В градските домове в Черноморския край на коледната трапеза освен

В градските домове в Черноморския завършек на коледната софра с изключение на постните ястия е имало риба и хайвер.

Коледната софра е била най-важната грижа за празника Рождество Христово при българите в предишното, като тя се е подготвяла най-много от стопанката на дома. В предишното е имало разлика в отбелязването на Коледа в селския и градския дом по българските земи. Преди да стартира вечерята, масата се прекадява. Смисълът на този обред е да се изгонят злите сили и духове от вкъщи, написа.

Преди да стартира вечерята би трябвало да се разчупи обредния самун. Това се прави от стопанина на дома. Той става прав и изрича благословия към хляба и към дома, разчупва го над главата си и дава по резен на всеки член от фамилията. Централно място на коледната софра заема обредния самун. Обредните хлябове на Коледа наложително се украсяват. В някои краища на страната те са разграничени на четири – като четирите сезона.

Характерно за Варненския регион е, че в украсата на хляба се изобразява стилизирана змия като страж на дома, както са считали античните българи. Вярва се, че под прага на всеки дом има змия-стопанин, която пази дома от всевъзможни несгоди. На Коледа в предишното се е предписание и обредно заплашване на дърветата. Ако някое от овощните дръвчета не е родило през годината, стопанинът отива при него и му споделя, че в случай че и през идната година не даде плод, ще го отсече.