Елка Няголова в родния Добрич
В художествения живот на страната има персони, срещата с които е празник.
На 1 ноември – най-духовния ден, от 17.30 ч. в Огледална зала „ Нели Божкова “ ни следва такава среща с Елка Няголова – стихотворец, публицист, преводач. Ще съпреживеем един персонален празник, както и най-новата ѝ книга „ Парапет за душата “.
Организатори на събитието са Община град Добрич, Съюзът на българските писатели, Издателство „ Български публицист “ и Сдружение на писателите – Добрич.
Във вечерта ще взе участие и Надя Попова – поетеса, основен редактор на в. „ Словото през днешния ден “.
Ние се усещаме щастливи, че сме съвременници на Елка Няголова. Споделяме това, което тя споделя, въпреки и по различен мотив: „ Иска ти се този взаимен Път да продължи и оттатък хоризонта “. Нека прекрачим още един път дружно линията, където се срещат земята и небето, и се насладим на още една духовна прегръдка!
Очакваме Ви! Входът е свободен!
Елка Няголова е родена през 1952 година в Добрич. Завършва с отличие Първа гимназия „ Св.св.Кирил и Методий ” в родния си град, а по-късно – славянска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски ”, София. Работи три години в окръжния в. „ Добруджанска естрада ”, а след това – дълги години в централния периодически щемпел в София. Печата в литературни издания от 18-годишна възраст. Стихове и разкази написа от училищен години. Публикува във всички влиятелни издания за литература и просвета у нас. От ранна възраст първа я показва пред аудитория именитата добруджанка Дора Габе, а измежду поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.
Паралелно с креативния ѝ път в България се реализира и влизането ѝ в огромната съветска литература. В Русия първи я превеждат и печатат в.„ Литературная газета ” и сп. „ Юность ”. Множество креативен другарства (сред тях на Андрей Дементиев, Лариса Василаева и Евгений Евтушенко) предопределят по-нататъшния ѝ път, обвързван с процесите в тази славянска литература.
Днес (освен в България) печата и в изданията в доста страни: Гърция, Англия, Франция, Русия, Украйна, Словакия, Полша, Сърбия, Латвия, Румъния, Германия и други
Членства в национални и интернационалните креативен организации:
* Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет – два мандата.
* Основател и Президент на Славянска литературна и артистична академия.
* Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „ Знаци ”.
* Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите.
* Редовен член на Академия российской словесности
(основана още от Екатерина Велика).
* Редовен член на Академия „ Поезия ”;
* Член на Попечителския съвет на придвижването „ Одаренные дети – будущее России ”
Авторка е на книги на български език, измежду които:
* „ Не съм Пепеляшка ”, изд. ”Нар.младеж ”, София, 1984;
* „ Нулева група ”, изд. ”Нар.младеж ”, София, 1987;
* „ Правопис на вярата ”, Военно издателство, София, 1990;
* „ Делфини на сушата ”, Добрич, 1991;
* „ Петият сезон ”, изд. ”Христо Ботев ”, София, 1994;
* „ Земен гейм ”, изд. ”Иван Вазов ”, София, 1997;
* „ Требник или Писма от Белоногата ”, изд. ”Бълг.писател ”, София, 2000;
* „ Белият трен ”, изд. ”Зах.Стоянов ”, София, 2002;
* „ Ние ”, изд. ”Бълг. публицист ”, София, 2005;
* „ Писма от/до брега ” – изд. ”Бълг. публицист ”, София, 2008;
* „ Слънчев бунар ” – изд. ”Славянска академия ”, Варна, 2012;
* „ Шест грама ” – ИК „ Орфей ” и ИК „ Славянска академия ”, 2017 година
* „ Парапет за душата ” – Изд. „ Бълг. публицист ” и Изд. „ Славянска академия ”, 2021;
* „ Немите камбани ”, роман;
Автор на още 11 издадени книги на други езици и държави – в Русия, Украйна, Сърбия, Франция, Македония, Полша, Хърватска, Гърция, Реублика Сръбска:
* „ Прозорци ”, изд. ”Молот ”, Киев, Украйна, 1983 година
* „ Dessins d’une ville ” /„ Рисунки от един град ”/, Petite bibliotheque, Париж, 1995 г.;
* „ Каштан на ладони ”/ ”Кестен на дланта ”/, изд. „ Воскресенье ”, Москва, 2006;
* „ Ние ” – изд. „ Макавеj ”, Скопие, Македония, 2007;
* „ Сто за троjе ” /„ Маса за трима ”/, изд. ”Арка ”, Смедерево, Сърбия, 2009;
* „ Białe pejzaże ”/„ Бели пейзажи ”/, изд. „ IBiS ”, Варшава, Полша, 2009;
* „ Опет нулта група ” /„ И отново нулева група ”/, Смедерево, Сърбия, 2011;
* „ Nijema zvona ”/ „ Немите камбани ” – разказ с продължения/, Загреб, 2012;
* „ Bijela kuća ” / „ Бялата къща ”/, Копривница, Хърватска, 2013.
