15 април 1452 г. – Ражда се Леонардо да Винчи
В град Винчи, притежание по това време на Флоренция, се ражда Леонардо да Винчи - популярният италиански проектант, откривател, инженер, ваятел и художник от епохата на Ренесанса.
Създава съразмерен облик, синтезира идеалите на хуманизма. Като възпитаник на Верокио взе участие в основаването на композицията " Кръщение Христово ".
Живописните му произведения са изпълнени с изтънчено възприятие за цвят, тъничък нюх за духовно съвършенство в загатнатите усмивки, пози, жестове, въздушност (виж сфумато) - " Мадоната в пещерата ", " Мадона Бенуа ", " Мона Лиза " ( " Джокондата " ) и други Автор на фреската " Тайната вечеря " в трапезарията на манастира " Санта Мария де ле Грацие " - една от най-известните в европейското изкуство. Леонардо да Винчи се стреми към задълбочено изследване на заобикалящия го свят - прави доста скици на животни, цветя, анатомични рисунки.
Изобретява редица физични принадлежности и механични съоръжения. Инженерни и военнотехнически открития (идея за летателни апарати, фортификационни уреди и др.). По-късно по записките и чертежите са формирани книгите " Трактат за живописта ", " За полета на птиците ", " За анатомията (на индивида и коня) ".
Леонардо да Винчи е създател с разнообразие от ползи, мощна воля, мисъл и темперамент, духовно наличие и въздействие в историческото развиване на човечеството.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1715 година — В Южна Каролина индианците убиват 90 британски заселници, което става мотив за започване на войната сред англичаните и индианците.
• 1795 година — Литва е присъединена към Русия.
• 1841 година — Карл Маркс получава докторска степен по философия.
• 1865 година — Умира президентът на Съединени американски щати Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и отпред на страната застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
• 1872 година — Антим I получава своя екзархийски берат на публично проведена във Високата врата гала.
• 1874 година — Под името Анонимно сдружение на художници живописци, статуи, графици и други се организира първата галерия на импресионистите.
• 1912 година — При първото си пътешестване първокласният пасажерски транспортен съд Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след конфликт с айсберг, при което умират към 1500 души.
• 1914 година — Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в действие от 1 юни 1915.
• 1919 година — С указ на руската власт са основани трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
• 1923 година — Инсулинът става публичен за всички заболели от диабет.
• 1923 година — В „ Риалто тиътър “ в Ню Йорк се организира първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
• 1938 година — Частите на военачалник Франциско Франко завладяват Винарос по време на Испанската революция.
• 1943 година — Втората международна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция правят масирана бомбардировка на някогашния авто цех Минерва (тогава употребен за ремонт на немски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), умират 936 цивилни жители, в това число 209 деца.
• 1947 година — В София е основана Българска национална филхармония, преименувана през 1949 година на Софийска държавна филхармония.
• 1948 година — 6 Велико национално заседание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима благосъстоятелност.
• 1949 година — Основан е спортният тим Скуадра Карло Абарт.
• 1951 година — В Лондон се организира първият конкурс „ Мис Свят “.
• 1955 година — Първият ресторант от веригата McDonald`s отваря порти в Илиноис.
• 1957 година — В София е открит Централният повсеместен магазин (ЦУМ).
• 1983 година — Открит е Дисниленд в Токио.
• 1986 година — Американски самолети правят наказателни полети против Либия в отговор на нападението, осъществено от либийски катери против кораби на Шести американски флот в Средиземно море.
• 1989 година — Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо навлизане на ентусиасти на стадион Хилзбъро, Англия, умират 96 души.
• 1992 година — Виетнамският парламент приема нова конституция.
• 1993 година — Туркменистан публично минава от кирилица на латиница.
• 1994 година — Подписано е общото съглашение за митата и търговията ГАТТ.
• 1997 година — При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия умират 343 богомолци.
• 2013 година — Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, Съединени американски щати
Родени
• 1469 година — Нанак, създател на монотеистичната вяра сикхизъм (†?)
