Какво пише за българите в пиесата Оръжията и човекът?
В интернет от ден на ден последователи набират петиция за събаряне на пиесата " Оръжията и индивидът " от Народния спектакъл. Текстът е на ирландския сатирик Бърнард Шоу, а постановката е режисирана от Джон Малкович. Множество изявления в интернет се афишират против пиесата. Наистина ли драматургичната творба е обидна за българите и ги омаловажава?
Четем пиесата, с цел да проверим правилно ли е това.
Според създателите на петицията и протестиращите против пиесата, в нея българските бойци са показани като пияници, а народът ни е безчовечен, необразован, елементарен и некъпан. Откриваме текста мъчно, тъй като единственият му превод на български е изцяло привършен. Пиесата е комедия в три дейности. Бърнард Шоу осмива освен българите, а всичко - бойците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни изобщо, военната тактика. Драматургът и стихотворец Недялко Йорданов също я е прочел поради броженията сега и не открива нищо обидно за българите в нея.
Как стартира пиесата?
" Имало е вести, имало е борба ", споделя Катерина, " победоносна борба край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на борбата, идолът на полка ".
" Кажи ми кажи ми ", споделя Райна
Катерина - " Не можеш да си представиш какъв брой възхитително е било ", чете Недялко Йорданов.
Пиесата стартира с грандиозната победа на България над Сърбия.
" Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и гръмотевица, отвяват като слама окаяните сърби и техните австрийски контета. Това нещо може ли да се назовава антибългарска пиеса, това е прослава на българската войска и неслучайно тук става дума за успеха при Сливница, през вчерашния ден беше годишнината от тази победа и по тази причина не мога да схвана - в действителност тези хора, в случай че прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха ".
Пиесата мъчно може да бъде открита у нас, защото единственото ѝ издание на български е от 2018 година в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов. То е на издателството на Софийския университет и от дълго време е изчерпано. Бройки няма даже и в Столичната библиотека.
" Аз съм сюрпризиран, да не кажа засегнат от това, че тази пиеса не е прочетена от никого съвсем, никой не я знае тази пиеса и аз не я знаех. Преди една седмица я открих доста мъчно от издателството на Софийския университет и я прочетох два пъти. Това е пиеса прослава на България, на българските бойци, на българските дами и мъже ", сподели още Недялко Йорданов.
В първо деяние четем следната имитация на основната героиня Райна:
" Не се тормозете за мен, Чуя ли изстрел, ще духна свещите, ще се пъхна в леглото и ще се покрия през глава. Наивното поверие, че човек може да се скрие по този начин от войната е смешно, само че не и обидно ".
В пиесата швейцарският боец е разказан като богаташки правоприемник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник. Самият той твърди, че се е записал в сръбската армия, тъй като не познавал българската, която другояче би предпочел. Казва, че девет от 10 бойци по рождение са простаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската армия.
Към края на пиесата българката го упреква, че не е благородник и има мозък на бакалин, отговорът му е, че това швейцарският народен темперамент. Смешка, а не засегнатост към швейцарците.
" Героите са интелигентни, комедийни, забавни, любовни, а да не приказваме за войната - по какъв начин е показана ", споделя Йорданов.
Във второ деяние създателят осмива воденето на борби, само че не съответно от българите. Напротив, българският воин изрича репликата.
" Спечелих борбата по неправилния метод, до момента в който нашите велики съветски генерали я губеха по верния. Накратко, скапах им проектите и им нараних самочувствието ".
" Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да нападна безмилостно, когато е мощен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата загадка на успеха в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и в никакъв случай, при никакви условия, не се сражавай с него, когато ти е равносилен. "
Няма нито една имитация, че българите са страхливци.
В пиесата обаче няколко пъти се загатват " съмнителните хигенни привички " на българите. Българката се хвали, че в фамилията ѝ си мият ръцете съвсем всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията. Тогава главата на фамилията твърди, че неговият татко не се е къпал в никакъв случай през живота си и е живял 98 години. Той упреква жена си, че си мие врата всеки ден и по тази причина настива като дефинира сходни навици като западни.
" Бай Ганьо на Алеко Константинов. На прелестния Алеко Константинов, те би трябвало да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо постоянно е бил свързван тогава, в този момент към този момент не се използва доста - това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и споделя: " булгар, булгар ". И тук може би е моментът да напомним думите на Бърнард Шоу, че комедията е допустима единствено във високоцивилизована просвета,защото релативно варварският народ не понася осмиването на своите недъзи. Цивилизованата аудитория се радва, в случай че я принуждават да се смее на самата себе си и признава благотворната мощ на сходно начинание, разяснява Недялко Йорданов.
