Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. прор. Йона. Преп. Йона. Преп. Козма Зографски
В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава берекет на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.
Когато свети Фока възмъжал, поради добродетелния си живот бил определен за свещеник в родния си град и с ревнивост почнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя образец. Водейки и преди този момент благодетелен живот, като приел ранг на свещеник, той почнал да се подвизава още повече, тъй че всички, които виждали положителните му каузи, прославяли Небесния Отец. Той предпазил доста хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към уважение на Единия Бог.
Господ благоизволил да сподоби Своя правилен раб с страдалчески венец и му възвестил за това във привидение по следния метод: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той упълномощил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:
- Твоята чаша към този момент се изпълни, на тебе прилича да я изпиеш.
От това привидение свети Фока схванал, че му следва да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил популярен ласкател пред Бога, тъй като, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със популярност и чест и разпорежда на главите им венци. По своята душевна и телесна непорочност свети Фока бил същински небесен младоженец: небето възжелало да се съчетае с него и да му разпореди венец. Но този венец бил предвещание на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той би трябвало да се венчае постоянно и с него да се яви на небесния брак.
След това славно предсказание, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на изтезание от шефа Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, само че светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не извършил заповедта на княза, не поискал да въздаде чест на творбата на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които атакуват мъртвец и като го късат на части, го изяждат: по този начин мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял тъгите, презирайки всички премеждия. Той не щадял плътта си поради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдалчество било за свети Фока като райска хладина: по този начин мъжествено понасял тъгите, като изповядвал Името на потърпевшия за нас Господ.
Нищо отвратително нямало за правилния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите против него, в случай че да изобретяли всички страдания, то и тогава той бил подготвен да страда за своя любим Господ, като възгласял дружно с оракул Давид: " Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми) " (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху мощно нагорещено желязо, само че то незабавно изстинало, тъй като сърцето на светителя горяло от обич към Бога и този нравствен огън победил силата на материалния огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, тъй като към него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с вярата за небесната независимост, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След доста и разнообразни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на спечелилия в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било заровено с почести и при гроба му се правили доста чудеса.
Около 800 години преди Рождество Христово живял сред израилтяните един човек на име Йона.
Преданието приказва, че той бил наследник на сарептската вдовица, у която св. оракул Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със мощна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).
Той получил от Бога дара на пророчеството.
В това време жителите на огромния град Ниневия прогневили Бога със своя незаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва смирение. Но Йона се уплашил, тъй като знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:
- Ами в случай че жителите на Ниневия не повярват на моите думи и стартират да ме мъчат?
В страха си Йоана не запомнил, че би трябвало да извършва категорично заповедите на Господа, каквато и заплаха да го заплашва. Силно обезпокоен и разчувствуван, той се качил на транспортен съд и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го санкционирал за малодушието и непослушанието. Страшна стихия се надигнала в морето. Корабът бил в огромна заплаха. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да приканват своите богове да ги спасят от гибел. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя метод да облекчат кораба.
В това време Йона спял умерено на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му споделили:
- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни избави!
Изправени пред огромната заплаха да потънат дружно с кораба на дъното на морето, пасажерите почнали да си приказват между тях:
- Навярно това злополучие ни е пратено за наказване на някого от нас. Да хвърлим жребие, с цел да узнаем кой сред нас е неверният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.
Те заобиколили Йона и го запитали строго и яростно:
- Кой си ти? Откъде си?
Йона дал отговор:
- Аз съм чиновник Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и в този момент тичам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото поради мене е пратена тая стихия!
Моряците се убедили, че не е допустимо да се оправят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили измежду вълните.
Св. преподобни Козма Зографски
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По националност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир " Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Високо просветен, той се отличавал и със сърдечна елементарност, с помощта на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни феномени.
Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, той имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се допущат даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тая жена?
Козма дал отговор:
- Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви.
Отличил се с високо обучение, с старателно монашеско смирение и изключително с плодородна нематериалност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах. Като йеромонах към този момент можел независимо да прави всички богослужби.
Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма:
- Нека се отдалечи от манастира на мълчание!
Козма предал този възвишен съвет на игумена. И игуменът с страхопочитание и благоговение разрешил съветът да се извърши.
В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание.
В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил подарък на проницателност.
Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били сюрпризирани, когато Козма ги предизвестил да счупят кратунката и да излеят виното, тъй като вътре влезнала отровна змия. Виното било отровено.
Монасите били изумени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният свещеник е починал и че имал огромни усложнения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не желали да повярват, тъй като на утринното свещенодействие видели игумена в черква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за идната света Литургия. Но като ревизирали, оказало се, че в действителност игуменът умрял скоропостижно.
Когато свети Фока възмъжал, поради добродетелния си живот бил определен за свещеник в родния си град и с ревнивост почнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя образец. Водейки и преди този момент благодетелен живот, като приел ранг на свещеник, той почнал да се подвизава още повече, тъй че всички, които виждали положителните му каузи, прославяли Небесния Отец. Той предпазил доста хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към уважение на Единия Бог.
Господ благоизволил да сподоби Своя правилен раб с страдалчески венец и му възвестил за това във привидение по следния метод: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той упълномощил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:
- Твоята чаша към този момент се изпълни, на тебе прилича да я изпиеш.
От това привидение свети Фока схванал, че му следва да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил популярен ласкател пред Бога, тъй като, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със популярност и чест и разпорежда на главите им венци. По своята душевна и телесна непорочност свети Фока бил същински небесен младоженец: небето възжелало да се съчетае с него и да му разпореди венец. Но този венец бил предвещание на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той би трябвало да се венчае постоянно и с него да се яви на небесния брак.
