В интервю за БНР преди седмица проф. Георги Лозанов, бивш

В изявление за БНР преди седмица проф. Георги Лозанов, някогашен ръководител на медийния регулатор Съвет за електронни медии, сподели следното: „ Тези, които поддържат и оправдават това държание на Русия, не трябва да бъдат допускани до ефир. Това не значи, че не могат да бъдат подложени на критика демократичната народна власт, Байдън или българските политици – в противен случай би трябвало да бъдат подложени на критика. Въпросът е в идната крачка, на която медиите нямат право да позволяват заключения като – щом демократичната народна власт има дефекти, значи Русия е права. Това е неприемливото. Какъвто и да е Байдън, Путин не може да убива хора в Украйна или в личната си страна “.

Интересно е да се чуят сходни апели за цензура от учител по публицистика в СУ, дълготраен ръководител на Съвет за електронни медии и либерал, който дълги години беше ръководител на гражданския конгрес „ Свободно слово “. По̀ биха подхождали на хардлайнер от комунистическата партия преди разведряването. Фанатична религия, че си от вярната страна на историята и нападателно гонене на всички, които си разрешават сериозно мислене или противоречие с формалната линия. Помним по какъв начин свърши всичко това. Помним и по какъв начин за една нощ поддръжниците на предходния режим се разсъниха като първи поборници за независимост и народна власт.

Впрочем и без апела на Георги Лозанов огромните медии у нас и в Западна Европа се държат във връзка с войната (и не само) като пропагандатори, а не като същински медии, чието обвързване е да демонстрират и другата позиция. Поне на това би трябвало да учи студентите си проф. Лозанов, тъй като е “а” и “б” на публицистиката. Опитът да се изкара Путин черен, а Украйна и Западът в бяло е детско бягство от действителността, което освен, че не оказва помощ да се търси кротичък излаз от рецесията, а води до непредвидимата ѝ ескалация. Не различен, а 99-годишният Хенри Кисинджър приказва за това на последния интернационален конгрес в Давос. Мисля, че Кисинджър мъчно може да бъде обвинен в благосклонности към Путин и Русия, само че съгласно критериите на Лозанов, той не би трябвало да бъде допускан до ефир. По неговата логичност цензурата би трябвало да сполети и носителя на „ Пулицър “ Крис Хеджис, дълготраен сътрудник на “Ню Йорк Таймс”, който написа смъртоносен коментар за американския милитаризъм и безумието да се пращат оръжия на Украйна; писателя Марек Алтер - полски евреин, претърпял Холокост, който живее в Париж и който тези дни написа отворено писмо до Путин и прикани във френските медии той да бъде разбран; Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет, един от приетите международни престижи по Украйна, който от осем години следи спора там и съгласно който Западът носи съществена виновност за днешната рецесия. Под ножа попадат и още дузина международни имена като Ноам Чомски, които си разрешават да мислят и проучват, а не да пробутват евтина агитация.

Да не приказваме за двойния стандарт. Не си припомням някой от днешните либерали да е призовавал за цензура над всички, които оправдават американските безчинства в Ирак, Либия, Сирия, Югославия и още дузина страни единствено през последните 25 години.

Реакцията на Путин против американската експанзия смъкна доста маски, само че най-зрелищно е оголването на демократичната същина - злобна, фашизоидна празнина. Арогантна незначителност с нагон за власт и всемогъщество, които не търпят рационално и сериозно отношение към разпадащия се свят на неолиберализма и американската надмощие над западния свят.

В тази връзка има нещо напълно съответно, което е от изключителна значимост за българската медийна среда. В края на юни следва избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия. Кандидатите са ясни, само че измежду тях се откроява един любимец - Венелин Петков, който дълги години бе началник на новините на бТВ. Той се смята за кандидатурата на “Промяната”, американското посолство и умнокрасивата демократична общественост, която от заран до вечер приканва за цензура над инакомислещите.

Тъй като изборът на шеф на държавната телевизия е политически, маскиран като експертен от сякаш самостоятелния регулатор Съвет за електронни медии, ще си разреша да приказвам всъщност и напряко.

Новият началник на Българска национална телевизия би трябвало да бъде определен с нормално болшинство, което значи три гласа (СЕМ е формиран от петима члена - трима от квотата на Народното събрание и двама от тази на президента).

Въз основа на мои изследвания, дръзвам да настоявам, че изборът значително ще зависи от членовете, изпратени в Съвет за електронни медии от Румен Радев. Добре е те, а и той да помислят хубаво над избора, който следва. За да ги улесня, ще си разреша да предвиждам, че инсталирането на Венелин Петков на директорския пост ще съобщи Националната телевизия в ръцете на дребната, само че доста шумна група на така наречен градска десница, която на часа ще трансформира концепциите на Георги Лозанов в каузи. Съдя по това, което умните и красивите направиха с Българска национална телевизия, когато я управляваха по времето на Вяра Анкова с общителното подпомагане на Пеевски, по времето на Орещарски, против който сякаш се бореха (цинизмът им няма граници). Тогава една дребна група от протестъри окупираха Българска национална телевизия, не допускаха непознато мнение, канеха едни и същи “правилни” посетители от заран до вечер, които повтаряха опорките на умните и красивите и оставиха малкия екран с големи задължения.

Ако вземат още веднъж властта в малкия екран, това ще се повтори. Румен Радев ще бъде изкарван от заран до вечер съветски сътрудник поради уравновесената си позиция за У