Българските градинари в Хърватия: Една невероятна, но забравена история
В Хърватия на дребните монети им споделят “бугари “. Така е, тъй като едно време, като се затварял пазарът в края на работния ден, за малко пари човек можел да купи доста зеленчуци. Българските градинари не са прибирали вечер стока.
В интервала 1941-44 година по време на Втората международна война българските градинари на процедура са избавили Загреб от апетит. По това време постоянно са се случвали партизански акции, взривявали са мостове и до града не можело да стигне стока даже от близките села. Това се помни и до ден сегашен от локалните. Когато авторката на книгата „ Българските градинари в Хърватия ” Диана Гласнова си пазарувала в един магазин, възрастен мъж с папийонка и споделил, че неговият дядо казвал, че в случай че не били българските градинари, хърватите и до ден сегашен щели да ядат единствено лук и боб.
Българското градинарство по света е културен феномен. Българите са първите в света, които почнали да отглеждат разсад, и то за пазара, не за персонална приложимост. Някога те прозряли, че индустриализацията ще изтласка хората към града и по тази причина, когато купували равнища, поглеждали обратно и в случай че виждали фабричните комини, вземали мястото.
Българската общественост в Хърватия е синтез на три групи емигранти: музиканти и оперни артисти, студенти, градинари. Първият поклон е бил към оперните артисти с написването на монография от видна хърватка музикограф. Затова Диана Гласнова решила да написа за българските градинари в Хърватия. Работила по книгата три години. Първоначално не познавала никого, срещнала се с хората в процеса на работа. Тръгнала по Загреб да търси наследници. Издирвала човек по човек потомците, събрала е историите им. Проследила е нелеката орис на тези семейства след 1918 година до 1944 година Преровила е архиви, събрала е пресата от интервала. Поради характерното развиване на Хърватия това обаче било мъчно. Хърватският списък не е цялостен. Една част е била отнесена в Белград.
Различно е ситуацията на българските градинари в другите страни в Европа. През 2014 година, когато се е чествало 100 години градинарско придвижване в Унгария, излиза наяве, че 1914 година Унгария е подарила леке на петима градинари за черква. Това е било невероятно да се случи с българите в Югославия.
Диана Гласнова е намерила само чиновнически записи от 1936 и 1938 година Те са били много неточни – защото самите хървати имат единствено две имена, постоянно бащино име са изписвали като фамилно, допускани са неточности в имена, дати, села. Освен това в някогашна Югославия било рационално да се афишираш, че си българин. Баща съветвал щерка си „ Ти доста недей да приказваш, че си българка, да учиш български език! ”
През 1942 година в Загреб имало 2000 градинари. Взели земя чартърен и отворили градини. Понякога половин село работело при тях, изключително през летния интервал.
За българите в Хърватия 9 септември затваря пътя им към дома. Паспортът на Царство България след 1944 година към този момент не важи. Не им издават и югославски документи. Не могат да пътуват даже в Югославия. Те са като под домакински арест. Някои са пратили децата си да учат в България и след 9 септември те не могат да се върнат в Загреб. В някои случаи деца и родители са се видели още веднъж чак след 30 години. Такъв е казусът с Атанас Чаталов, който на 9 септември си е бил в Загреб, до момента в който децата и брачната половинка му са били в България. Не са се виждали 30 години, споделя внукът проф. Чаталов. Подобен е казусът на семейство Косеви. 9 септември заварил едно от децата им в България и чак през 70-те години на предишния век получили позволение да се срещнат.
Това е единствено част от любопитната, само че незнайна за множеството нашенци неповторима история на сънародниците ни в чужбина, която е разказана в книгата на Диана Гласнова - „ Българските градинари в Хърватия ” - която получи своята премиера в Софийския университет.
Диана Гласнова е родена в София, приключва публицистика в Софийския университет. Работи в Българска телеграфна агенция, във вестниците „ Демокрация ”, „ Знаме ” и други От 1966 година живее в Загреб. От 2013 година е основен редактор на сп. „ Родна тирада ”, издание на Националната общественост на българите в Хърватия. Почетен член е на три хърватски неправителствени сдружения и е основен секретар на Националната общественост на българите в Хърватия и на Хърватско-българското сдружение. В Загреб са издадени две нейни книги – „ Войници на милосърдието ” и „ Монография на българските градинари в Хърватия ”. Първата излиза в България през 2010 година, а неотдавна пред българската аудитория бе показана на български език и „ Българските градинари в Хърватия ”.
