Наздраве! Ето Какво Повеляват Древните Традиции На Деня На Лозаря Трифон Зарезан!
В огромна степен тя е избор на лозаря и винаря и от преплитането на тази човешка активност с независещите от индивида естествени фактори - стихии, време и климат от през днешния ден до гроздобера, зависи какво вино ще пием наесен.
Празникът на лозаря, прочут у нас като св. Трифон или " Трифон Зарезан ", сходно на множеството християнски празници, се корени надълбоко в езическото минало. В него са забъркани и Дионис, и Бакхус (различни имена за един бог), и техни още по-стари към този момент забравени прародители, написа Дир.бг. Този празник съответствува почти с времето, когато стартира всеобщата резитба на лозята.
През последните десетилетия, мнозина лозари, притиснати от неналичието на работна ръка и периодите, вършат и есенна резитба. Тази процедура не е неправилна, даже съгласно някои учени-лозари есенно рязаните лозя стартират малко по-рано развиването си. Но направена наесен, тя снижава устойчивостта на растенията на суровите зимни температури. Преди 100-200 и повече години, в изискванията на нашия климат се е практикувало единствено пролетна резитба, защото в някои изключително люти зими, отчасти са измръзвали плодните очи, на които се разчита за бъдещата годишна продукция. Затова и директно преди напъпването, в ранна пролет, резитбата е била най-уместна: измръзналите очи (така се назовават комплицираните пъпки на лозата, от които се развиват бъдещите клончета, наречени леторасти) могат да бъдат отчасти обезщетени с по-дълги пръчки и повече оставени такива.
Самата резитба, в огромна степен е изкуство. Рязането на плодните пръчки за оптимизация на бъдещата годишна продукция, не е просто " подкастряне ". Резачите би трябвало да " видят ", безусловно да си показват по какъв начин ще наподобява през лятото разлистената и развита лоза и да хвърлят мост към идната година и резитба.
Отгоре на всичко, другите сортове лози изискват напълно разнообразни резитби, освен това съобразени с самостоятелната мощ, мощ и развиване на всяко настрана растение, с цел да може сортът и растението да разкрият цялостния си капацитет: гроздето да има оптимална захарност и органолептични индикатори.
Ако Каберне Совиньон изисква, според от силата си, оставянето на дълги плодни звена, до 8-12 плодни очи и спомагателен " заместващ " клин с 2 очи, от който ще се развие идващото плодно звено след една година, то един Памид или Гъмза, бидейки много по-мощни растения, биха били съдбовно претрупани, в случай че им се оставят толкоз доста плодни очи и като разследване гроздето им ще бъде с намалена захарност и влошени софтуерни индикатори. Затова тези сортове, както и други от Източносредиземноморската група сортове на Винодайната лоза, се режат на чепове с по две плодни очи.
Още по-сложно е и определянето на подобаващата резитба при някои десертни сортове, които плододават неприятно от първите си няколко плодни очи. Такъв е известният десертен вид Болгар (Хафуз Али), на който се оставят дълги плодни звена, до 16 очи и, наложително, заместващи чепове за идната резитба. Още ли мислите, че резитбата на лозата е лесна работа?
С оглед на горното, може да се твърди, че в случай че не знаем какъв вид режем, няма по какъв начин и да създадем подобаващата резитба. Разбира се, Витис Винифера (Лоза Винодайна) е извънредно витално, приспособимо и гъвкаво растение. Тя би оживяла и при несъответствуваща резитба: по-добре с несъответствуваща, в сравнение с изобщо без резитба. Бидейки лиана, лозата се е справяла отлично и без нея, до момента в който някой инцидентен събирач на плодове преди близо десетина хиляди години не е забелязал дребните, само че сладки сочни плодчета на това необичайно увивно растение, катерещо се и закрепващо се благодарение на мощни мустачета (ластари) по високите крайречни дървета. Но в този момент в промишлените лозя дървета няма.
Това е и един тип метафора: Действието е постоянно по-добро от бездействието, най-малко на полето: недобре или не напълно грамотно гледано лозе е постоянно по-добър вид от запустяло и изоставено, засята равнища постоянно ще даде повече от запустяла такава.Доколко тази явно вярна философия важи за други сфери от човешката активност, всеки може да реши самичък за себе си.
