Украйна раздели Запада
В информационно-фантомните светове са се навързали доста всевъзможни и разнообразни Украйни. Всеки основава Украйна за себе си, т.е. в действителност той приказва не за нея, а за себе си, за своето персонално и близко по кръв. Освен това в една страна, както се оказва на образеца на Съединените щати, може да има най-малко две Украйни: демократична и републиканска.
Разликите сред двете излизат нескрито, когато погледнете изследване на публичното мнение, извършено от социологическата работа на Университета Куинипек в Кънектикът. Там на някой му хрумна да зададе въпрос на американците: какво бихте създали персонално вие, в случай че се окажете в същото състояние като украинците през днешния ден – бихте ли останали да се биете или бихте напуснали страната?
Тук, апропо, имаме работа с още един информативен призрак, общ за целия Запад: че целият украински народ, като един човек, е взел оръжие и е хукнал да се бие. Реалността, която наподобява е добре позната на същите американци, в която няколко милиона украинци към този момент са влезнали в Европа по западните направления, тук не се вписва.
В същото време никой на Запад не знае и другата действителност, в която 2,6 милиона други украинци желаят да заминат за Русия през днешния ден, само че те не са позволени там от киевските управляващи. Около 300-та хиляди, които към този момент са стигнали до Русия, е допустимо въобще да не се загатват.
Но въпреки всичко страданията на бежанците са изцяло обособена осведомителна структура, която не се пресича с идеологемата „ те не са бягали и всички като един се подвигнаха на оръжие “. Значи и двата мита съществуват – всеки самичък по себе си. И това без да приказваме за обстоятелството, че хората от източната част на Украйна тъкмо взеха оръжие в ръце, единствено че в противоположния смисъл.
Все отново, социолозите зададоха въпроса – би трябвало някак да се отговори. И се оказва, че единствено 40 % от демократите желаят да останат в Съединени американски щати и да се заловен за оръжието. Републиканците - 69 % - споделят, дано тези руснаци дойдат в нашия роден Тексас и ще видят те...
А всички други са подготвени да избягат, да емигрират в друга страна или се затрудняват да отговорят.
Но има и разбивка по възраст. И в двете половини на Америка по-възрастните хора са някак по-готови да се пазят, а най-склонна към бягство от страната група е младежта с демократична ориентировка. Нещо прекомерно познато…
И в доста мнения по тази тематика виждаме, че в действителност те разискват себе си, мислят за околните си, а не за Украйна като такава, комплицирана и действителна. И употребяват неразбираемите им вести от тази мистериозна страна за нормалния идеологически побой над съперниците си.
Смисълът на позицията на демократите е, че в първите дни спецоперацията се изсипа върху главите им като лавина: главното е да се противопоставим на Русия и другите автокрации по света. Води се борба на идеологии, а такава – ще прибавим – може да се води от всяка точка на света, също така, вземането на оръжие в ръце – ще прибавим още един път – виж, това е орис най-малко на украинците.
И да не забравяме основната теза на демократите, че Доналд Тръмп и другите „ популисти “ постоянно са показвали невероятна уязвимост към всички автократи, тъй че в последна сметка всичко, което се случва, е по тяхна виновност.
Позицията на републиканците е по-сложна. „ Проучването демонстрира рецесия на вярата измежду демократите и в обществото като цяло “, размишлява един от коментаторите. Това се отнася до вярата в конституцията и въобще във всичко американско: демократите демонстрират цялостната си изолираност от личната си страна, неналичието на религия в нея и желанието да се жертват, с цел да я защитят. Тук той напомня по какъв начин стартира диалогът и заключава: само че народът на Украйна, надигнал се всички като един човек, е жив упрек за демократите.
Разговорът отива все по-дълбоко и по същия метод. Ето още една обява: да, Украйна, рецесията - и нашата Америка в тази рецесия не се демонстрират от най-хубавата страна. Украйна в действителност губи (друг наложителен информативен призрак, припомняме, настойчиво твърди, че тя в действителност печели). А Западът като цяло? Искате да кажете, че събитията в Украйна възродиха самата концепция за единния Запад? Това обаче по никакъв метод не анулира обстоятелството, че Западът и сигурно Америка остават в крах, както си бяха и преди този момент.
