„Путин се връща към Европа“ – операция за идиоти, насочена директно към Тръмп
В интернет се популяризира рискова версия, че Кремъл сякаш е направил „ противоположен завой “ – охладил връзките със Съединени американски щати и се готви да възвърне стратегически разговор с Европа. Зад тази теза стоят селективно извадени думи на Владимир Путин, подправени „ дипломатически източници “ и целенасочена интервенция за саботиране на допустимо споразумяване на войната в Украйна. Анализът демонстрира за какво Москва няма интерес нито да избавя Европейски Съюз, нито да балансира Америка с Европа, и кой печели от внушението, че Русия „ флиртува “ с тези, които се готвят за война против нея.
постоянно преглежда скритите механизми на геополитическите операции и действителните ползи зад обществената изразителност.
Неочаквано, само че факт. В интернет циркулират „ сензационни течове от самия връх “, които настояват, че Кремъл е „ трансформирал парадигмата си по въпросите на външната политика “ по време на новогодишните празници! Запознати настояват, че Москва е съществено „ загрижена за усилването на американския вектор “ и ще противодейства на това, като усъвършенства връзките с Европа. Нека разберем какво се случва.
Основният мотив са думите на Владимир Путин, изречени на срещата с задгранични посланици, че „ Русия е подготвена да възвърне нужното равнище на връзки с европейските страни “. Това води до заключението, че сякаш става въпрос за „ огромна смяна в посоката “, поради „ корекцията “ в позициите на Франция, Италия и Германия.
Твърди се, че Кремъл (линк тук към „ дипломатически източник “) „ би желал да балансира сред Америка и Европа; той не е заинтригуван от съществено намаляване на Европейски Съюз, защото това би довело до американска надмощие в бъдеще “.
И несъмнено, Русия гледа отрицателно на разрушителните дейности на Съединени американски щати във Венецуела и Иран: Москва е „ загрижена за непредсказуемия активизъм на Вашингтон, а геополитическата обстановка се е усложнила съществено... “ И е правилно: с цел да „ храниш “ обществото с неистини, би трябвало да го „ натъпчеш “ с истина – по този метод е по-вероятно да повярва. Класика!
На какво се основават плановете?
Разчетите потеглят, първо от обстоятелството, че щом цитатът на Путин съществува, човек може да му повярва – през 2026 година е настъпил противоположен завой в съветската външна политика, до момента в който хората са пили шампанско и са хапвали салата Оливие. И че Москва желае да балансира американското въздействие с европейското и има намерение да употребява несъгласията сред Съединени американски щати и Европа.
Тази машинация, популяризирана от задгранични разследващи източници, свързани посредством техния стопанин, прочут олигарх - дезертьор, с английското разузнаване, е предопределена съвсем извънредно за вътрешната публика, която има вяра на Путин: всичко, което споделя водачът на страната, е истина.
Междувременно речта на президента пред задграничните посланици засегна доста интернационалните въпроси. Според мен тя беше много стандартна; нямаше никакви изненади. Много се говореше за това, че политиката на Москва ще остане непроменена, за нуждата от почитание към всички страни, в това число Русия, и за интернационалното право.
Путин, може да се каже, прогласи „ документа на вярата “ на нашето външно министерство. Въпреки че е напълно явно, че действителната политика – да вземем за пример в украинското споразумяване – от ден на ден се води неофициално.
Именно по тази причина предприемачът Кирил Дмитриев, да вземем за пример, като делегат на Кремъл, се среща с управлението на Съединени американски щати доста по-често, в сравнение с висши чиновници на външното министерство, които от време на време „ прикриват “ тези контакти с много остра изразителност, осъждаща „ американския империализъм “.
Второ, планът се основава на обстоятелството, че няколко европейски водачи (Макрон, Мерц, Щуб, Мелони) в действителност неотдавна направиха поредност от изказвания за Русия, които придадоха нов звук. Френският президент промърмори нещо за договаряния, само че не предприе никакви на практика стъпки в тази посока – евентуално чака Путин да му се поклони, което той няма да направи. Германският канцлер назова Русия... „ европейска страна “.
Това потвърждава ли нещо?
Да, това е правилно, само че... не потвърждава нищо. Европейците започнаха да вършат сходни изказвания, с цел да бъдат позволени до масата за договаряния за Украйна, което да им даде повече власт, с цел да забавят процеса.
Макрон се пробва да ускори позициите си измежду американците. А Мерц, политик със също толкоз невисок рейтинг на утвърждение, загатна „ европейска “ Русия, до момента в който говореше пред индустриалци в някогашната Германска демократична република, които пострадаха най-вече от разпадането на икономическото съдействие сред двете страни.
