва да наруши електрозахранването и връзките, само че може да нанесе най-големи вреди на спътниците и екипажите на галактическите кораби.
Цикълът на слънчевата интензивност е почти 11 години (предполагат се и цикли от 22, 87, 210, 2300 и 6000 години). В сегашния цикъл пикът на слънчевата интензивност би трябвало да настъпи в края на 2024 година или началото на 2025 година По това време честотата на изригванията ще е достигнала своя връх, а броят на слънчевите петна ще се е нараснал до най-много. Тези процеси се изясняват с дестабилизирането на процесите на конвекция (смесване) на слънчевата материя, когато измененията в магнитните полета (а магнитните полюси на Слънцето сменят местата си по време на цикъла) провокират по-дълго задържане на нагрятата плазма на повърхността и нейното изстиване. Тези райони съумяват да се охладят повече, в сравнение с районите с естествена конвекция, и това води до образуването на забележимите на Слънцето слънчеви петна.
Промените в интензитета на магнитните линии (полета) водят до увеличение на честотата и силата на слънчевите изригвания, които могат да бъдат съпроводени и от изхвърляне на плазма – изхвърляне на коронарна маса. Тези процеси ще доближат своя пик след към година и половина и ще имат действителни последствия за хората, живеещи на Земята.
Ако слънчевото изригване е ориентирано към Земята, забележимата светлина от него ще доближи планетата за 8,5 минути. На потоците от заредени частици ще им отнеме повече време – няколко десетки минути, а плазмените облаци ще доближат планетата едвам след към три дни. Заредените частици и плазмата, като се изключи че ни дават такива очарователни зрелища като полярните сияния, могат да нарушат високочестотните радиокомуникации и електрозахранването, да вземем за пример като нарушат работата на трансформаторите в електроцентралите. Не се загатва нищо за спътниците и екипажите в орбита. В рискови случаи слънчевите изригвания могат да доведат до увреждане на здравето и даже живота на хората в орбита. Именно по тази причина сходни феномени деликатно се следят – с цел да може в точния момент да се насочи предизвестие.
Наблюдението на интензивността и явленията на Слънцето става все по-важно, защото ползите на галактическите проучвания на Земята се уголемяват оттатък Луната, където земното магнитно поле престава да работи като натурален щит против потока от частици. Но на Земята ние сме по-зависими от електрозахранването и непрекъснатите постоянни връзки, както и от електрониката като цяло. Обърканият от потока заредени частици изкуствен интелект не е необходим на никого, изключително в случай че му се повери ръководството на нещо сериозно за обезпечаване сигурността на човешкия живот.
Учените от целия свят се приготвят да посрещнат новия пик на слънчевата интензивност. Въвеждат се в употреба нови наземни телескопи и се изстрелват спътници. Някои от тях, като да вземем за пример Parker Solar Probe, бяха изстреляни доста преди пика на Слънцето и ще завършат живота си сега на най-голямата интензивност на звездата, безусловно изгаряйки в блясъка на своите научни подвизи.
