Памела Калоянова: Имам най-прекрасния човек до себе си
В „ Х Фактор “ първо ме отхвърлиха, а след това ме оповестиха за бъдеща звезда, споделя перипетиите си изпълнителката на „ Как се ражда обич “
– В навечерието на Коледа представихте новата ария на Вида Пиронкова „ Как се ражда обич “, която дава обещание да стане не по-малък шлагер от „ Гълъбо “. Как се срещнахте с композиторката?
– С нея ме свърза мой другар, който също е музикант, и аз бях доста щастлива от този факт, тъй като нейното творчество е повече от прелестно!
– Чувствате ли се поласкана, че тя избра таман вас да изпеете най-новата й ария?
– Разбира се, че се усещам поласкана, това е голяма горделивост, тя е топ композитор на България. Радвам се, че двете с нея се усетихме още през цялото време и си допаднахме една на друга. Все отново сме и една зодия – Близнаци.
– Какъв е екипът, с който реализирахте песента? Лесно ли се сработихте?
– Екипът, с който реализирахме плана, е страховит. Това са едни момчета с доста изобретателни хрумвания, сработени до съвършенство, водени от Иван Димитров – Торекс, индивида създател на снимачно студио Torex. Безкрайно положителни, усмихнати, с възприятие за комизъм младежи, които одобриха драговолно концепцията ми и направиха всичко допустимо, с цел да я осъществят! Много бързо се сработихме и мога да кажа, че за едно денонощие открих нови прелестни другари!
– Вие сте и продуцент на видеоклипа, което е извънредно за една млада певица. Разкажете по какъв начин го заснехте, по какъв начин избрахте мястото.
– Аз съм продуцент на клипа, по този начин е. Наистина е доста извънредно, изключително за човек, който прави първите си по-професионални стъпки в този бизнес. Трудно беше. Напрежението беше доста огромно, тъй като трябваше да се провеждат ужасно доста неща и то в най-малките им елементи. Невероятно красивата панорама, която сме снимали в клипа на „ Как се ражда обич “, е доста алегорична за мен и моето семейство. Още от двегодишно дете родителите ми ме водят по тези места всяка година, закърмена съм с тях и те са позиционирани на доста особено място в моето сърце. Голяма част от детството ми е предходна там. Обичам тези благосъстояния на нашата страна и желаех да ги покажа на хората, които не са ги виждали. Явно имам организационни умения, тъй като нещата се получиха, несъмнено с помощта и на мои другари, спонсори, както и на екипа! Заснемането беше извънредно занимателно, доста динамично и завладяващо.
– Кой е артистът, който взе участие паралелно с вас?
– Той е професионален състезател, личен фитнес треньор, каскадьор и модел – Георгиос Сърбинов. Снимал се е в доста планове, както и в американската продукция „ 300 – Възходът на една империя “. Има много добър опит пред камера, което беше доста потребно по време на фотосите.
– Разкажете освен това за себе си. Родителите ви имат ли общо с музиката, поддържат ли ви във вашите инициативи?
– Аз съм родом от Хасково – един извънредно хубав град. Горда съм, че съм родена в града на Богородица, знаете, че там се намира най-високата скулптура на Богородица в света и е вписана в върховете на Гинес! Завършила съм математическата гимназия „ Акад. Боян Петканчин “ в Хасково и по-късно бакалавър със компетентност политология в Университета за национално и международно стопанство – София. Моето семейство не се занимава професионално с музика, те са в друга сфера, само че са извънредно музикални всички, майка ми, татко ми, баба ми. Единият ми дядо е неповторим артист, а дргият, светла му памет, също пееше ужасно и свиреше на цигулка. Семейството ми е било и Е компактно зад тила ми, във всяко житейско начинание, поддържат ме мощно и имат вяра същински в мен – това е всичко, което е нужно на едно дете с такава голяма и мъчно постижима фантазия. Казвам дете, макар че към този момент не съм, само че за тях постоянно ще бъда.
Бойко Илиев: Не мога да претърпявам артиста на щат
Излизахме на сцената и не знаехме за какво играем, публиката – докарана под строй с билети от профсъюзите. Исках да срутя тази стена, признава режисьорът
– През януари организирате Фестивал на българската драматургия. Защо го вършиме? Какво ще покажете?
– Нарекохме третото издание на фестивала „ Януари “ по емблематичната пиеса на Радичков. Още през 2015 година, когато сътворих Нов спектакъл – НДК, споделих, че той ще е извърнат към българската драматургия, ще възродява български създатели и ще обръща внимание на актуалните. Смятам, че нещата се изостриха в публичното пространство и от ден на ден този наш опит за задача се удостоверява – просто нашето общество, в случай че има такова, се нуждае доста от българските създатели, смисли, думи. Това го усетих и пътувайки в чужбина с „ Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла “. Така че това превръщане на внимание към българската драматургия ще го преследваме, до момента в който имаме сили, и считам, че е извънредно нужно и навременно за българския фен. В третото издание на фестивала можем още веднъж да се срещнем с Яворов, Димитър Димов, Емилиян Станев – тези създатели не трябва да слизат от българската сцена. Разбира се, доста ми се желае да се раждат и нови пиеси въз основата на модерни създатели. Ето в този момент към този момент имаме премиера и на пиеса на Калин Илиев – „ Пикльото “. Ще вземат присъединяване и пиеси на Здрава Каменова, Иван Юруков и Александър Урумов.