След това славно предсказание, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на изтезание от шефа Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, само че светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не извършил заповедта на княза, не поискал да въздаде чест на творбата на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които атакуват мъртвец и като го късат на части, го изяждат: по този начин мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял тъгите, презирайки всички премеждия. Той не щадял плътта си поради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдалчество било за свети Фока като райска хладина: по този начин мъжествено понасял тъгите, като изповядвал Името на потърпевшия за нас Господ.
Нищо отвратително нямало за правилния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите против него, в случай че да изобретяли всички страдания, то и тогава той бил подготвен да страда за своя любим Господ, като възгласял дружно с оракул Давид: " Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми) " (Пс. 107:2).
Мъчителите го положили върху мощно нагорещено желязо, само че то незабавно изстинало, тъй като сърцето на светителя горяло от обич към Бога и този нравствен огън победил силата на материалния огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, тъй като към него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с вярата за небесната независимост, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След доста и разнообразни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце* и се сподобил да получи венеца на спечелилия в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било заровено с почести и при гроба му се правили доста чудеса.
Около 800 години преди Рождество Христово живял сред израилтяните един човек на име Йона.
Преданието приказва, че той бил наследник на сарептската вдовица, у която св. оракул Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от мъртвите със мощна молитва към Бога (3Царст. 17:17-24).
Той получил от Бога дара на пророчеството.
В това време жителите на огромния град Ниневия прогневили Бога със своя незаконен живот. И Бог заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва смирение. Но Йона се уплашил, тъй като знаел, че ниневийците са свирепи хора. Казал си:
- Ами в случай че жителите на Ниневия не повярват на моите думи и стартират да ме мъчат?
В страха си Йоана не запомнил, че би трябвало да извършва категорично заповедите на Господа, каквато и заплаха да го заплашва. Силно обезпокоен и разчувствуван, той се качил на транспортен съд и тръгнал в друга посока. Но Бог скоро го санкционирал за малодушието и непослушанието. Страшна стихия се надигнала в морето. Корабът бил в огромна заплаха. Езичниците, които се намирали в него изплашени почнали да приканват своите богове да ги спасят от гибел. Но бурята ставала все по-силна. Моряците почнали да изхвърлят в морето целия товар, та по тоя метод да облекчат кораба.
В това време Йона спял умерено на дъното на кораба. Няколко от езичниците отишли при него, събудили го и му споделили:
- Защо спиш? Не виждаш ли, че загиваме? Стани и моли своя Бог да ни избави!
Изправени пред огромната заплаха да потънат дружно с кораба на дъното на морето, пасажерите почнали да си приказват между тях:
- Навярно това злополучие ни е пратено за наказване на някого от нас. Да хвърлим жребие, с цел да узнаем кой сред нас е неверният човек, който прогневил Бога!
Сторили това. И жребият, по Божие определение, се паднал на Йона.
Те заобиколили Йона и го запитали строго и яростно:
- Кой си ти? Откъде си?
Йона дал отговор:
- Аз съм чиновник Господен. Почитам Небесния Бог, Който сътворил небето и земята. Съгреших пред Него и в този момент тичам от лицето Му. Вземете ме и ме хвърлете в морето. Тъй ще утихне вълнението. Защото поради мене е пратена тая стихия!
Моряците се убедили, че не е допустимо да се оправят с бурята. Затова хванали Йона и го хвърлили измежду вълните.
Св. преподобни Козма Зографски
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По националност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно обучение. Освен български, знаел чудесно и гръцки език. Родителите му поискали да го оженят. Но той живеел с пламенното предпочитание да стане духовник. Затова скрито избягал в Света Гора Атонска. Бил признат като послушник в българския Зографски манастир " Св. Георги Победоносец ", учреден в 898 година от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал огромно старание като послушник. Вършел с примерна обич всичко, което му е било възлагано от манастирската администрация. Заради това му старание скоро бил постриган за духовник. Получил работа еклисиарх в съборната манастирска черква.
Високо просветен, той се отличавал и със сърдечна елементарност, с помощта на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни феномени.
Веднъж на Благовещение, храмов празник на огромния светогорски манастир Ватопед, той имал чудно привидение. Бил посетител на манастира. За своя изненада видял в храма и след това на трапезата да разпорежда една жена с царствено великолепие. Понеже на Света Гора дами не се допущат даже за посещаване, Козма бил мощно прелъстен и обезпокоен.
На изповед пред духовника си той разкрил своето разстройване. Заинтересуван, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тая жена?
Козма дал отговор:
- Невиждана хубост, невиждана популярност!
Духовникът се развълнувал. Той схванал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, отдаден на божествената Мария? Ти си видял Небесната настойничка на Св. Гора и на целия свят!
Козма благодарил на духовника за това пояснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното снизхождение да му се яви.
Отличил се с високо обучение, с старателно монашеско смирение и изключително с плодородна нематериалност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а по-късно и за йеромонах. Като йеромонах към този момент можел независимо да прави всички богослужби.
Веднъж бил самичък в черква. Помолил се на св. Богородица да му уточни пътя на спасението. И чул диалог сред ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия й Син, Господ Иисус Христос. Спасителят споделил на Пресветата Си Майка за Козма:
- Нека се отдалечи от манастира на мълчание!
Козма предал този възвишен съвет на игумена. И игуменът с страхопочитание и благоговение разрешил съветът да се извърши.
В една канара на запад от манастира, в пустинна околност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в цялостни уединение и мълчание.
В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил подарък на проницателност.
Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били сюрпризирани, когато Козма ги предизвестил да счупят кратунката и да излеят виното, тъй като вътре влезнала отровна змия. Виното било отровено.
Монасите били изумени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният свещеник е починал и че имал огромни усложнения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не желали да повярват, тъй като на утринното свещенодействие видели игумена в черква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за идната света Литургия. Но като ревизирали, оказало се, че в действителност игуменът умрял скоропостижно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