В града на Дунава писателят се жени за първи и

В града на Дунава писателят се дами за първи и единствен път и твори интензивно.

През 1878 година, директно след Освобождението, Иван Вазов е изместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата служба при съветския военачалник Акимов.

“Живота си в Русе – споделя Вазов на професор Иван Шишманов, - съм описал в детайли в романа “Нова земя ”/ по- тъкмо във втората му част/. Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ доклад за произшествията в Русенската губерния. Но тая предприемчивост не ме задоволяваше, тъй като желаех да напредна по работа в някаква по- сериозна работа. Когато загатнах това на генерала, който доста благоволеше към мене, той се усмихна и ми сподели: “Батюшка, за какво Ви е повече работа? Та Вие сте стихотворец и аз Ви оставям време да пишете! ”

Като щатен преводач Иван Вазов съпровожда военачалник Акимов при постоянните му обиколки из Русе и Русенската губерния.Според признанията на самия стихотворец той водел в този най-цивилизован и европейски български град “доста гръмък и радостен живот ”. А по това време в Русе има доста заведения за хранене, клубове и богати домове, в които постоянно се дават приеми,салонни концерти и балове. Заплатата му стигала освен да поддържа майка си, Съба Вазова, само че и да се облича доста елегантно, по последната европейска мода. По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, той живеел чартърен в къщата на богатия търговец Андон Златев по улица “Икономова ”/ днешната “Духовно възобновление ” зад Съдебната палата/ № 23, на която в този момент има паметна плоча.

Но макар “разгулния живот ”, Вазов се занимава старателно с литература. В крайдунавската ни столица той приключва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление ”, съчинява цикъл епиграми/ отпечатани за първи път в “Майска китка ”, издание на Христо Г. Данов/, написва и комедията “ Михалаки чорбаджи ”. И най- основното: замисля романа “Нова земя ”/1896/.

Поетът се включва доста интензивно в публичния и културния живот на града – изнася сказки в руско- българския културен клуб, посещава подготовките и министър председателите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, основан след Кресненското въстание.

В Русе Вазов е към този момент на двадесет и девет години и се замисля съществено за сватба.

Роден е под знака на Рака и смята, че е основан за семейство, да има брачна половинка, дом, да бъде татко...Русенци от неговия кръг вземат решение да му оказват помощ в това начинание. Запознават го с девойка Атина Болярска. Тя е красива, интелигентна, образована, от доста положително и богато семейство, с усет към поезията и музиката, с жив характер. При това е учила в Киев. Тази образована и изискана световна дама от елита на Русе / родена е през 1860 година и е с 10 години по- млада от Вазов и е племенничка на Васил Друмев/ е изглеждала доста подобаваща партия за поета с неговите високи културни условия и общественото му състояние в обществото... Но, за жалост, огромните упования не биват оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов последователно изпъква непримирима диаметралност. Поетът избира фамилния уют пред шумните всемирски занимания и взема решение да се посвети напълно на работата си. При това бракът е бил подписан повече по съвест, а не по възприятие. Трае единствено година и три месеца и е разтрогнат и поради намесата на майката на писателя, Съба Вазова, която по този начин и не приема своята снаха.

“Тая сватба – свидетелства Борис Вазов/ като добре отдаден в братовите си фамилни работи/, - не беше по обич. Брат ми беше, така да се каже, оженен много небрежно от своите положителни другари Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които явно му желаеха положителното. Той напълно не е имал опция да опознае бъдещата си жена ”.

Накратко казано: идват куп недоразумения, спорове, кавги, които бързо поставят завършек на съпружеските връзки. Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: “В епохата на “Денница ” пада и моята женитба/4 ноември 1890/...За жал, бракът ми излезе трагичен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда към този момент в стихотворението “Трънкосливката ” от “Денница ”. След тринайсет месеца аз се разделих с жена си... ” Но тук би трябвало да споменен, че Атина Болярска въодушевила Вазов да напише един от най- хубавите си разкази “Коледен подарък ” и била първият четец и критик на неговите съчинения по това време.

Престоят на Иван Вазов в Русе е към една година. От началото на май 1879 той е назначен по предложение на министъра на просветата Марин Дринов за ръководител на окръжния съд в дребното балканско градче Берковица.

През 1920 година, по случай 70- годишния му юбилей/ обтелязан извънредно тържествено и огромно в цялата страна/, русенската делегация му донесла прекрасен подарък – халат от скъпа материя с истинска красива бродерия, боне и домашни везани пантофи, направени от ученичките от Русенското девическо професионално учебно заведение. Не единствено пред делегацията в столицата, само че и малко по- късно със особено писмо, националният стихотворец изразил дълбоката си признателност за: “...милия подарък, направен от русенци ”, за чийто роден град бил запазил “най- хубави, най- светли мемоари ”...

Б.а. По този мотив бих желал да изразя съжалението си, че и в Русе, и в другите наши огромни градове към момента няма монументи на Вазов, Ботев, Левски и редица други велики българи, Но по тази причина пък руските и партизанските монументи нямат чет!

Предложен за Нобелова премия, само че...

Може би не знаете, че на 20 септември 1916 година проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова премия за литература за 1917 година
Наградата обаче не е връчена на Иван Вазов, а на изцяло забравения през днешния ден шведски публицист Вернер декор Хайденщам.

Сватбената фотография на младото семейство,

4 ноември 1890