От прочетеното можем да заключим, че изказванието, че пиесата на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу е засегнатост за българите е манипулативно.
По тематиката работиха: Цветелина Катанска, Виктор Борисов
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Четем пиесата, с цел да проверим правилно ли е това.
Според създателите на петицията и протестиращите против пиесата, в нея българските бойци са показани като пияници, а народът ни е безчовечен, необразован, елементарен и некъпан. Откриваме текста мъчно, тъй като единственият му превод на български е изцяло привършен. Пиесата е комедия в три дейности. Бърнард Шоу осмива освен българите, а всичко - бойците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни изобщо, военната тактика. Драматургът и стихотворец Недялко Йорданов също я е прочел поради броженията сега и не открива нищо обидно за българите в нея.
Как стартира пиесата?
" Имало е вести, имало е борба ", споделя Катерина, " победоносна борба край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на борбата, идолът на полка ".
" Кажи ми кажи ми ", споделя Райна
Катерина - " Не можеш да си представиш какъв брой възхитително е било ", чете Недялко Йорданов.
Пиесата стартира с грандиозната победа на България над Сърбия.
" Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и гръмотевица, отвяват като слама окаяните сърби и техните австрийски контета. Това нещо може ли да се назовава антибългарска пиеса, това е прослава на българската войска и неслучайно тук става дума за успеха при Сливница, през вчерашния ден беше годишнината от тази победа и по тази причина не мога да схвана - в действителност тези хора, в случай че прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха ".
Пиесата мъчно може да бъде открита у нас, защото единственото ѝ издание на български е от 2018 година в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов. То е на издателството на Софийския университет и от дълго време е изчерпано. Бройки няма даже и в Столичната библиотека.
" Аз съм сюрпризиран, да не кажа засегнат от това, че тази пиеса не е прочетена от никого съвсем, никой не я знае тази пиеса и аз не я знаех. Преди една седмица я открих доста мъчно от издателството на Софийския университет и я прочетох два пъти. Това е пиеса прослава на България, на българските бойци, на българските дами и мъже ", сподели още Недялко Йорданов.
В първо деяние четем следната имитация на основната героиня Райна:
" Не се тормозете за мен, Чуя ли изстрел, ще духна свещите, ще се пъхна в леглото и ще се покрия през глава. Наивното поверие, че човек може да се скрие по този начин от войната е смешно, само че не и обидно ".
В пиесата швейцарският боец е разказан като богаташки правоприемник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник. Самият той твърди, че се е записал в сръбската армия, тъй като не познавал българската, която другояче би предпочел. Казва, че девет от 10 бойци по рождение са простаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската армия.
Към края на пиесата българката го упреква, че не е благородник и има мозък на бакалин, отговорът му е, че това швейцарският народен темперамент. Смешка, а не засегнатост към швейцарците.
" Героите са интелигентни, комедийни, забавни, любовни, а да не приказваме за войната - по какъв начин е показана ", споделя Йорданов.
Във второ деяние създателят осмива воденето на борби, само че не съответно от българите. Напротив, българският воин изрича репликата.
" Спечелих борбата по неправилния метод, до момента в който нашите велики съветски генерали я губеха по верния. Накратко, скапах им проектите и им нараних самочувствието ".
" Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да нападна безмилостно, когато е мощен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата загадка на успеха в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и в никакъв случай, при никакви условия, не се сражавай с него, когато ти е равносилен. "
Няма нито една имитация, че българите са страхливци.
В пиесата обаче няколко пъти се загатват " съмнителните хигенни привички " на българите. Българката се хвали, че в фамилията ѝ си мият ръцете съвсем всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията. Тогава главата на фамилията твърди, че неговият татко не се е къпал в никакъв случай през живота си и е живял 98 години. Той упреква жена си, че си мие врата всеки ден и по тази причина настива като дефинира сходни навици като западни.
" Бай Ганьо на Алеко Константинов. На прелестния Алеко Константинов, те би трябвало да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо постоянно е бил свързван тогава, в този момент към този момент не се използва доста - това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и споделя: " булгар, булгар ". И тук може би е моментът да напомним думите на Бърнард Шоу, че комедията е допустима единствено във високоцивилизована просвета,защото релативно варварският народ не понася осмиването на своите недъзи. Цивилизованата аудитория се радва, в случай че я принуждават да се смее на самата себе си и признава благотворната мощ на сходно начинание, разяснява Недялко Йорданов.
От прочетеното можем да заключим, че изказванието, че пиесата на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу е засегнатост за българите е манипулативно.
По тематиката работиха: Цветелина Катанска, Виктор Борисов
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