* „ Ангел в пещере ” / ”Ангел в пещерата ”/, изд. „ Паблис ” – Москва, 2015.
* „ ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ ” / ”Бялата амфора ”/, изд. „ Мандрагорас ” – Атина, 2018 година
* „ Петнаести спрат душе ”, Удруженjа кнjиежувника Републике Српске, Баня Лука, 2022
Книги с нейни преводи: Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто преводач е /превежда основно лирика от 5 езика/.
Редактор и издател е на голям брой книги – над 100 заглавия, измежду които и на 10 международни антологии..
Нейни стихове са превеждани на: съветски, украински, британски, немски, френски, испански, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, маджарски, турски и други езици и са оповестени неведнъж в съответните страни.
Носителка е на национални литературни награди, измежду които:
* „ Златният пегас ” от „ Южна пролет ” /за дебютната ѝ книга, 1985;
* На националната премия „ Цветан Зангов ” – за създатели, преди първа книга;
* На националната премия на Българския червен кръст;
* Ботевата премия за лирика на ИК „ Христо Ботев ” за 2005 г.;
* Голямата премия „ Изворът на Белоногата ”, за изцяло творчество;
* Първата носителка на националната премия „ Д. Габе ”; също за изцяло творчество;
* На националната премия „ Мара Белчева ”;
* На националната премия „ Божидар Божилов ”
* На Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес;
* Награда „ Варна ” за художествен превод;
* Национална премия за родолюбива лирика „ Георги Джагаров ”, 2022
* Национална премия са Съюза на българските писатели за най-хубава книга на годината („ Парапет за душата ”, 2021)
Лауреат е на интернационалните награди:
* в Полша – „ Белият ангел на поезията ”,
* в Русия – медал „ Гр.Державин ”,
* в Русия – на Есенинската литературна премия „ Златна есен ”,
* в Латвия – на премията на Международната асоциация на писателите „ Л.Толстой ”,
* в Русия – на Пушкински орден за лирика – от Академията за съветска книжовност – за високи достижения в творчеството й;
* в Черна гора – на интернационалната премия „ Св.Стефан Щилянович ”;
* в Лондон, Англия – на интернационалната премия „ Славянска броша ”;
* в Латвия – на интернационалната премия „ Кехлибарен трилистник ”;
* в Сърбия – огромната премия „ Арка ”;
* в Сърбия – премията „ Литературен Аполон ”;
* в Македония – на интернационалната премия „ Македонски литературен Дедал ”…
* в Русия – Международната литературна награда „ Югра ”; на интернационалната премия за превод “Словес слязующая нить ”, както и на Златен диплом от интернационалния книжовен конгрес „ Золотой Витязь ”;
* в Сърбия – Почетен жител на гр. Сирмиум/Сремска Митровица
* Международна премия „ Отворена книга ” от Шестата интернационална писателска среща в Баня Лука, Република Сръбска – 2022 година
За творчеството на Елка Няголова през годинитре са писали: Иван Руж и Кольо Севов, Иван Давидков и Вътьо Раковски (в. „ Пулс ”), Иван Спасов и Иван Гранитски („ Литературен фронт ”), Благовеста Касабова (сп. „ Пламък ” и в. „ Словото през днешния ден ”), Иван Есенски (в. ”Бълг.писател ”), Любомир Левчев (многократно в издания, а и в книгата „ Писма от/до брега ”), Николай Петев (в „ Словото през днешния ден ”, в „ Писма от/до брега ”, в книгата му „ Не ме ли помниш? ”), Андрей Дементиев, Евгений Евтушенко, Никола Радев, Надя Попова, Христо Караславов, Гриша Трифонов, Елена Атанасова (в книгата „ Писма от/до брега ”), Катя Зографова (в. „ Словото през днешния ден ”, „ Известия на Националния книжовен музей ”, 2012), Анжела Димчева (в книгата ѝ „ И рецензията е обич ”); Иван Гранитски (в книгата си „ Време и художествени хрумвания ”), акад. Георгий Пряхин (в книгата „ Каштан на ладони ”), А.В.Щелкунов (в книгите си „ Духовное единство ” „ Александр Рачинский ”, акад. Ристо Василевски (в книгата „ Сто за троjе ”), Санде Стойчевски в неговото „ Избрано ”, Александер Навроцки (в сп..„ Poezji dzisiaj ”), Надя Попова, Мина Карагьозова, Лалка Павлова, Таньо Клисуров и др.
