Спекулата е единствената опасност за еврото
В изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор Атанас Атанасов, ръководител на Национален статистически институт, се въздържа от прогнози за инфлацията в България до края на тази година, защото по думите му тя е " доста динамичен индикатор и комплициран за пресмятане ".
Той се надява, че няма да има далавера преди влизането ни в еврозоната, която той дефинира като единствената заплаха в българските условия. По думите на ръководителя на Национален статистически институт инфлацията ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток съгласно него също е фактор.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на повишаването. Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, добави ръководителят на Национален статистически институт. Според него след влизането в еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология.
Доц. Атанасов съобщи, че сега стопанската система на страната е най-силна. Реалният Брутният вътрешен продукт, т.е. с изчистена инфлация през последната година, е двойно по-голям от междинния действителен годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години.
Той даде за образец покупателната дарба на българите и в частност за каузи на разноските за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други, сподели ръководителят на Национален статистически институт и посочи, че делът на разноските за храна непрестанно понижава. През 2020 година той е бил 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок - 28,7 на 100.
Той се надява, че няма да има далавера преди влизането ни в еврозоната, която той дефинира като единствената заплаха в българските условия. По думите на ръководителя на Национален статистически институт инфлацията ще се повлияе от нарасналата цена на електрическата енергия от юли, само че зависи и от доста други цени и условия. Несигурната интернационална конюнктура в Близкия изток съгласно него също е фактор.
Национален статистически институт има подготвеност на първо число всеки месец след влизането ни в еврозоната от януари 2026 година да оповестява флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за равнището на повишаването. Това в действителност са единствено оценки, само че те ще бъдат доста близки до окончателните данни за инфлацията, добави ръководителят на Национален статистически институт. Според него след влизането в еврозоната при изчисляването на инфлацията ще се употребяват същите потребителски кошници и методология.
Доц. Атанасов съобщи, че сега стопанската система на страната е най-силна. Реалният Брутният вътрешен продукт, т.е. с изчистена инфлация през последната година, е двойно по-голям от междинния действителен годишен Брутният вътрешен продукт през 90-те години.
Той даде за образец покупателната дарба на българите и в частност за каузи на разноските за храна. Колкото този дял заема по-малко от общите ни разноски, толкоз повече пари ни остават за други неща – жилище, превоз, развлечения, екскурзии и други, сподели ръководителят на Национален статистически институт и посочи, че делът на разноските за храна непрестанно понижава. През 2020 година той е бил 30 на 100, а през предходната година този % е рекордно невисок - 28,7 на 100.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