В интернет попаднах на сайта В него открих подробна информация

В интернет попаднах на уеб страницата В него открих подробна информация за забележителностите, моловете, многочислените пазари с евтина и разнообразна стока и потребна информация за хотели и по какъв начин да стигнем до Одрин. Развълнува ме материала за историята на града, възникването му още от древността, за българите които са живели там преди стотици години, за това, че още от началото на 19 век било проведено проучване на български език, основани били български учебни заведения. През годините Одрин се трансформирал в огромен учебен център, с един от най-бързо разрастващите се университети, Тракийския с голям брой факултети за образование по разнообразни специалности. В уеб страницата са поместени материали и фотоси за забележителни обекти, които могат да се посетят и видят, като българските църкви „ Свети Свети Константин и Елена “, „ Свети Георги “, джамията „ Селемие “, мостове, дворци, кули, музеи, монументи и доста други.

Джамията Селимие

Българската черква Св.в.м.Георги - етнографски ъгъл

Отделна страница споделя за вкусната обичайната турска кухня. Всичко това е показано по наличен за читателя метод. Сайтът е един занимателен справочник. След като прочетох всичко, взех решение, че би трябвало да отделя време и отида да видя красивите забележителности, цялостните пазари и молове с разнородни артикули, да опитам от обичайните турски ястия и десерти. И за какво не, откакто градът е на към 40 км от южната ни граница, минавайки през Граничен контролно-пропусквателен пункт Лесово. От уеб страницата се осведомих по какъв начин се стига с рейс или със личен превоз. Проследих и отразената десетдневна прогноза за времето. Избрах да пътувам с автомобил, с мои познати. Препоръчах им да прочетат уеб страницата и да помислим какво ще разгледаме при престой от два дни. Тръгнахме рано сутринта. По време на пътуването за точна ориентировка използвахме GPS системата и не след дълго бяхме в град Одрин. Още при влизането усетихме атмосферата и величието на този живописен град- добре организиран, чисти улици, с усмихнати, гостоприемни хора, съвременен, динамичен, изящен. С неоценимата помощ на GPS стигнахме до хотела за който имахме направена резервация. На рецепцията ни посрещнаха общително, настаниха ни в уютно обзаведени стаи. В ресторанта, където слязохме да се нахраним, учтивите сервитьори ни предложиха разнородни локални турски ястия. Поръчахме разнообразни блюда и разнообразни десерти, с цел да добием по - необятна престава за многообразието на великолепно приготвената храна. Насладихме се и на вкусното турско кафе. Цените бяха относително ниски. Най - след това тръгнахме на по този начин жадуваната разходка из града и с любознание чакахме да забележим допустимо повече от забележителностите, разказани в уеб страницата. Най - напред се озовахме в българската черква " Св. Св. Константин и Елена ".

Българската черква Св.Св Константин и Елена

Останахме надълбоко впечатлени от прелестно поддържания храм и градината, в която е ситуиран и още по-приятно сюрпризирани, че организатор в нея е българинът Христо Христов, който е учител в консерваторията на Тракийския университет в града. Църквата е като музей, духовник няма, единствено на 21 май - храмовия празник, се отслужва тържествена литургия, за която идват свещеници от България, изпратени от Светия синод. Уредникът в детайли ни срещна с историята на църквата, по кое време е издигната, сподели ни изложби снимков материал и защото с годините почнала да се разрушава, през 2008 година е реставрирана единствено за шест месеца. Средствата били обезпечени от дирекция " Вероизповедания " към Министерския съвет на Република България, а разрешителното е издадено от турските управляващи. В храма застанахме захласнати пред иконите, сияещи в целия си искра, запалихме свещички за здраве и благополучие. Сякаш усещахме на всички места българския дух. А когато още веднъж се озовахме на двора, вниманието ни привлякоха камбаните. С доста обич уредникът ни описа кой и по кое време ги е подарил, какъв брой тежи всяка една от тях и други детайлности. Градинарят на църквата, който е мохамеданин е подредил розови насаждения, разнообразни цветя, дървета, зелена тревна повърхност. За изисканата хигиена в църквата се грижи също мюсюлманка.Впечатли ни по какъв начин хора от друго изповедание се грижат дружно с уредника за тази красива българска реликва.

Отправихме се към църквата „ Свети Георги “. Там също с огромно внимание ни посрещна свещеникът Александър Чакърък, потомствен българин и брачната половинка му Мария, която поддържа и обогатява етнографската експозиция и библиотеката с книги на български език от наши и непознати създатели. На храмовия празник - 6 май, църквата се изпълва с християни, а групи към тракийските сдружения от цялата страна огласят двора с песни и играят български национални хора. Тръгнахме си и от двете църкви с обогатени знания, горделивост и религия, че сме българи.

Възхищение провокира у нас джамията Селемие, признакът на Одрин, построена от дялани каменни блокове, мрамор, керамика, дърворезба, с голямо вътрешно и външно пространство. Захласнахме се от хубостта и. Видяхме многото прозорци - 999, през които прониква светлината и четирите минарета, най-високите в Турция.

Джамията Селимие

Посетихме Музея на медицината, който е издигнат на брега на река Тунджа. Разгледахме комплекса включващ джамия, болница с восъчни фигури на лекари и заболели, пресъздаващи разнообразни стадии от лекуването, още гостна, кухня, трапезария, мелница, социална баня, духовно и музикално учебно заведение, с цел да бъдат лекувани болните и с музикотерапия. Пресъздадено е цялото достоверно минало от възникването на медицината.

Величествени са мостовете над реките Марица и Тунджа, построени от каменни блокове, с красиви куполи, „ Островът на славеите “ сред реките Марица и Тунджа, кулите - часовниковата и на правораздаването, минахме и край оживеното студентско градче, към Тракийския университет.

Мостът Екмекчизаде Ахмет 

Голямата тръпка за младите ми спътници бяха пазарите и моловете в Одрин. Какво обилие на разнородни, евтини артикули! Успяхме да си купим доста неща за спомен. А в просторните молове - цялостно с българи. В дребните магазинчета ни предлагаха да вкусим саралии, локуми и други сладки изкушения и тогава да създадем своя избор. Потвърди се разказаното от мнозина, че Одрин е една привлекателна туристическа дестинация.

Невъзможно беше за времето, с което разполагахме да посетим още от многото забележителности, разказани в уеб страницата, само че си обещахме, че още веднъж ще гостуваме на този античен и в същото време млад град. Тръгнахме си прочувствено заредени от видяното и че всичко, обвързвано с историята на един народ е съхранено, поддържано и грижливо защитавано. Отнасяме в спомените си надписа на български език " Добре пристигнали ", гостоприемството на турския народ и другарството сред две прилежащи страни. Благодарим на уеб страницата, който ни подтикна да създадем това пътешестване. Довиждане, прелестен Одрин!

 

*публикация

Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!

За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.

Прочети тук -