• 1489 година — Синан, османски проектант († 1588 г.)
• 1588 година — Клавдий Салмазий, френски езиковед и академик († 1653 г.)
• 1642 година — Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)
• 1646 година — Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)
• 1684 година — Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)
• 1707 година — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)
• 1710 година — Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)
• 1777 година — Хайнрих Маркс, пруски юрист, татко на Карл Маркс († 1838 г.)
• 1800 година — Джеймс Кларк Рос, английски полярен откривател († 1862 г.)
• 1832 година — Вилхелм Буш, немски стихотворец († 1908 г.)
• 1843 година — Хенри Джеймс, американски публицист († 1916 г.)
• 1854 година — Антон Безеншек, словенски лингвист († 1915 г.)
• 1858 година — Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)
• 1860 година — Еню Димитров, български офицер и бунтовник (†? г.)
• 1860 година — Иван Фичев, български боен деятел († 1931 г.)
• 1862 година — Хаджи Филиз Нурулла, международен първенец по свободна битка († 1919 г.)
• 1864 година — Георги Райков, български бунтовник († неизв.)
• 1865 година — Янаки Паскалев, български бунтовник († 1933 г.)
• 1874 година — Гоно Янев, български бунтовник († 1904 г.)
• 1874 година — Даме Попов, български бунтовник († 1948 г.)
• 1874 година — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)
• 1875 година — Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)
• 1875 година — Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)
• 1875 година — Димитър Ботков, български бунтовник († 1943 г.)
• 1875 година — Тома Иванов, български бунтовник (†? г.)
• 1877 година — Георги Бояджиев (революционер), български бунтовник (†? г.)
• 1879 година — Петър Чолаков, български бунтовник († 1935 г.)
• 1880 година — Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)
• 1885 година — Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)
• 1886 година — Николай Гумильов, съветски стихотворец († 1921 г.)
• 1895 година — Корадо Алваро, италиански публицист († 1956 г.)
• 1896 година — Николай Семьонов, съветски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 година († 1986 г.)
• 1901 година — Джо Дейвис, британски състезател на билярд и снукър († 1978 г.)
• 1903 година — Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)
• 1903 година — Ерих Аренд, немски стихотворец и преводач († 1984 г.)
• 1904 година — Аршил Горки, американски художник с арменски генезис († 1948 г.)
• 1905 година — Славчо Давидов, български академик и стоматолог († 1981 г.)
• 1907 година — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 година († 1988 г.)
• 1910 година — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)
• 1912 година — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)
• 1920 година — Магда Пушкарова, българска национална певица († 2006 г.)
• 1920 година — Рихард декор Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
• 1920 година — Томас Сас, маджарски психиатър и учен († 2012 г.)
• 1922 година — Лиляна Барева, българска оперна певица
• 1922 година — Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)
• 1924 година — Невил Маринър, английски диригент
• 1927 година — Тодор Бечиров, български футболист и арбитър
• 1928 година — Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)
• 1930 година — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
• 1933 година — Борис Стругацки, съветски публицист († 2012 г.)
• 1938 година — Борис Парашкевов, български академик и преводач
• 1938 година — Клаудия Кардинале, италианска актриса
• 1949 година — Алла Пугачова, съветска поп-певица
• 1949 година — Кадир Инанър, турски киноартист
• 1951 година — Павел Васев, български артист и режисьор
• 1953 година — Ирина Войнова, българска поетеса
• 1953 година — Румен Бояджиев, българска музикант
• 1953 година — Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.)
• 1954 година — Гинка Гюрова, българска гребкиня
• 1955 година — Доди ал Файед, египетски предприемач († 1997 г.)
• 1959 година — Ема Томпсън, английска актриса
• 1959 година — Роберто Фиоре, италиански неофашист
• 1960 година — Тони Джоунс, британски състезател на снукър
• 1966 година — Саманта Фокс, английска поп-певица
• 1968 година — Ед О`Брайън, английски китарист
• 1971 година — Камен Донев, български актьор
• 1972 година — Алексей Макаров, съветски кино и сценичен артист
• 1973 година — Дамян Савов, български актьор и шоумен
• 1975 година — Пол Дана, американски авто играч († 2006 г.)
