В Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо Михаела

В „ Храмът на историите “ с Мариян Станков – Мон Дьо Михаела Маринова споделя за пътя си от момичето, стъпило за първи път на сцена през 2015 година, до дамата, която през днешния ден отбелязва 10 години в музиката и влиза в нов стадий от живота си.

В прям диалог за сложните моменти и личните борби, пленителната изпълнителка споделя, че спира да се интересува от това какво другите мислят за нея: „ Вече не мисля за това, какво си мислят хората “. През годините чувала спекулации – че майка ѝ и татко ѝ са помогнали да си изгради славата “, че е „ връзкарка “. Но през днешния ден това към този момент няма тежест.

На въпрос какво е останало в нея от момичето от X Factor, тя дава отговор: „ Всичко си е тук. Нищо не е изчезвало… Основата не се е трансформирала. Напротив – стабилността се е умножила. “ Именно тази основа, споделя тя, я държи във форма – желанието за триумф, хъсът, дисциплината. Разказва и по какъв начин нейният татко ѝ оставял на бюрото листче с думите: „ 1% гений, 99% труд. Забрави, че имаш този глас. “

Ако днес можеше да се срещне със себе си в гримьорната отпреди години, би си споделила: „ Момиче, подготви се за битка… Научи се да приказваш. Да си казваш нещата. Бъди смела. Не си поставяй предели. Можеш повече, в сравнение с си представяш. “

Битките, които не се виждат

Михаела Маринова признава, че дълго е натрупала „ буци в гърлото “. Чувствала се е недооценена, белязана от етикета „ доста добре пеещото момиче “. Етикет, който с времето почнал да звучи като ограничаване.

„ Отне ми време да покажа, че аз не съм просто доста добре пеещо момиче, а че съм реализатор с темперамент, създател. “

Започва да написа първите си песни на 17 година Въпреки това чува мнения от сътрудници: „ Какъв актьор е тя? Тя единствено пее. “ Днес би отвърнала: „ Ами да, аз пея. А вие и това не можете. “

Гласът – видимо даденост – в действителност е труд. „ Аз се старая за него всеки ден “, споделя Маринова. Но в света на музиката, съгласно нея, има хора, които минават „ като валяк… без да им мигне окото “. Тя отхвърля този метод. „ За мен успеха би трябвало да се извоюва почтено. “

Признава и за период, в който е губила личната си убеденост: „ Имаше миг, в който персонално аз самата не си имах вяра. Подлагах гения си на подозрение. “

Но сцената остава мястото, където става неуязвима: „ Стъпвайки на сцена, това е моят дом. Моят храм. Моят палат. Аз съм като вихър, който опустошава всичко по пътя си. “

Тази година изпълнителката означи десетилетие на сцена. Предстоят ѝ четири огромни концерта в страната – „ без предели, самоуверено напред “.

Възпитание, завещание и стиховете на баба

Михаела Маринова споделя и за творческата нишка през поколенията - силата да написа идва от баба ѝ – майката на татко ѝ: „ Тя е пишела страхотни стихове. “

Двете обаче в никакъв случай не са се срещали – баба ѝ умряла преди раждането на Михаела. Но връзката им била мощна: „ Аз съм копие на нея, безусловно. И образно. И като темперамент. “

Когато основава музика, постоянно отваря старите стихове: „ За фраза, за дума. “ А в някои песни участват нейни изречения. Сред тях – „ Вселена “.

Песента с Тино – опит и накърнимост

Михаела споделя и за песента си с Тино – комбинация, родена при строги условия. „ Идеята за песента пристигна напълно от мен “, споделя тя. Тино ѝ сложил предизвикателство: да сложи вокалната си мощ на пауза и да „ овладее звяра “. „ Моля те, в тази ария овладей този звяр… накарай твоето ферари да кара с 20 км/ч. “

Тя приема. „ Ама аз и това мога “, смее се в диалога. Спомня си обаче, че по време на записите имало и сълзи. „ Тя ме върна към мемоари “.

Любовта, мощният мъж и годежът

Когато стане дума за обич, Михаела е безапелационна: „ Научих, че мощните мъже са необичайност. Особено тези, които би трябвало да застанат до жена с темперамент. “

Дълго търси човек, който няма да се усеща помрачен от триумфите ѝ: „ Да каже: аз съм, ще бъда твоето рамо, твоята опора, няма да се комплексирам. “

Днес счита, че го е намерила. „ Срещнах индивида, който тропна на масата и сподели: „ виж какво, жена, моя си “.

Разказва за годежа – първият в живота ѝ. В интернет се носят други клюки, само че тя ги отхвърля: „ Не, няма такова нещо. За първи път се усещам едно цяло с някой. “

На въпроса за какво не демонстрира колегата си обществено, споделя: „ Аз не го крия… Сами взехме решението. Той желае да ме пази. “

Преминала през обществена връзка, от която извлича урок, през днешния ден избира персоналното да остане персонално. Споменава и предходната си връзка – разлъка без кавги, без трети човек. „ Просто поехме по разнообразни пътища… Чувствата в един миг изчезнаха. “

С сегашния си избраник са дружно от две години. „ Всичко се случи бързо, само че естествено. “ Моментът, в който е усетила, че това е индивидът, разказва по този начин: „ Видях аура… Ангелите го изпяха. И нещо вътре в мен проговори и сподели: това е той. Той е моят дом “.

Когато Мон Дьо задава своя обичаен въпро коя би била Михаела Маринова през очите на Бог, отговорът ѝ е къс и явен: „ Любимото дете на Господ. Любимото момиче на Господ. “