На 1 ноември – най-духовния ден, от 17.30 ч. в Огледална зала „ Нели Божкова “ ни следва такава среща с Елка Няголова – стихотворец, публицист, преводач. Ще съпреживеем един персонален празник, както и най-новата ѝ книга „ Парапет за душата “.
Организатори на събитието са Община град Добрич, Съюзът на българските писатели, Издателство „ Български публицист “ и Сдружение на писателите – Добрич.
Във вечерта ще взе участие и Надя Попова – поетеса, основен редактор на в. „ Словото през днешния ден “.
Ние се усещаме щастливи, че сме съвременници на Елка Няголова. Споделяме това, което тя споделя, въпреки и по различен мотив: „ Иска ти се този взаимен Път да продължи и оттатък хоризонта “. Нека прекрачим още един път дружно линията, където се срещат земята и небето, и се насладим на още една духовна прегръдка!
Очакваме Ви! Входът е свободен!
Елка Няголова е родена през 1952 година в Добрич. Завършва с отличие Първа гимназия „ Св.св.Кирил и Методий ” в родния си град, а по-късно – славянска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски ”, София. Работи три години в окръжния в. „ Добруджанска естрада ”, а след това – дълги години в централния периодически щемпел в София. Печата в литературни издания от 18-годишна възраст. Стихове и разкази написа от училищен години. Публикува във всички влиятелни издания за литература и просвета у нас. От ранна възраст първа я показва пред аудитория именитата добруджанка Дора Габе, а измежду поръчителите при кандидатстването ѝ в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.
Паралелно с креативния ѝ път в България се реализира и влизането ѝ в огромната съветска литература. В Русия първи я превеждат и печатат в.„ Литературная газета ” и сп. „ Юность ”. Множество креативен другарства (сред тях на Андрей Дементиев, Лариса Василаева и Евгений Евтушенко) предопределят по-нататъшния ѝ път, обвързван с процесите в тази славянска литература.
Днес (освен в България) печата и в изданията в доста страни: Гърция, Англия, Франция, Русия, Украйна, Словакия, Полша, Сърбия, Латвия, Румъния, Германия и други
Членства в национални и интернационалните креативен организации:
* Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет – два мандата.
* Основател и Президент на Славянска литературна и артистична академия.
* Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „ Знаци ”.
* Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите.
* Редовен член на Академия российской словесности
(основана още от Екатерина Велика).
* Редовен член на Академия „ Поезия ”;
* Член на Попечителския съвет на придвижването „ Одаренные дети – будущее России ”
Авторка е на книги на български език, измежду които:
* „ Не съм Пепеляшка ”, изд. ”Нар.младеж ”, София, 1984;
* „ Нулева група ”, изд. ”Нар.младеж ”, София, 1987;
* „ Правопис на вярата ”, Военно издателство, София, 1990;
* „ Делфини на сушата ”, Добрич, 1991;
* „ Петият сезон ”, изд. ”Христо Ботев ”, София, 1994;
* „ Земен гейм ”, изд. ”Иван Вазов ”, София, 1997;
* „ Требник или Писма от Белоногата ”, изд. ”Бълг.писател ”, София, 2000;
* „ Белият трен ”, изд. ”Зах.Стоянов ”, София, 2002;
* „ Ние ”, изд. ”Бълг. публицист ”, София, 2005;
* „ Писма от/до брега ” – изд. ”Бълг. публицист ”, София, 2008;
* „ Слънчев бунар ” – изд. ”Славянска академия ”, Варна, 2012;
* „ Шест грама ” – ИК „ Орфей ” и ИК „ Славянска академия ”, 2017 година
* „ Парапет за душата ” – Изд. „ Бълг. публицист ” и Изд. „ Славянска академия ”, 2021;
* „ Немите камбани ”, роман;
Автор на още 11 издадени книги на други езици и държави – в Русия, Украйна, Сърбия, Франция, Македония, Полша, Хърватска, Гърция, Реублика Сръбска:
* „ Прозорци ”, изд. ”Молот ”, Киев, Украйна, 1983 година
* „ Dessins d’une ville ” /„ Рисунки от един град ”/, Petite bibliotheque, Париж, 1995 г.;
* „ Каштан на ладони ”/ ”Кестен на дланта ”/, изд. „ Воскресенье ”, Москва, 2006;
* „ Ние ” – изд. „ Макавеj ”, Скопие, Македония, 2007;
* „ Сто за троjе ” /„ Маса за трима ”/, изд. ”Арка ”, Смедерево, Сърбия, 2009;
* „ Białe pejzaże ”/„ Бели пейзажи ”/, изд. „ IBiS ”, Варшава, Полша, 2009;
* „ Опет нулта група ” /„ И отново нулева група ”/, Смедерево, Сърбия, 2011;
* „ Nijema zvona ”/ „ Немите камбани ” – разказ с продължения/, Загреб, 2012;
* „ Bijela kuća ” / „ Бялата къща ”/, Копривница, Хърватска, 2013.