• 1981 година — Иво Максимов, български футболист
• 1982 година — Алберт Риера, испански футболист
• 1983 година — Стоян Самунев, български волейболист
• 1988 година — Галин Иванов, български футболист
• 1990 година — Ема Уотсън, британска актриса
• 1999 година — Стефания Габровска, българска художничка на манга
Починали
• 1446 година — Филипо Брунелески, италиански проектант (* 1377 г.)
• 1641 година — Доменикино, италиански художник (* 1581 г.)
• 1659 година — Зимон Дах, немски стихотворец (* 1605 г.)
• 1754 година — Якопо Рикати, италиански математик (* 1676 г.)
• 1764 година — Мадам дьо Помпадур, държанка на Луи XV (* 1721 г.)
• 1765 година — Михаил Ломоносов, съветски академик (* 1711 г.)
• 1788 година — Джузепе Боно, австрийски композитор (* 1711 г.)
• 1865 година — Ейбрахам Линкълн, 16-ти президент на Съединени американски щати (* 1809 г.)
• 1888 година — Матю Арнолд, английски стихотворец (* 1822 г.)
• 1896 година — Август Александър Ярнефелт, съветски офицер (* 1833 г.)
• 1899 година — Карл Калбаум, немски психиатър (* 1828 г.)
• 1906 година — Анастас Янков, български бунтовник (* 1857 г.)
• 1912 година — Едуард Джон Смит, британски капитан (Титаник) (* 1850 г.)
• 1912 година — Томас Андрюс, североирландски предприемач (* 1873 г.)
• 1919 година — Кръстьо Кръстев, български публицист (* 1866 г.)
• 1922 година — Иван Николов, български бунтовник (* 1852 г.)
• 1925 година — Август Ендел, немски проектант (* 1871 г.)
• 1927 година — Гастон Льору, френски публицист (* 1868 г.)
• 1931 година — Дончо Щипянчето, български бунтовник (* 1867 г.)
• 1938 година — Сесар Вайехо, перуански стихотворец (* 1892 г.)
• 1942 година — Роберт Музил, австрийски публицист (* 1880 г.)
• 1957 година — Надежда Станчова, български посланик (* 1894 г.)
• 1967 година — Тото, италиански комедиант (* 1898 г.)
• 1977 година — Георги Герасимов, български художник (* 1905 г.)
• 1980 година — Жан-Пол Сартър, френски мъдрец, отхвърля Нобеловата премия за литература през 1964 година (* 1905 г.)
• 1982 година — Артър Лав, английски артист (* 1915 г.)
• 1986 година — Жан Жене, френски публицист (* 1910 г.)
• 1987 година — Масатоши Накаяма, японски каратист (* 1913 г.)
• 1989 година — Ху Яобан, партиен водач на Китай (* 1915 г.)
• 1990 година — Грета Гарбо, шведска киноактриса (* 1905 г.)
• 1992 година — Александър Матковски, историк от Република Македония (* 1922 г.)
• 1996 година — Александър Танев, български композитор (* 1928 г.)
• 1998 година — Пол Пот, камбоджански деспот (* 1925 г.)
• 1999 година — Харви Постълуайт, английски инженер (* 1944 г.)
• 2002 година — Деймън Найт, американски публицист (* 1922 г.)
• 2002 година — Богомил Нонев, български публицист (* 1920 г.)
• 2005 година — Йоаким Хербут, скопски католически свещеник (* 1928 г.)
• 2006 година — Иван Митев, български доктор (* 1924 г.)
