В ход е нов план на Европа срещу Русия –

В ход е нов проект на Европа против Русия – в европейските страни считат, че са разкрили метод да бъде спрян Путин, в случай че реши да нападна други страни на континента. В решението се включват водещи биолози и интернационалните стратези с изцяло новаторски метод.

Властите на Финландия и Полша са загрижени от евентуалната опасност от Русия. Затова те изследват разновидности за възобновяване на блатата в граничните региони за подсилване на отбранителната дарба.

Блатистите местности основават съществени спънки за напредването на тежка военна техника и превоз. Пример за това е трагичният случай в Литва при започване на годината, когато американски военнослужещи станаха жертви на сходни условия, заяви Politico.

В същото време Русия отбелязва доста нарастване на интензивността на НАТО по западните си граници.

Северноатлантическият алианс ускорява наличието си и организира мероприятия, които се нареждат като отговор на съветската експанзия. Москва неколкократно изрази загрижеността си по отношение на разширението на военния блок в Европа.

Водещ холандски биолог смята, че вложенията в блатата ще оказват помощ да се спре съветската войска и по едно и също време с това да се спрат климатичните промени.

Той отбелязва, че за вражеската войска с тежка бронирана техника би било извънредно мъчно да навлезе в тази блатиста околност в североизточна Германия, известна като Kieshofer Moor: „ те незабавно биха затънали “.

Ето за какво Ганс Йоостен смята, че такива блата като Kieshofer Moor могат да се трансфорат в основна бариера против двете съществени закани за Европа: съветската агресия и климатичните промени, провокирани от индивида, написа вестник Financial Times.

Докато континентът се готви да похарчи стотици милиарди за превъоръжаване, доста учени се притесняват, че въпросът за опазването на околната среда остава на назад във времето. 70-годишният Йоостен обаче е уверен, че възобновяване на изсушените блатисти земи е наличен метод по едно и също време да се защитим от Путин и да запазим скъпото вместилище на въглерод.

Пруският военачалник и боен пълководец Карл декор Клаузевиц считал блатата за „ най-здравата линия на защита “.

Германският водач Арминий употребявал тъмните, лепкави торфени блата на Тевтобургската гора, с цел да нанесе на римската войска едно от най-големите провали. А през XVI и XVII век Холандия употребила стратегически наводнения, с цел да отблъсне испанските и френските завоеватели.
Когато украинските въоръжени сили се опитвали обезверено да спрат настъплението на съветските бронирани машини към Киев в първите дни на нашествието през 2022 година, те унищожили язовир от руско време, ситуиран на към 20 км северно от столицата, написа Financial Times.

„ Вместо да настъпи непосредствено към Киев… врагът беше заставен или да търси други направления, или да се забави. Това даде на украинската страна време да укрепи защитата си на десния бряг на река Ирпень, където водата и блатата служеха като противотанков трап. Природата си свърши работата “, споделя Виктор Кевлюк, боен специалист от Киевския център за отбранителни тактики.

Оттогава Украйна неведнъж разчиташе на реки, заливни равнини и блатисти местности. Тези уроци бяха взети под внимание и в други европейски страни.

„ Използваме всичко, което можем. Ако на границата има естествени трудности като блата, тинести местности или езера… това ни оказва помощ “, съобщи министър-председателят на Естония Кристен Михал в изявление за Financial Times.

Други страни обаче имат по-противоречиво отношение към военното потребление на влажните зони.

Нещастен случай с американската пехотна дивизия подсети, че торфените блата съставляват заплаха и за самите сили на НАТО: през март четирима американски военни починаха по време на учения, когато бронираната им машина затъна в надълбоко тресавище на границата сред Литва и Беларус.

Източник – Politico, Financial Times/Превод:SafeNews