* „ Ангел в пещере ” / ”Ангел в пещерата ”/, изд. „ Паблис ” – Москва, 2015.
* „ ΛΕΥΚΟΣ ΑΜΦΟΡΕΑΣ ” / ”Бялата амфора ”/, изд. „ Мандрагорас ” – Атина, 2018 година
* „ Петнаести спрат душе ”, Удруженjа кнjиежувника Републике Српске, Баня Лука, 2022
Книги с нейни преводи: Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто преводач е /превежда основно лирика от 5 езика/.
Редактор и издател е на голям брой книги – над 100 заглавия, измежду които и на 10 международни антологии..
Нейни стихове са превеждани на: съветски, украински, британски, немски, френски, испански, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, маджарски, турски и други езици и са оповестени неведнъж в съответните страни.
Носителка е на национални литературни награди, измежду които:
* „ Златният пегас ” от „ Южна пролет ” /за дебютната ѝ книга, 1985;
* На националната премия „ Цветан Зангов ” – за създатели, преди първа книга;
* На националната премия на Българския червен кръст;
* Ботевата премия за лирика на ИК „ Христо Ботев ” за 2005 г.;
* Голямата премия „ Изворът на Белоногата ”, за изцяло творчество;
* Първата носителка на националната премия „ Д. Габе ”; също за изцяло творчество;
* На националната премия „ Мара Белчева ”;
* На националната премия „ Божидар Божилов ”
* На Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес;
* Награда „ Варна ” за художествен превод;
* Национална премия за родолюбива лирика „ Георги Джагаров ”, 2022
* Национална премия са Съюза на българските писатели за най-хубава книга на годината („ Парапет за душата ”, 2021)
Лауреат е на интернационалните награди:
* в Полша – „ Белият ангел на поезията ”,
* в Русия – медал „ Гр.Державин ”,
* в Русия – на Есенинската литературна премия „ Златна есен ”,
* в Латвия – на премията на Международната асоциация на писателите „ Л.Толстой ”,
* в Русия – на Пушкински орден за лирика – от Академията за съветска книжовност – за високи достижения в творчеството й;
* в Черна гора – на интернационалната премия „ Св.Стефан Щилянович ”;
* в Лондон, Англия – на интернационалната премия „ Славянска броша ”;
* в Латвия – на интернационалната премия „ Кехлибарен трилистник ”;
* в Сърбия – огромната премия „ Арка ”;
* в Сърбия – премията „ Литературен Аполон ”;
* в Македония – на интернационалната премия „ Македонски литературен Дедал ”…
* в Русия – Международната литературна награда „ Югра ”; на интернационалната премия за превод “Словес слязующая нить ”, както и на Златен диплом от интернационалния книжовен конгрес „ Золотой Витязь ”;
* в Сърбия – Почетен жител на гр. Сирмиум/Сремска Митровица
* Международна премия „ Отворена книга ” от Шестата интернационална писателска среща в Баня Лука, Република Сръбска – 2022 година
За творчеството на Елка Няголова през годинитре са писали: Иван Руж и Кольо Севов, Иван Давидков и Вътьо Раковски (в. „ Пулс ”), Иван Спасов и Иван Гранитски („ Литературен фронт ”), Благовеста Касабова (сп. „ Пламък ” и в. „ Словото през днешния ден ”), Иван Есенски (в. ”Бълг.писател ”), Любомир Левчев (многократно в издания, а и в книгата „ Писма от/до брега ”), Николай Петев (в „ Словото през днешния ден ”, в „ Писма от/до брега ”, в книгата му „ Не ме ли помниш? ”), Андрей Дементиев, Евгений Евтушенко, Никола Радев, Надя Попова, Христо Караславов, Гриша Трифонов, Елена Атанасова (в книгата „ Писма от/до брега ”), Катя Зографова (в. „ Словото през днешния ден ”, „ Известия на Националния книжовен музей ”, 2012), Анжела Димчева (в книгата ѝ „ И рецензията е обич ”); Иван Гранитски (в книгата си „ Време и художествени хрумвания ”), акад. Георгий Пряхин (в книгата „ Каштан на ладони ”), А.В.Щелкунов (в книгите си „ Духовное единство ” „ Александр Рачинский ”, акад. Ристо Василевски (в книгата „ Сто за троjе ”), Санде Стойчевски в неговото „ Избрано ”, Александер Навроцки (в сп..„ Poezji dzisiaj ”), Надя Попова, Мина Карагьозова, Лалка Павлова, Таньо Клисуров и др.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