И по този начин стартира дълго изброяване на признаците на упадъка, на това, което ние – и всички останали – към този момент знаем. Например, Европейският парламент гласоподава да подложи Полша и Унгария на финансови наказания, защото там не се харесваше всичко, обвързвано с ЛГБТ. Човек би си помислил, че защото тези две страни одобряваха бежанци от Украйна повече от други, тогава е трябвало да се прояви взаимност на Запада към тях, само че има неща по-важни от Украйна, - това са същите тези ЛГБТ хора.
Или – рецесията на фамилията, вярата и такава полезност като правото да се приказва свободно. Тук стартира да звучи третата тематика: за обстоятелството, че сенатор Мит Ромни (между другото републиканец) заплаши Тулси Габард, конгресмен от демократите, със затвор за държавна измяна. За какво? Тя взе, че попита какво вършат американските биологични лаборатории в Украйна. Заключение: патриотите не могат да приказват за лабораториите, само че „ в случай че не участвате в наложителните петминутки на омразата против Путин, би трябвало да бъдете задържани и хвърлени в пандиза “.
И това, припомняме, в страна, където представители на по-младото потомство на демократите са подготвени да бягат всеобщо, единствено с цел да не пазят родината си с оръжие в ръце.
Досега казахме, че в Съединените щати има като че ли две Украйни, т.е. всяка страна експлоатира тази тематика в разправиите по чисто свои вътрешни проблеми. Все отново това е единствено Америка. Все още има доста други Украйни по целия свят, когато в действителност отново всеки приказва за личните си каузи.
Още при започване на века имаше добър метод да се заинтересуват индийците във всеки диалог за Украйна: да се каже, че Украйна е „ нашият съветски Пакистан “. И тогава всичко излиза наяве на всички, очите им светват, диалогът се възражда.
Припомнете си за какво потребителите на китайската зона на Интернет са съвсем напълно на страната на Русия в тази история: тъй като виждат в нея тъкмо копие на историята си с Тайван, която същите тези западни играчи употребяват, с цел да предизвикат Пекин. Тоест тук имаме друга Украйна - с китайски характерности.
И споменахме единствено три огромни страни. Ето за какво при идната среща с фантома, наименуван „ целият свят осъжда Москва “, пробвайте се да го пуснете около ушите си и да го игнорирате. Светът е малко по-сложен.
Превод: ЕС
Разликите сред двете излизат нескрито, когато погледнете изследване на публичното мнение, извършено от социологическата работа на Университета Куинипек в Кънектикът. Там на някой му хрумна да зададе въпрос на американците: какво бихте създали персонално вие, в случай че се окажете в същото състояние като украинците през днешния ден – бихте ли останали да се биете или бихте напуснали страната?
Тук, апропо, имаме работа с още един информативен призрак, общ за целия Запад: че целият украински народ, като един човек, е взел оръжие и е хукнал да се бие. Реалността, която наподобява е добре позната на същите американци, в която няколко милиона украинци към този момент са влезнали в Европа по западните направления, тук не се вписва.
В същото време никой на Запад не знае и другата действителност, в която 2,6 милиона други украинци желаят да заминат за Русия през днешния ден, само че те не са позволени там от киевските управляващи. Около 300-та хиляди, които към този момент са стигнали до Русия, е допустимо въобще да не се загатват.
Но въпреки всичко страданията на бежанците са изцяло обособена осведомителна структура, която не се пресича с идеологемата „ те не са бягали и всички като един се подвигнаха на оръжие “. Значи и двата мита съществуват – всеки самичък по себе си. И това без да приказваме за обстоятелството, че хората от източната част на Украйна тъкмо взеха оръжие в ръце, единствено че в противоположния смисъл.
Все отново, социолозите зададоха въпроса – би трябвало някак да се отговори. И се оказва, че единствено 40 % от демократите желаят да останат в Съединени американски щати и да се заловен за оръжието. Републиканците - 69 % - споделят, дано тези руснаци дойдат в нашия роден Тексас и ще видят те...
А всички други са подготвени да избягат, да емигрират в друга страна или се затрудняват да отговорят.