– Предстои ви и европейско турне, отново през януари. С кои постановки?
– Започваме с „ Поручик Бенц “ на Димитър Димов на 26 януари в Цюрих. Тази пиеса направих преди няколко години. Обикаляйки България, тя откри сериозен отклик и е естествено продължението да посетим с нея, евентуално и с други спектакли като „ Антихрист “ по Емилиян Станев, българите зад граница. Започваме с няколко турнета от по три града в Европа, а по-нататък – евентуално в Съединени американски щати и Канада. Създадохме контакти, които желаят своето, по този начин да се каже. Българските общности в Европа и Щатите са доста съществени и желаят да чуят родното слово, наши истории.
– Защо се връщате към създатели, които все по-малко се учат в учебно заведение, да не кажа, че са съвсем непознати за младото потомство? Правите ли някаква прилика със съвремието?
– Защото те освен ни дават мощ с поетиката на словото, а са и съществено настоящи – да вземем за пример „ Антихрист “. Аналогията сама се постанова. В романа на Емилиян Станев се засяга времето на рухването под османско господство – края на 14-и век, и за какво това се случва. Това „ за какво “ сякаш стои доста изрично и в съвремието ни. Какво се случва с нас самите, разяждането на душите ни, разпадането на полезностите, което естествено води до разпадането на националния дух, което пък води до размиване на нацията. За мене това е едно пагубно събитие, което сякаш към момента няма съществено противопоставяне в европейски мащаби – виждаме какво се случва на доста места по континента. Политиката, която се водеше от страна на Европейския съюз, естествено докара до гняв, яд, който се трансформира в заличаване. Така че „ Антихрист “ в действителност си го сложих като самобитна задача – да намеря това същностно произведение, с което мога да отвръщам на това, което се случва с нас самите в днешния ден. „ Антихрист “ звучи модерно и аз го чувствам в публиката, която го съпреживява.
* Гери Малкоданска вае фигура с главата надолу
* Радо Шоу получи Златна лира
Актьорът чества 30 години на сцената
* Татяна Дончева свири на концерт, отдаден на двама диригенти
* Японци харесаха турския артист Фуркан Палали
* Секс – единствено след сватбата
Звездни дами остават девствени до брака
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 2 ЯНУАРИ!
– В навечерието на Коледа представихте новата ария на Вида Пиронкова „ Как се ражда обич “, която дава обещание да стане не по-малък шлагер от „ Гълъбо “. Как се срещнахте с композиторката?
– С нея ме свърза мой другар, който също е музикант, и аз бях доста щастлива от този факт, тъй като нейното творчество е повече от прелестно!
– Чувствате ли се поласкана, че тя избра таман вас да изпеете най-новата й ария?
– Разбира се, че се усещам поласкана, това е голяма горделивост, тя е топ композитор на България. Радвам се, че двете с нея се усетихме още през цялото време и си допаднахме една на друга. Все отново сме и една зодия – Близнаци.
– Какъв е екипът, с който реализирахте песента? Лесно ли се сработихте?
– Екипът, с който реализирахме плана, е страховит. Това са едни момчета с доста изобретателни хрумвания, сработени до съвършенство, водени от Иван Димитров – Торекс, индивида създател на снимачно студио Torex. Безкрайно положителни, усмихнати, с възприятие за комизъм младежи, които одобриха драговолно концепцията ми и направиха всичко допустимо, с цел да я осъществят! Много бързо се сработихме и мога да кажа, че за едно денонощие открих нови прелестни другари!
– Вие сте и продуцент на видеоклипа, което е извънредно за една млада певица. Разкажете по какъв начин го заснехте, по какъв начин избрахте мястото.
– Аз съм продуцент на клипа, по този начин е. Наистина е доста извънредно, изключително за човек, който прави първите си по-професионални стъпки в този бизнес. Трудно беше. Напрежението беше доста огромно, тъй като трябваше да се провеждат ужасно доста неща и то в най-малките им елементи. Невероятно красивата панорама, която сме снимали в клипа на „ Как се ражда обич “, е доста алегорична за мен и моето семейство. Още от двегодишно дете родителите ми ме водят по тези места всяка година, закърмена съм с тях и те са позиционирани на доста особено място в моето сърце. Голяма част от детството ми е предходна там. Обичам тези благосъстояния на нашата страна и желаех да ги покажа на хората, които не са ги виждали. Явно имам организационни умения, тъй като нещата се получиха, несъмнено с помощта и на мои другари, спонсори, както и на екипа! Заснемането беше извънредно занимателно, доста динамично и завладяващо.
– Кой е артистът, който взе участие паралелно с вас?
