„Нямаме общество!“ Професор разкри най-големия проблем на българите
В изявление за БНР проф. Марин Паунов, учител в УНСС, почетен член на Европейска асоциация по приложна логика на психиката и създател на книгата Икона или подигравка: Бесове и сенки в полезностите на актуалните българи, съобщи, че в България липсва същинско общество в класическия смисъл на понятието.
„ Завистливият индивидуализъм “ като главен проблем
Според него една от най-сериозните и деструктивни полезности в българския народен темперамент е така наречен „ злорад индивидуализъм “.
„ Тази наша злоба е видяна от безусловно всеки българист или човек, който се е занимавал по-дълбоко или по-научно с особеностите на нашия народен темперамент през последните 100-150 години. Няма откривател, който да не е забелязал тази наша специфичност “.
По думите му точно тази характерност пречи на построяването на същинско публично единение и възприятие за принадлежност към общественост.
„ Ние сме една цялост от фамилни или другарски клъстери, в границите на които сме способни на някакво другарство, само че не можем да изградим тези публични влакна, които да ни сплотят и да изградим това възприятие за НИЕ, което ще ни направи същинска общественост и което ще ни разреши дружно да реализираме неща, които по този метод, който е сега, не можем да реализираме. Всички други са ТЕ. Завиждаме на всички други, не одобряваме гледната точка на другите “.
Липсата на работещи институции задълбочава казуса
Проф. Паунов е безапелационен, че институциите в страната не действат по метода, по който обществото чака от тях. Според него мъчно може да бъде посочена сфера, в която да липсват съществени и дълбоки проблеми.
„ Това е циничен кръг. За да се промени нещо в тази ценностна ориентировка и въобще националния темперамент на българина, който е много деструктивен, би трябвало да има опит за целеустремено влияние върху създаване на полезности. А тези опити би трябвало да ги осъществят властови центрове, които имат такава опция, обаче те или не могат, или не желаят да реализират такива въздействия, а и не на последно място, тъй като и те са формирани от българи. И ръководените стават или все по-цинични, или все по-отчаяни, или все по-нагли. Този обаян кръг може да се раздра само и единствено от самите хора, от това, което назоваваме народ. Ако задоволително им омръзне, в случай че им прикипи дотолкоз, че да решат, че към този момент не може по този начин, може да чакаме нещо по-добро като развиване “.
Миналото като източник на вяра
Въпреки сериозната си оценка за сегашното, проф. Паунов акцентира, че България има удивително историческо завещание, което не трябва да бъде подценявано.
„ Имаме едно удивително минало. Надеждата ми е, че това минало към момента някъде мъждука из гените ни и има хора, които усещат, че нещо надълбоко не е наред в нашата актуалност от позиция на полезности, просвета, обществени реакции и така нататък “.
Кои са пътищата за смяна на полезностите
Според него съществуват няколко съществени механизма, посредством които може да се оказва въздействие върху ценностната система на обществото. Сред тях той показва фамилията, религиозните общности, образованието и медиите като най-важните фактори за образуване на публичните настройки и държание.
Рекордно високо съмнение сред хората
Друг сериозен проблем, който проф. Паунов откроява, е генерализираното съмнение сред българите.
„ Това съмнение – генерализираното, общото, се показва в рекордни равнища на съмнение към всевъзможни институции – към опазване на здравето, към обучение, правосъдна система, полиция. По тези недоверия ние сме преди всичко в Европа. Степента, в която го изживяваме това съмнение, е неповторима. Като се комбинира и със „ завистливия ни индивидуализъм “, картината не е доста позитивна “.
По думите му съчетаването на мощно публично съмнение със злорад индивидуализъм основава извънредно неподходяща среда за развиване и сближение на обществото.
Рискът от обезличаване
Професорът предизвестява, че в случай че тези отрицателни трендове продължат да се задълбочават, страната може да се изправи пред развой на обезличаване, при който ще отслабват както публичните връзки, по този начин и чувството за обща национална посока.
Европейският опит като „ ярък лъч “
Наред с тревожните трендове, проф. Паунов вижда и учредения за сдържан оптимизъм. Според него от ден на ден българи имат опция да пътуват, работят и поддържат връзка с хора от други европейски страни, което уголемява техния светоглед и основава опция за позитивна смяна.
„ Виждаме какво има там, какво е реализирано. Това е ярък лъч “.
По думите му точно досегът с разнообразни публични модели и сполучливи практики може да помогне за преосмисляне на част от настройките и за последователно подсилване на доверието, солидарността и възприятието за общественост в българското общество.
Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News