Но има и разбивка по възраст. И в двете половини на Америка по-възрастните хора са някак по-готови да се пазят, а най-склонна към бягство от страната група е младежта с демократична ориентировка. Нещо прекомерно познато…
И в доста мнения по тази тематика виждаме, че в действителност те разискват себе си, мислят за околните си, а не за Украйна като такава, комплицирана и действителна. И употребяват неразбираемите им вести от тази мистериозна страна за нормалния идеологически побой над съперниците си.
Смисълът на позицията на демократите е, че в първите дни спецоперацията се изсипа върху главите им като лавина: главното е да се противопоставим на Русия и другите автокрации по света. Води се борба на идеологии, а такава – ще прибавим – може да се води от всяка точка на света, също така, вземането на оръжие в ръце – ще прибавим още един път – виж, това е орис най-малко на украинците.
И да не забравяме основната теза на демократите, че Доналд Тръмп и другите „ популисти “ постоянно са показвали невероятна уязвимост към всички автократи, тъй че в последна сметка всичко, което се случва, е по тяхна виновност.
Позицията на републиканците е по-сложна. „ Проучването демонстрира рецесия на вярата измежду демократите и в обществото като цяло “, размишлява един от коментаторите. Това се отнася до вярата в конституцията и въобще във всичко американско: демократите демонстрират цялостната си изолираност от личната си страна, неналичието на религия в нея и желанието да се жертват, с цел да я защитят. Тук той напомня по какъв начин стартира диалогът и заключава: само че народът на Украйна, надигнал се всички като един човек, е жив упрек за демократите.
Разговорът отива все по-дълбоко и по същия метод. Ето още една обява: да, Украйна, рецесията - и нашата Америка в тази рецесия не се демонстрират от най-хубавата страна. Украйна в действителност губи (друг наложителен информативен призрак, припомняме, настойчиво твърди, че тя в действителност печели). А Западът като цяло? Искате да кажете, че събитията в Украйна възродиха самата концепция за единния Запад? Това обаче по никакъв метод не анулира обстоятелството, че Западът и сигурно Америка остават в крах, както си бяха и преди този момент.
И по този начин стартира дълго изброяване на признаците на упадъка, на това, което ние – и всички останали – към този момент знаем. Например, Европейският парламент гласоподава да подложи Полша и Унгария на финансови наказания, защото там не се харесваше всичко, обвързвано с ЛГБТ. Човек би си помислил, че защото тези две страни одобряваха бежанци от Украйна повече от други, тогава е трябвало да се прояви взаимност на Запада към тях, само че има неща по-важни от Украйна, - това са същите тези ЛГБТ хора.
Или – рецесията на фамилията, вярата и такава полезност като правото да се приказва свободно. Тук стартира да звучи третата тематика: за обстоятелството, че сенатор Мит Ромни (между другото републиканец) заплаши Тулси Габард, конгресмен от демократите, със затвор за държавна измяна. За какво? Тя взе, че попита какво вършат американските биологични лаборатории в Украйна. Заключение: патриотите не могат да приказват за лабораториите, само че „ в случай че не участвате в наложителните петминутки на омразата против Путин, би трябвало да бъдете задържани и хвърлени в пандиза “.
И това, припомняме, в страна, където представители на по-младото потомство на демократите са подготвени да бягат всеобщо, единствено с цел да не пазят родината си с оръжие в ръце.
Досега казахме, че в Съединените щати има като че ли две Украйни, т.е. всяка страна експлоатира тази тематика в разправиите по чисто свои вътрешни проблеми. Все отново това е единствено Америка. Все още има доста други Украйни по целия свят, когато в действителност отново всеки приказва за личните си каузи.
Още при започване на века имаше добър метод да се заинтересуват индийците във всеки диалог за Украйна: да се каже, че Украйна е „ нашият съветски Пакистан “. И тогава всичко излиза наяве на всички, очите им светват, диалогът се възражда.
Припомнете си за какво потребителите на китайската зона на Интернет са съвсем напълно на страната на Русия в тази история: тъй като виждат в нея тъкмо копие на историята си с Тайван, която същите тези западни играчи употребяват, с цел да предизвикат Пекин. Тоест тук имаме друга Украйна - с китайски характерности.
И споменахме единствено три огромни страни. Ето за какво при идната среща с фантома, наименуван „ целият свят осъжда Москва “, пробвайте се да го пуснете около ушите си и да го игнорирате. Светът е малко по-сложен.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