– Той е професионален състезател, личен фитнес треньор, каскадьор и модел – Георгиос Сърбинов. Снимал се е в доста планове, както и в американската продукция „ 300 – Възходът на една империя “. Има много добър опит пред камера, което беше доста потребно по време на фотосите.
– Разкажете освен това за себе си. Родителите ви имат ли общо с музиката, поддържат ли ви във вашите инициативи?
– Аз съм родом от Хасково – един извънредно хубав град. Горда съм, че съм родена в града на Богородица, знаете, че там се намира най-високата скулптура на Богородица в света и е вписана в върховете на Гинес! Завършила съм математическата гимназия „ Акад. Боян Петканчин “ в Хасково и по-късно бакалавър със компетентност политология в Университета за национално и международно стопанство – София. Моето семейство не се занимава професионално с музика, те са в друга сфера, само че са извънредно музикални всички, майка ми, татко ми, баба ми. Единият ми дядо е неповторим артист, а дргият, светла му памет, също пееше ужасно и свиреше на цигулка. Семейството ми е било и Е компактно зад тила ми, във всяко житейско начинание, поддържат ме мощно и имат вяра същински в мен – това е всичко, което е нужно на едно дете с такава голяма и мъчно постижима фантазия. Казвам дете, макар че към този момент не съм, само че за тях постоянно ще бъда.
Бойко Илиев: Не мога да претърпявам артиста на щат
Излизахме на сцената и не знаехме за какво играем, публиката – докарана под строй с билети от профсъюзите. Исках да срутя тази стена, признава режисьорът
– През януари организирате Фестивал на българската драматургия. Защо го вършиме? Какво ще покажете?
– Нарекохме третото издание на фестивала „ Януари “ по емблематичната пиеса на Радичков. Още през 2015 година, когато сътворих Нов спектакъл – НДК, споделих, че той ще е извърнат към българската драматургия, ще възродява български създатели и ще обръща внимание на актуалните. Смятам, че нещата се изостриха в публичното пространство и от ден на ден този наш опит за задача се удостоверява – просто нашето общество, в случай че има такова, се нуждае доста от българските създатели, смисли, думи. Това го усетих и пътувайки в чужбина с „ Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла “. Така че това превръщане на внимание към българската драматургия ще го преследваме, до момента в който имаме сили, и считам, че е извънредно нужно и навременно за българския фен. В третото издание на фестивала можем още веднъж да се срещнем с Яворов, Димитър Димов, Емилиян Станев – тези създатели не трябва да слизат от българската сцена. Разбира се, доста ми се желае да се раждат и нови пиеси въз основата на модерни създатели. Ето в този момент към този момент имаме премиера и на пиеса на Калин Илиев – „ Пикльото “. Ще вземат присъединяване и пиеси на Здрава Каменова, Иван Юруков и Александър Урумов.
– Предстои ви и европейско турне, отново през януари. С кои постановки?
– Започваме с „ Поручик Бенц “ на Димитър Димов на 26 януари в Цюрих. Тази пиеса направих преди няколко години. Обикаляйки България, тя откри сериозен отклик и е естествено продължението да посетим с нея, евентуално и с други спектакли като „ Антихрист “ по Емилиян Станев, българите зад граница. Започваме с няколко турнета от по три града в Европа, а по-нататък – евентуално в Съединени американски щати и Канада. Създадохме контакти, които желаят своето, по този начин да се каже. Българските общности в Европа и Щатите са доста съществени и желаят да чуят родното слово, наши истории.
– Защо се връщате към създатели, които все по-малко се учат в учебно заведение, да не кажа, че са съвсем непознати за младото потомство? Правите ли някаква прилика със съвремието?
– Защото те освен ни дават мощ с поетиката на словото, а са и съществено настоящи – да вземем за пример „ Антихрист “. Аналогията сама се постанова. В романа на Емилиян Станев се засяга времето на рухването под османско господство – края на 14-и век, и за какво това се случва. Това „ за какво “ сякаш стои доста изрично и в съвремието ни. Какво се случва с нас самите, разяждането на душите ни, разпадането на полезностите, което естествено води до разпадането на националния дух, което пък води до размиване на нацията. За мене това е едно пагубно събитие, което сякаш към момента няма съществено противопоставяне в европейски мащаби – виждаме какво се случва на доста места по континента. Политиката, която се водеше от страна на Европейския съюз, естествено докара до гняв, яд, който се трансформира в заличаване. Така че „ Антихрист “ в действителност си го сложих като самобитна задача – да намеря това същностно произведение, с което мога да отвръщам на това, което се случва с нас самите в днешния ден. „ Антихрист “ звучи модерно и аз го чувствам в публиката, която го съпреживява.
* Гери Малкоданска вае фигура с главата надолу
* Радо Шоу получи Златна лира
Актьорът чества 30 години на сцената
* Татяна Дончева свири на концерт, отдаден на двама диригенти
* Японци харесаха турския артист Фуркан Палали
* Секс – единствено след сватбата
Звездни дами остават девствени до брака
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 2 ЯНУАРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