Празници
• Босна и Херцеговина — Ден на армията
• Грузия — Ден на любовта
• Съединени американски щати — Ден на налозите
• Северна Корея — Фестивал Ариранг или Празник на слънцето (годишнина от рождението на Ким Ир Сен)
• Украйна — Ден на работещите в наказателно следствие
Obekti.bg
Създава съразмерен облик, синтезира идеалите на хуманизма. Като възпитаник на Верокио взе участие в основаването на композицията " Кръщение Христово ".
Живописните му произведения са изпълнени с изтънчено възприятие за цвят, тъничък нюх за духовно съвършенство в загатнатите усмивки, пози, жестове, въздушност (виж сфумато) - " Мадоната в пещерата ", " Мадона Бенуа ", " Мона Лиза " ( " Джокондата " ) и други Автор на фреската " Тайната вечеря " в трапезарията на манастира " Санта Мария де ле Грацие " - една от най-известните в европейското изкуство. Леонардо да Винчи се стреми към задълбочено изследване на заобикалящия го свят - прави доста скици на животни, цветя, анатомични рисунки.
Изобретява редица физични принадлежности и механични съоръжения. Инженерни и военнотехнически открития (идея за летателни апарати, фортификационни уреди и др.). По-късно по записките и чертежите са формирани книгите " Трактат за живописта ", " За полета на птиците ", " За анатомията (на индивида и коня) ".
Леонардо да Винчи е създател с разнообразие от ползи, мощна воля, мисъл и темперамент, духовно наличие и въздействие в историческото развиване на човечеството.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1715 година — В Южна Каролина индианците убиват 90 британски заселници, което става мотив за започване на войната сред англичаните и индианците.
• 1795 година — Литва е присъединена към Русия.
• 1841 година — Карл Маркс получава докторска степен по философия.
• 1865 година — Умира президентът на Съединени американски щати Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и отпред на страната застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
• 1872 година — Антим I получава своя екзархийски берат на публично проведена във Високата врата гала.
• 1874 година — Под името Анонимно сдружение на художници живописци, статуи, графици и други се организира първата галерия на импресионистите.
• 1912 година — При първото си пътешестване първокласният пасажерски транспортен съд Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след конфликт с айсберг, при което умират към 1500 души.
• 1914 година — Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в действие от 1 юни 1915.
• 1919 година — С указ на руската власт са основани трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
• 1923 година — Инсулинът става публичен за всички заболели от диабет.
• 1923 година — В „ Риалто тиътър “ в Ню Йорк се организира първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
• 1938 година — Частите на военачалник Франциско Франко завладяват Винарос по време на Испанската революция.
• 1943 година — Втората международна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция правят масирана бомбардировка на някогашния авто цех Минерва (тогава употребен за ремонт на немски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), умират 936 цивилни жители, в това число 209 деца.
• 1947 година — В София е основана Българска национална филхармония, преименувана през 1949 година на Софийска държавна филхармония.
• 1948 година — 6 Велико национално заседание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима благосъстоятелност.
• 1949 година — Основан е спортният тим Скуадра Карло Абарт.
• 1951 година — В Лондон се организира първият конкурс „ Мис Свят “.
• 1955 година — Първият ресторант от веригата McDonald`s отваря порти в Илиноис.
• 1957 година — В София е открит Централният повсеместен магазин (ЦУМ).
• 1983 година — Открит е Дисниленд в Токио.
• 1986 година — Американски самолети правят наказателни полети против Либия в отговор на нападението, осъществено от либийски катери против кораби на Шести американски флот в Средиземно море.
• 1989 година — Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо навлизане на ентусиасти на стадион Хилзбъро, Англия, умират 96 души.
• 1992 година — Виетнамският парламент приема нова конституция.
• 1993 година — Туркменистан публично минава от кирилица на латиница.
• 1994 година — Подписано е общото съглашение за митата и търговията ГАТТ.
• 1997 година — При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия умират 343 богомолци.
• 2013 година — Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, Съединени американски щати
Родени
• 1469 година — Нанак, създател на монотеистичната вяра сикхизъм (†?)
• 1489 година — Синан, османски проектант († 1588 г.)
