В Хърватия се провеждат президентски избори. Изходът от тях е

В Хърватия се организират президентски избори. Изходът от тях е сложен за предугаждане. Донякъде извънредно, изборите се организират единствено три дни преди Коледа в една твърдо католическа страна.

Първото си председателство в Европейския съюз най-младата страна-членка евентуално ще поеме без определен президент. Според изследванията първите трима кандидати за поста са с съвсем изравнени резултати. Анализаторите в Хърватия считат, че спечелилият ще бъде определен на втори тур на 5 януари, защото нито един претендент няма да получи болшинството от гласовете на първия кръг от изборите.

За поста президентът Колинда Грабар-Китарович се кандидатира за втори мандат и се изправя против някогашния ляв министър председател Зоран Миланович, националиста Мирослав Шкоро и осем други кандидати.

Запазването на президентството е значимо за ръководещата консервативна Хърватска демократична общественост. Позицията на Грабар-Китарович е разтърсена, откакто тя направи серия от гафове по време на акцията. Първата жена президент на Хърватия е известна с флиртуването си с крайната десница, до момента в който се пробва да се показа като човек от народа. Основният й конкурент е описвания като популист Зоран Миланович, който е подкрепян от демократичната съпротива.

Хърватският президент няма изпълнителни пълномощия, по тази причина резултатът от вота има по-скоро алегоричен темперамент. Ако победи опозиционен претендент, това би могло да отслаби консервативното държавно управление в миг, в който то поема значима функционалност в Европейски Съюз. Правителството неотдавна беше изправено пред всеобщи митинги в образованието, които подкопаха ръководещите.