Незаконната и опасна търговия с трюфели в България
В горите на България хиляди ловци на трюфели дружно с техните кучета доставят западния пазар с ултралуксозните гъби
Според държавен отчет от 2020 година България е най-големият производител на диви горски трюфели в света, а скъпите гъби се явяват освен знак на гурме кухнята, само че и добър източник на приходи за повече от 20 000 души, пише
Българските трюфели са съвсем непознати отвън страната и даже доста локални поданици в никакъв случай не са чували за нерегламентираната промишленост, която работи в техните гори. Едва 1% от трюфелите, открити в България, се продават на вътрешния пазар, като главната част отива в Западна Европа.
Ивайло Пенев споделя пред Свободна Европа за ловуването си край Силистра с двете си кучета, братята Диабло и Дино.
Пенев изяснява, че към 50-60% от черните трюфели на международния пазар произлизат от Балканите, основно от България, Хърватия и Сърбия.
„ Италианците продават нашите трюфели и споделят, че са италиански “, твърди той.
Въпреки че точните числа – в това число тези, оповестени от българското държавно управление – не могат да бъдат тествани, е известно, че в Италия съществува черен пазар на трюфели.
Балканските трюфели от време на време се показват лъжливо като произхождащи от северноиталианския район Пиемонт, където деликатесът доближава доста високи цени. През 2021 година някои сортове италиански трюфели се продаваха за близо 10 300 $ за кг.
Това, което прави трюфелите толкоз скъпи е техният дефицит, къса сезонност и компликацията при събирането им. Гъбите не могат да бъдат елементарно засадени и отгледани, макар че развъждането им е допустимо при подобаващи условия.
Ключът към сполучливия лов са кучета, които могат да доловят острата миризма на трюфелите, да ги изровят и да ги донесат на притежателя си. Пенев избира италианската порода Lagotto Romagnolo, описвана като „ издръжливи служащи с отличен нос “.
Могат да се употребяват и свине, само че тези животни са по-трудни за управление и от време на време изяждат трюфелите.
Пенев употребява и особено планиран инструмент за изкопаване на трюфели и изрязване на корени на дървета, с който нанася минимални вреди на ландшафта.
Големите трюфели са най-ценените в ресторантьорството. Веднъж почистени, те се употребяват като гарнитура, настъргани върху ястията. По-малки или развалени трюфели се употребяват за овкусяване на супи и други ястия.
Качеството на гъбата се ревизира, като се помирише – положителните трюфели имат изящна миризма, която е съвсем плодова. Един трюфел може да извърши с аромата си цяла стая за няколко минути.
В България ловецът на трюфели получава към $103 за килограм за смесена селекция от черни трюфели.
През есента ловът се ускорява, защото стартира сезонът на белите трюфели, считани за „ светия граал “ на ядливите гъби. В България ловците за 2021 година са съумели да продадат първокласни бели трюфели за 7300 $ за кг.
Високите цени са довели до жестоки териториални разногласия.
В някои региони на България локални ловци са сложили камери в горите, с цел да засичат външни хора. Някои са подготвени даже да спукат гумите на автомобила или да отровят кучетата на новодошлия.
В прилежаща Сърбия двама ловци на трюфели бяха убити през декември 2020 година поради спор за територии.
Липсва държавна поддръжка от държавното управление за това, което би могло да бъде извънредно доходоносна промишленост за жалост.
България не дава дотации за развъждането на трюфели, за разлика от Италия, Франция и Испания, където има забележителна финансова поддръжка за засаждането на дърветата, нужни за развъждането на трюфели, покриващи огромна част от първичните разноски за основаване на ферма. Държавите дават спомагателни финансови дотации в дълготраен проект.
Това описа за Emerging Europe Димитър Димитров, ръководител на Българската асоциация по трюфел.
Тази липса на финансова поддръжка обезсърчава доста хора, които биха могли да се интересуват от развъждането на трюфели.
Но това, което съставлява още по-голямо предизвикателство, е неналичието на каквото и да е законодателство, което би разрешило това, което в този момент се явява като незаконна промишленост, да стане законно.
„ В България трюфелът не съществува като просвета, производителите на трюфел даже не могат да се записват като фермери “, споделя Димитров.
Липсата на регулация освен пречи на стопанската система на страната като цяло да се възползва от доходоносния бизнес, само че и прави съвсем невероятно брандирането на български трюфели като такива.