• 1588 година — Клавдий Салмазий, френски езиковед и академик († 1653 г.)
• 1642 година — Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)
• 1646 година — Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)
• 1684 година — Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)
• 1707 година — Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)
• 1710 година — Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)
• 1777 година — Хайнрих Маркс, пруски юрист, татко на Карл Маркс († 1838 г.)
• 1800 година — Джеймс Кларк Рос, английски полярен откривател († 1862 г.)
• 1832 година — Вилхелм Буш, немски стихотворец († 1908 г.)
• 1843 година — Хенри Джеймс, американски публицист († 1916 г.)
• 1854 година — Антон Безеншек, словенски лингвист († 1915 г.)
• 1858 година — Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)
• 1860 година — Еню Димитров, български офицер и бунтовник (†? г.)
• 1860 година — Иван Фичев, български боен деятел († 1931 г.)
• 1862 година — Хаджи Филиз Нурулла, международен първенец по свободна битка († 1919 г.)
• 1864 година — Георги Райков, български бунтовник († неизв.)
• 1865 година — Янаки Паскалев, български бунтовник († 1933 г.)
• 1874 година — Гоно Янев, български бунтовник († 1904 г.)
• 1874 година — Даме Попов, български бунтовник († 1948 г.)
• 1874 година — Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)
• 1875 година — Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)
• 1875 година — Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)
• 1875 година — Димитър Ботков, български бунтовник († 1943 г.)
• 1875 година — Тома Иванов, български бунтовник (†? г.)
• 1877 година — Георги Бояджиев (революционер), български бунтовник (†? г.)
• 1879 година — Петър Чолаков, български бунтовник († 1935 г.)
• 1880 година — Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)
• 1885 година — Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)
• 1886 година — Николай Гумильов, съветски стихотворец († 1921 г.)
• 1895 година — Корадо Алваро, италиански публицист († 1956 г.)
• 1896 година — Николай Семьонов, съветски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 година († 1986 г.)
• 1901 година — Джо Дейвис, британски състезател на билярд и снукър († 1978 г.)
• 1903 година — Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)
• 1903 година — Ерих Аренд, немски стихотворец и преводач († 1984 г.)
• 1904 година — Аршил Горки, американски художник с арменски генезис († 1948 г.)
• 1905 година — Славчо Давидов, български академик и стоматолог († 1981 г.)
• 1907 година — Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 година († 1988 г.)
• 1910 година — Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)
• 1912 година — Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)
• 1920 година — Магда Пушкарова, българска национална певица († 2006 г.)
• 1920 година — Рихард декор Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
• 1920 година — Томас Сас, маджарски психиатър и учен († 2012 г.)
• 1922 година — Лиляна Барева, българска оперна певица
• 1922 година — Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)
• 1924 година — Невил Маринър, английски диригент
• 1927 година — Тодор Бечиров, български футболист и арбитър
• 1928 година — Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)
• 1930 година — Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
• 1933 година — Борис Стругацки, съветски публицист († 2012 г.)
• 1938 година — Борис Парашкевов, български академик и преводач
• 1938 година — Клаудия Кардинале, италианска актриса
• 1949 година — Алла Пугачова, съветска поп-певица
• 1949 година — Кадир Инанър, турски киноартист
• 1951 година — Павел Васев, български артист и режисьор
• 1953 година — Ирина Войнова, българска поетеса
• 1953 година — Румен Бояджиев, българска музикант
• 1953 година — Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.)
• 1954 година — Гинка Гюрова, българска гребкиня
• 1955 година — Доди ал Файед, египетски предприемач († 1997 г.)
• 1959 година — Ема Томпсън, английска актриса
• 1959 година — Роберто Фиоре, италиански неофашист
• 1960 година — Тони Джоунс, британски състезател на снукър
• 1966 година — Саманта Фокс, английска поп-певица
• 1968 година — Ед О`Брайън, английски китарист
• 1971 година — Камен Донев, български актьор
• 1972 година — Алексей Макаров, съветски кино и сценичен артист
• 1973 година — Дамян Савов, български актьор и шоумен
• 1975 година — Пол Дана, американски авто играч († 2006 г.)