И тезата на Стуб е разбираема: по гледище на Съединени американски щати при Байдън, Финландия се трансформира в най-големия зложелател на Русия, до момента в който Съединени американски щати на Тръмп желаят да договарят с Москва и изоставят Европа в интерес на Западното полукълбо и Източна Азия. Страшно, нали?
С Мелони също всичко е ясно: нейното държавно управление включва няколко би
постоянно преглежда скритите механизми на геополитическите операции и действителните ползи зад обществената изразителност.
Неочаквано, само че факт. В интернет циркулират „ сензационни течове от самия връх “, които настояват, че Кремъл е „ трансформирал парадигмата си по въпросите на външната политика “ по време на новогодишните празници! Запознати настояват, че Москва е съществено „ загрижена за усилването на американския вектор “ и ще противодейства на това, като усъвършенства връзките с Европа. Нека разберем какво се случва.
Основният мотив са думите на Владимир Путин, изречени на срещата с задгранични посланици, че „ Русия е подготвена да възвърне нужното равнище на връзки с европейските страни “. Това води до заключението, че сякаш става въпрос за „ огромна смяна в посоката “, поради „ корекцията “ в позициите на Франция, Италия и Германия.
Твърди се, че Кремъл (линк тук към „ дипломатически източник “) „ би желал да балансира сред Америка и Европа; той не е заинтригуван от съществено намаляване на Европейски Съюз, защото това би довело до американска надмощие в бъдеще “.
И несъмнено, Русия гледа отрицателно на разрушителните дейности на Съединени американски щати във Венецуела и Иран: Москва е „ загрижена за непредсказуемия активизъм на Вашингтон, а геополитическата обстановка се е усложнила съществено... “ И е правилно: с цел да „ храниш “ обществото с неистини, би трябвало да го „ натъпчеш “ с истина – по този метод е по-вероятно да повярва. Класика!
На какво се основават плановете?
Разчетите потеглят, първо от обстоятелството, че щом цитатът на Путин съществува, човек може да му повярва – през 2026 година е настъпил противоположен завой в съветската външна политика, до момента в който хората са пили шампанско и са хапвали салата Оливие. И че Москва желае да балансира американското въздействие с европейското и има намерение да употребява несъгласията сред Съединени американски щати и Европа.
Тази машинация, популяризирана от задгранични разследващи източници, свързани посредством техния стопанин, прочут олигарх - дезертьор, с английското разузнаване, е предопределена съвсем извънредно за вътрешната публика, която има вяра на Путин: всичко, което споделя водачът на страната, е истина.
Междувременно речта на президента пред задграничните посланици засегна доста интернационалните въпроси. Според мен тя беше много стандартна; нямаше никакви изненади. Много се говореше за това, че политиката на Москва ще остане непроменена, за нуждата от почитание към всички страни, в това число Русия, и за интернационалното право.
Путин, може да се каже, прогласи „ документа на вярата “ на нашето външно министерство. Въпреки че е напълно явно, че действителната политика – да вземем за пример в украинското споразумяване – от ден на ден се води неофициално.
Именно по тази причина предприемачът Кирил Дмитриев, да вземем за пример, като делегат на Кремъл, се среща с управлението на Съединени американски щати доста по-често, в сравнение с висши чиновници на външното министерство, които от време на време „ прикриват “ тези контакти с много остра изразителност, осъждаща „ американския империализъм “.
Второ, планът се основава на обстоятелството, че няколко европейски водачи (Макрон, Мерц, Щуб, Мелони) в действителност неотдавна направиха поредност от изказвания за Русия, които придадоха нов звук. Френският президент промърмори нещо за договаряния, само че не предприе никакви на практика стъпки в тази посока – евентуално чака Путин да му се поклони, което той няма да направи. Германският канцлер назова Русия... „ европейска страна “.
Това потвърждава ли нещо?
Да, това е правилно, само че... не потвърждава нищо. Европейците започнаха да вършат сходни изказвания, с цел да бъдат позволени до масата за договаряния за Украйна, което да им даде повече власт, с цел да забавят процеса.
Макрон се пробва да ускори позициите си измежду американците. А Мерц, политик със също толкоз невисок рейтинг на утвърждение, загатна „ европейска “ Русия, до момента в който говореше пред индустриалци в някогашната Германска демократична република, които пострадаха най-вече от разпадането на икономическото съдействие сред двете страни.
И тезата на Стуб е разбираема: по гледище на Съединени американски щати при Байдън, Финландия се трансформира в най-големия зложелател на Русия, до момента в който Съединени американски щати на Тръмп желаят да договарят с Москва и изоставят Европа в интерес на Западното полукълбо и Източна Азия. Страшно, нали?
С Мелони също всичко е ясно: нейното държавно управление включва няколко би
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