Според държавен отчет от 2020 година България е най-големият производител на диви горски трюфели в света, а скъпите гъби се явяват освен знак на гурме кухнята, само че и добър източник на приходи за повече от 20 000 души, пише
Българските трюфели са съвсем непознати отвън страната и даже доста локални поданици в никакъв случай не са чували за нерегламентираната промишленост, която работи в техните гори. Едва 1% от трюфелите, открити в България, се продават на вътрешния пазар, като главната част отива в Западна Европа.
Ивайло Пенев споделя пред Свободна Европа за ловуването си край Силистра с двете си кучета, братята Диабло и Дино.
Пенев изяснява, че към 50-60% от черните трюфели на международния пазар произлизат от Балканите, основно от България, Хърватия и Сърбия.
„ Италианците продават нашите трюфели и споделят, че са италиански “, твърди той.
Въпреки че точните числа – в това число тези, оповестени от българското държавно управление – не могат да бъдат тествани, е известно, че в Италия съществува черен пазар на трюфели.
Балканските трюфели от време на време се показват лъжливо като произхождащи от северноиталианския район Пиемонт, където деликатесът доближава доста високи цени. През 2021 година някои сортове италиански трюфели се продаваха за близо 10 300 $ за кг.
Това, което прави трюфелите толкоз скъпи е техният дефицит, къса сезонност и компликацията при събирането им. Гъбите не могат да бъдат елементарно засадени и отгледани, макар че развъждането им е допустимо при подобаващи условия.
Ключът към сполучливия лов са кучета, които могат да доловят острата миризма на трюфелите, да ги изровят и да ги донесат на притежателя си. Пенев избира италианската порода Lagotto Romagnolo, описвана като „ издръжливи служащи с отличен нос “.
Могат да се употребяват и свине, само че тези животни са по-трудни за управление и от време на време изяждат трюфелите.
Пенев употребява и особено планиран инструмент за изкопаване на трюфели и изрязване на корени на дървета, с който нанася минимални вреди на ландшафта.
Големите трюфели са най-ценените в ресторантьорството. Веднъж почистени, те се употребяват като гарнитура, настъргани върху ястията. По-малки или развалени трюфели се употребяват за овкусяване на супи и други ястия.
Качеството на гъбата се ревизира, като се помирише – положителните трюфели имат изящна миризма, която е съвсем плодова. Един трюфел може да извърши с аромата си цяла стая за няколко минути.
В България ловецът на трюфели получава към $103 за килограм за смесена селекция от черни трюфели.
През есента ловът се ускорява, защото стартира сезонът на белите трюфели, считани за „ светия граал “ на ядливите гъби. В България ловците за 2021 година са съумели да продадат първокласни бели трюфели за 7300 $ за кг.
Високите цени са довели до жестоки териториални разногласия.
В някои региони на България локални ловци са сложили камери в горите, с цел да засичат външни хора. Някои са подготвени даже да спукат гумите на автомобила или да отровят кучетата на новодошлия.
В прилежаща Сърбия двама ловци на трюфели бяха убити през декември 2020 година поради спор за територии.
Липсва държавна поддръжка от държавното управление за това, което би могло да бъде извънредно доходоносна промишленост за жалост.
България не дава дотации за развъждането на трюфели, за разлика от Италия, Франция и Испания, където има забележителна финансова поддръжка за засаждането на дърветата, нужни за развъждането на трюфели, покриващи огромна част от първичните разноски за основаване на ферма. Държавите дават спомагателни финансови дотации в дълготраен проект.
Това описа за Emerging Europe Димитър Димитров, ръководител на Българската асоциация по трюфел.
Тази липса на финансова поддръжка обезсърчава доста хора, които биха могли да се интересуват от развъждането на трюфели.
Но това, което съставлява още по-голямо предизвикателство, е неналичието на каквото и да е законодателство, което би разрешило това, което в този момент се явява като незаконна промишленост, да стане законно.
„ В България трюфелът не съществува като просвета, производителите на трюфел даже не могат да се записват като фермери “, споделя Димитров.
Липсата на регулация освен пречи на стопанската система на страната като цяло да се възползва от доходоносния бизнес, само че и прави съвсем невероятно брандирането на български трюфели като такива.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