Започна броенето на гласовете от балотажа в Турция. Ердоган води според държавните медии
В ход е преброяването на гласовете от балотажа на президентските избори в Турция, оповестиха международните организации. На изборите в неделя актуалният президент Реджеп Тайип Ердоган се изправя против претендента на обединената съпротива Кемал Кълъчдароглу .
Първите резултати, оповестени от близки до ръководещите и до опозицията медии, са спорни.
Държавната Анадолска организация разгласява резултати при 61,4% преброени бюлетини, съгласно които Ердоган води с 55,26% от гласовете, а Кълъчдароглу е втори с 44,74%. Близката до опозицията организация Анка дава преднина на Кълъчдароглу при преброени 53% от бюлетините, който съгласно нейните данни получава 51,14% от гласовете, а Ердоган - 48,86%.
Балотажът на президентските избори на 28 май се организира, откакто нито един от двамата претенденти от гласовете на първия тур две седмици по-рано. Тогава Ердоган завоюва малко над 49,5% от гласовете или с към 2,5 милиона гласа повече от опозиционния претендент, който получи близо 45,9%. Това е първият път, в който актуалният турски президент се бори за поста на балотаж.
Ердоган е апетитен като любимец на балотажа, тъй като още на първия тур получи повече гласове от съперника си. Освен това той получи поддръжката на третия претендент за президент, който не стигна до балотаж - националистът Синан Оган.
Наблюдателите от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) при преброяването на гласовете на първия тур, само че регистрираха, че Ердоган и партията му са имали непочтено преимущество поради контрола си над медиите, държавните институции и ресурсите на страната. Опозицията тогава подаде сигнали за неточности в преброяването на бюлетините в хиляди секции.
Около 64 милиона турски жители имаха право на глас на изборите в неделя. До момента няма публични данни за изборната интензивност на балотажа. На първия тур, който се организира редом с парламентарните избори, интензивността беше 89%.
На изборите за парламент Алиансът, в който водеща роля има ислямистката Партията на справедливостта и развиването (AKP) на Ердоган, завоюва задоволително места в Народното събрание за болшинство. Опозиционният алианс, в който водеща роля има Републиканската национална партия на Кълъчдароглу, остана втори.
Ако Ердоган резервира преднината си и завоюва втория тур на президентските избори, това ще бъде третият му 5-годишен мандат като държавен глава на Турция.
Турската конституция позволява длъжността президент да може да се заема от един и същи човек не повече от два поредни мандата. През 2017 година обаче Ердоган прокара конституционна промяна, която трансформира Турция в президентска република. Така от една страна усили пълномощията си, а от друга, с помощта на решение на Върховната изборна комисия, получи правото да се яви на избори отново.
69-годишният Ердоган ръководи Турция от 20 години - първо като министър председател, а от 2014 година като президент. След конституционната промяна от 2017 година, извършена след несполучливия опит за прелом година по-рано, Турция е президентска република и Ердоган има водеща роля като президент. Опонентите му го упрекват в репресии над опозиционни фигури и угнетяване на свободата на изложение в страната - обвинявания, които той отхвърля. Те упрекват неговата фискална политика и за високата инфлация в страната, която увеличи цената на живота за турците.
74-годишният Кълъчдароглу от 2010 година е водач на главната опозиционна партия в Турция - учредената от Мустафа Кемал Ататюрк Републиканска национална партия. Той се явява на президентски избори за пръв път като претендент на алианс от шест опозиционни обединения. Сред тях не е прокюрдската Демократична партия на народите, само че той получи поддръжка измежду кюрдските гласоподаватели.
Основното заричане на опозицията преди изборите беше да трансформира Турция още веднъж в парламентарната република, каквато беше преди 2018 година Затова редица анализатори дефинираха изборите в Турция през май 2023 година като самобитен референдум за режима на Ердоган.
Първите резултати, оповестени от близки до ръководещите и до опозицията медии, са спорни.
Държавната Анадолска организация разгласява резултати при 61,4% преброени бюлетини, съгласно които Ердоган води с 55,26% от гласовете, а Кълъчдароглу е втори с 44,74%. Близката до опозицията организация Анка дава преднина на Кълъчдароглу при преброени 53% от бюлетините, който съгласно нейните данни получава 51,14% от гласовете, а Ердоган - 48,86%.
Балотажът на президентските избори на 28 май се организира, откакто нито един от двамата претенденти от гласовете на първия тур две седмици по-рано. Тогава Ердоган завоюва малко над 49,5% от гласовете или с към 2,5 милиона гласа повече от опозиционния претендент, който получи близо 45,9%. Това е първият път, в който актуалният турски президент се бори за поста на балотаж.
Ердоган е апетитен като любимец на балотажа, тъй като още на първия тур получи повече гласове от съперника си. Освен това той получи поддръжката на третия претендент за президент, който не стигна до балотаж - националистът Синан Оган.
Наблюдателите от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) при преброяването на гласовете на първия тур, само че регистрираха, че Ердоган и партията му са имали непочтено преимущество поради контрола си над медиите, държавните институции и ресурсите на страната. Опозицията тогава подаде сигнали за неточности в преброяването на бюлетините в хиляди секции.
Около 64 милиона турски жители имаха право на глас на изборите в неделя. До момента няма публични данни за изборната интензивност на балотажа. На първия тур, който се организира редом с парламентарните избори, интензивността беше 89%.
На изборите за парламент Алиансът, в който водеща роля има ислямистката Партията на справедливостта и развиването (AKP) на Ердоган, завоюва задоволително места в Народното събрание за болшинство. Опозиционният алианс, в който водеща роля има Републиканската национална партия на Кълъчдароглу, остана втори.
Ако Ердоган резервира преднината си и завоюва втория тур на президентските избори, това ще бъде третият му 5-годишен мандат като държавен глава на Турция.
Турската конституция позволява длъжността президент да може да се заема от един и същи човек не повече от два поредни мандата. През 2017 година обаче Ердоган прокара конституционна промяна, която трансформира Турция в президентска република. Така от една страна усили пълномощията си, а от друга, с помощта на решение на Върховната изборна комисия, получи правото да се яви на избори отново.
69-годишният Ердоган ръководи Турция от 20 години - първо като министър председател, а от 2014 година като президент. След конституционната промяна от 2017 година, извършена след несполучливия опит за прелом година по-рано, Турция е президентска република и Ердоган има водеща роля като президент. Опонентите му го упрекват в репресии над опозиционни фигури и угнетяване на свободата на изложение в страната - обвинявания, които той отхвърля. Те упрекват неговата фискална политика и за високата инфлация в страната, която увеличи цената на живота за турците.
74-годишният Кълъчдароглу от 2010 година е водач на главната опозиционна партия в Турция - учредената от Мустафа Кемал Ататюрк Републиканска национална партия. Той се явява на президентски избори за пръв път като претендент на алианс от шест опозиционни обединения. Сред тях не е прокюрдската Демократична партия на народите, само че той получи поддръжка измежду кюрдските гласоподаватели.
Основното заричане на опозицията преди изборите беше да трансформира Турция още веднъж в парламентарната република, каквато беше преди 2018 година Затова редица анализатори дефинираха изборите в Турция през май 2023 година като самобитен референдум за режима на Ердоган.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