• 1981 година — Иво Максимов, български футболист
• 1982 година — Алберт Риера, испански футболист
• 1983 година — Стоян Самунев, български волейболист
• 1988 година — Галин Иванов, български футболист
• 1990 година — Ема Уотсън, британска актриса
• 1999 година — Стефания Габровска, българска художничка на манга
Починали
• 1446 година — Филипо Брунелески, италиански проектант (* 1377 г.)
• 1641 година — Доменикино, италиански художник (* 1581 г.)
• 1659 година — Зимон Дах, немски стихотворец (* 1605 г.)
• 1754 година — Якопо Рикати, италиански математик (* 1676 г.)
• 1764 година — Мадам дьо Помпадур, държанка на Луи XV (* 1721 г.)
• 1765 година — Михаил Ломоносов, съветски академик (* 1711 г.)
• 1788 година — Джузепе Боно, австрийски композитор (* 1711 г.)
• 1865 година — Ейбрахам Линкълн, 16-ти президент на Съединени американски щати (* 1809 г.)
• 1888 година — Матю Арнолд, английски стихотворец (* 1822 г.)
• 1896 година — Август Александър Ярнефелт, съветски офицер (* 1833 г.)
• 1899 година — Карл Калбаум, немски психиатър (* 1828 г.)
• 1906 година — Анастас Янков, български бунтовник (* 1857 г.)
• 1912 година — Едуард Джон Смит, британски капитан (Титаник) (* 1850 г.)
• 1912 година — Томас Андрюс, североирландски предприемач (* 1873 г.)
• 1919 година — Кръстьо Кръстев, български публицист (* 1866 г.)
• 1922 година — Иван Николов, български бунтовник (* 1852 г.)
• 1925 година — Август Ендел, немски проектант (* 1871 г.)
• 1927 година — Гастон Льору, френски публицист (* 1868 г.)
• 1931 година — Дончо Щипянчето, български бунтовник (* 1867 г.)
• 1938 година — Сесар Вайехо, перуански стихотворец (* 1892 г.)
• 1942 година — Роберт Музил, австрийски публицист (* 1880 г.)
• 1957 година — Надежда Станчова, български посланик (* 1894 г.)
• 1967 година — Тото, италиански комедиант (* 1898 г.)
• 1977 година — Георги Герасимов, български художник (* 1905 г.)
• 1980 година — Жан-Пол Сартър, френски мъдрец, отхвърля Нобеловата премия за литература през 1964 година (* 1905 г.)
• 1982 година — Артър Лав, английски артист (* 1915 г.)
• 1986 година — Жан Жене, френски публицист (* 1910 г.)
• 1987 година — Масатоши Накаяма, японски каратист (* 1913 г.)
• 1989 година — Ху Яобан, партиен водач на Китай (* 1915 г.)
• 1990 година — Грета Гарбо, шведска киноактриса (* 1905 г.)
• 1992 година — Александър Матковски, историк от Република Македония (* 1922 г.)
• 1996 година — Александър Танев, български композитор (* 1928 г.)
• 1998 година — Пол Пот, камбоджански деспот (* 1925 г.)
• 1999 година — Харви Постълуайт, английски инженер (* 1944 г.)
• 2002 година — Деймън Найт, американски публицист (* 1922 г.)
• 2002 година — Богомил Нонев, български публицист (* 1920 г.)
• 2005 година — Йоаким Хербут, скопски католически свещеник (* 1928 г.)
• 2006 година — Иван Митев, български доктор (* 1924 г.)
Празници
• Босна и Херцеговина — Ден на армията
• Грузия — Ден на любовта
• Съединени американски щати — Ден на налозите
• Северна Корея — Фестивал Ариранг или Празник на слънцето (годишнина от рождението на Ким Ир Сен)
• Украйна — Ден на работещите в наказателно следствие
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