В интервала 1941-44 година по време на Втората международна война българските градинари на процедура са избавили Загреб от апетит. По това време постоянно са се случвали партизански акции, взривявали са мостове и до града не можело да стигне стока даже от близките села. Това се помни и до ден сегашен от локалните. Когато авторката на книгата „ Българските градинари в Хърватия ” Диана Гласнова си пазарувала в един магазин, възрастен мъж с папийонка и споделил, че неговият дядо казвал, че в случай че не били българските градинари, хърватите и до ден сегашен щели да ядат единствено лук и боб.
Българското градинарство по света е културен феномен. Българите са първите в света, които почнали да отглеждат разсад, и то за пазара, не за персонална приложимост. Някога те прозряли, че индустриализацията ще изтласка хората към града и по тази причина, когато купували равнища, поглеждали обратно и в случай че виждали фабричните комини, вземали мястото.
Българската общественост в Хърватия е синтез на три групи емигранти: музиканти и оперни артисти, студенти, градинари. Първият поклон е бил към оперните артисти с написването на монография от видна хърватка музикограф. Затова Диана Гласнова решила да написа за българските градинари в Хърватия. Работила по книгата три години. Първоначално не познавала никого, срещнала се с хората в процеса на работа. Тръгнала по Загреб да търси наследници. Издирвала човек по човек потомците, събрала е историите им. Проследила е нелеката орис на тези семейства след 1918 година до 1944 година Преровила е архиви, събрала е пресата от интервала. Поради характерното развиване на Хърватия това обаче било мъчно. Хърватският списък не е цялостен. Една част е била отнесена в Белград.
Различно е ситуацията на българските градинари в другите страни в Европа. През 2014 година, когато се е чествало 100 години градинарско придвижване в Унгария, излиза наяве, че 1914 година Унгария е подарила леке на петима градинари за черква. Това е било невероятно да се случи с българите в Югославия.
Диана Гласнова е намерила само чиновнически записи от 1936 и 1938 година Те са били много неточни – защото самите хървати имат единствено две имена, постоянно бащино име са изписвали като фамилно, допускани са неточности в имена, дати, села. Освен това в някогашна Югославия било рационално да се афишираш, че си българин. Баща съветвал щерка си „ Ти доста недей да приказваш, че си българка, да учиш български език! ”
През 1942 година в Загреб имало 2000 градинари. Взели земя чартърен и отворили градини. Понякога половин село работело при тях, изключително през летния интервал.
За българите в Хърватия 9 септември затваря пътя им към дома. Паспортът на Царство България след 1944 година към този момент не важи. Не им издават и югославски документи. Не могат да пътуват даже в Югославия. Те са като под домакински арест. Някои са пратили децата си да учат в България и след 9 септември те не могат да се върнат в Загреб. В някои случаи деца и родители са се видели още веднъж чак след 30 години. Такъв е казусът с Атанас Чаталов, който на 9 септември си е бил в Загреб, до момента в който децата и брачната половинка му са били в България. Не са се виждали 30 години, споделя внукът проф. Чаталов. Подобен е казусът на семейство Косеви. 9 септември заварил едно от децата им в България и чак през 70-те години на предишния век получили позволение да се срещнат.
Това е единствено част от любопитната, само че незнайна за множеството нашенци неповторима история на сънародниците ни в чужбина, която е разказана в книгата на Диана Гласнова - „ Българските градинари в Хърватия ” - която получи своята премиера в Софийския университет.
Диана Гласнова е родена в София, приключва публицистика в Софийския университет. Работи в Българска телеграфна агенция, във вестниците „ Демокрация ”, „ Знаме ” и други От 1966 година живее в Загреб. От 2013 година е основен редактор на сп. „ Родна тирада ”, издание на Националната общественост на българите в Хърватия. Почетен член е на три хърватски неправителствени сдружения и е основен секретар на Националната общественост на българите в Хърватия и на Хърватско-българското сдружение. В Загреб са издадени две нейни книги – „ Войници на милосърдието ” и „ Монография на българските градинари в Хърватия ”. Първата излиза в България през 2010 година, а неотдавна пред българската аудитория бе показана на български език и „ Българските градинари в Хърватия ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