В интервю от 2022 г. за Българското национално радио (БНР)

В изявление от 2022 година за Българското национално радио (БНР) уредникът на Музея за нова история на Варна Теодор Роков изяснява, че думата „ гларус “ е побългарен вид на гръцката „ гларос “ – чайка. „ Моите наблюдения доведоха до заключението, че думата „ гларус “ се появява за първи път в формалния български език на юг от Стара планина. Има документи от кметството в Бургас – при започване на 20-и век се издава декрет, с който се приканва жителите да чупят яйцата на птиците, наречени „ глароси “, споделя Роков. Тогава за причина се показва, че „ те правят пакости върху постройките, крякат мощно заран, унищожават дребни пиленца “. Още за разпространяването на гларусите в България през годините четете в изявлението на „ Дневник “ с орнитолога Петър Янков на следващия ден (21 август).

Има проблем

 

В началото на май предходната година общински съветници в Бургас оферират да бъде основана работна група, която да създаде ограничения за ограничението на популацията на жълтокраките чайки в общината. В аргументацията за основаването на работната група е посочено, че птиците може да живеят сред 25 и 30 година, развъждат се всяка година, нямат натурален зложелател в градска среда, всеядни са. Очертани са няколко направления на казуса с увеличената популация:

негативи за други типове птици, защото гларусите демонстрират грабителство: „ върху яйца и дребни на чайки, рибарки и дъждосвирци, патици, розово фламинго, кокилобегачи, саблеклюни “„ Шум, екскременти, нападателно държание, висок риск от конфликт със самолети, риск от транспорт на заболявания “ в градска среда

© Златина Зехирова

 

На въпрос на „ Дневник “ какво е произтекло от самодейността за работна група пресслужбата на община Бургас отговори, че има рекомендация в бюджета на администрацията да се плануват средства за правене на отчет с критерии за проучване на казуса с популацията на гларусите. Очаква се това да стане с бюджета за 2024 година

Колко са жълтокраките чайки

В отговор на парламентарно запитване от бургаския народен представител от „ ИТН “ Ивайло Вълчев Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показва, че има данни за популацията на жълтокраката чайка по две методики: по мониторинг на зимуващи птици и по мониторинг за гнездящи птици.

Данните за гнездящите птици сочат, че през 2014 година са регистрирани 5 440 жълтокраки чайки, а през 2020 година броят им нараства до 23 481, т.е. нарастването е над четири пъти за шест години. По методиката за броене на зимуващите птици Министерство на околната среда и водите регистрира, че „ наклонност е към увеличение “, макар че в обособени години има фрапантен срив при записаните жълтокраки чайки.

 

На въпрос на „ Дневник “ какво е обяснението за огромните разлики екоминистерството показва, че в България зимуват птици от типа както от локалната популация, по този начин и от Западна и Северна Европа, европейската част на Русия, Среден Сибир и страните към Каспийско море.

„ Числеността на зимуващите птици главно се дефинира от съществуването на хранителни запаси по миграционните трасета на птиците, като при топли зими числеността на зимуващите човеци може съществено да намалее “, написа Министерството на околната среда и водите.

Посочва, че не може да дефинира дали има свръхпопулация на гларуси, макар трендовете за увеличение, тъй като би трябвало първо учени-орнитолози за дефинират критерии за това.

Според Петър Янков от „ Българско сдружение за отбрана на птиците “ (БДЗП) посочените публични данни, по този начин или другояче, не могат да се считат за показателни, защото даже не изследват броя на гларусите в градовете. „ Гларусът е градска птица. През съвсем цялата година той обитава в обитаеми места. Затова не считам тези данни за правилни “, сподели Петър Янков пред „ Дневник “.

Между неразрешеното и пожелателното

Министерство на околната среда и водите показва, че жълтокраката чайка не е предпазен тип, само че съгласно Закона за биологичното многообразие срещащите се в диво положение птици в България „ подлежат на запазване и надзор предвид на поддържане на популациите им в удобно положение “.

© Златина Зехирова

 

Затова е неразрешено: гларусите да бъдат улавяни, убивани, задържани; гнездата им за бъдат премествани; яйцата им да бъдат унищожавани. В отговор до „ Дневник “ министерството показва, че контролът за това е поверен на районните инспекции по околната среда в страната, а наказванията при уловени нарушавания са санкция от 100 до 5 хиляди лева за физически лица и имуществена глоба от 500 до 10 хиляди лева за юридически лица.

Изключения от възбраните може да се позволен, в случай че би трябвало да бъдат предпазени други диви типове или в случай че е застрашено публичното здраве, написа министерството. То няма данни за преместване на епидемии и заболявания от жълтокраки чайки.

„ Най-интелигентният и закономерен метод за решение на казуса е да се ограничи повода, с която хората сме нараснали популацията: да се понижи разхвърляната, наличната за гларуси храна “, споделя Петър Янков от Българско дружество за защита на птиците. Като сполучлива стъпка дефинира подмяната на контейнерите за боклуци в Бургас с такива, които са затворени и се отварят (с крак) при потребност за изхвърляне на отпадък. Но са нужни и още старания, тъй като дребните кошчета остават открити, а сметищата също са налични за гларусите.

В отговорите на Министерство на околната среда и водите се показват още като благоприятни условия за ограничение на популацията на жълтокраката чайка: понижаване на мъртвата риба, която риболовците изхвърлят, слагане на шипове, модели на грабливи птици, звукови репеленти по покривите на постройките, тъй че гларусите да не могат да гнездят там.

dnevnik.bg