Оставена даже една година без резитба, в домашните лозя или промишлени насаждения, лозата бързо деградира, " подивява " и е податлива на заболявания и неприятели, а за качество на гроздето и дума не може да става.
Силно се намалява и нейната студоустойчивост, а за нея в изискванията на нашия климат би трябвало да се държи сметка.
Когато става дума за този индикатор, хилядите години тим и разпространяване на границата на подобаващия климат, а постоянно и малко северно от нея, топлолюбивата поначало ВинодайнатЛоза е произвела, благодарение на индивида, някои удивително устойчиви на мраз сортове. Примери: упоменатото към този момент Каберне Совиньон, Траминер, Пино Ноар и неговият клон Пино Гри, кавказкият позабравен воин Ркацители и доста други. При добра агротехника и грижи, тези първенци устоят до към минус 20 (!) градуса в интервала си на цялостен покой зиме от декември доникъде на февруари. Нашенските Гъмза и Памид и ненапълно, Мавруд, се приближават до тези стойности, само че са по-слаби по този индикатор, издържайки до към минус 18 градуса в най-хубавия случай.
Голяма част от старите десертни сортове, водейки произхода си от субтропичния и екваториален пояс в Близкия Изток и Северна Африка, имат доста по-ниска студоустойчивост. Все отново, очевидно през последните години, климатът се трансформира " в изгода " на лозата, най-малко по този индикатор, а и са основани хиляди нови сортове, подобаващи за изискванията на по-хладен климат.
Толкова, напълно в резюме и напълно систематизирано, за резитбата като знак на старта на пролетта и като метафора. Ненапразно тя е неразривно обвързвана с една от най-важните икономически култури в историята на човечеството, непроменяемо съпътстваща и явяваща се неделима част от най-старите и велики средиземноморски цивилизации, сътворени от типа Хомо Сапиенс, Човек Разумен.
Без пресилване, може да се каже, че там, където има Лоза, има и цивилизация, а мнозина философи, къде на смешка, къде не, настояват, че цивилизация, която не познава или по-лошо, се отхвърля от лозата и виното, няма по какъв начин да бъде пълноценна.
Наздраве!
Празникът на лозаря, прочут у нас като св. Трифон или " Трифон Зарезан ", сходно на множеството християнски празници, се корени надълбоко в езическото минало. В него са забъркани и Дионис, и Бакхус (различни имена за един бог), и техни още по-стари към този момент забравени прародители, написа Дир.бг. Този празник съответствува почти с времето, когато стартира всеобщата резитба на лозята.
През последните десетилетия, мнозина лозари, притиснати от неналичието на работна ръка и периодите, вършат и есенна резитба. Тази процедура не е неправилна, даже съгласно някои учени-лозари есенно рязаните лозя стартират малко по-рано развиването си. Но направена наесен, тя снижава устойчивостта на растенията на суровите зимни температури. Преди 100-200 и повече години, в изискванията на нашия климат се е практикувало единствено пролетна резитба, защото в някои изключително люти зими, отчасти са измръзвали плодните очи, на които се разчита за бъдещата годишна продукция. Затова и директно преди напъпването, в ранна пролет, резитбата е била най-уместна: измръзналите очи (така се назовават комплицираните пъпки на лозата, от които се развиват бъдещите клончета, наречени леторасти) могат да бъдат отчасти обезщетени с по-дълги пръчки и повече оставени такива.
Самата резитба, в огромна степен е изкуство. Рязането на плодните пръчки за оптимизация на бъдещата годишна продукция, не е просто " подкастряне ". Резачите би трябвало да " видят ", безусловно да си показват по какъв начин ще наподобява през лятото разлистената и развита лоза и да хвърлят мост към идната година и резитба.
Отгоре на всичко, другите сортове лози изискват напълно разнообразни резитби, освен това съобразени с самостоятелната мощ, мощ и развиване на всяко настрана растение, с цел да може сортът и растението да разкрият цялостния си капацитет: гроздето да има оптимална захарност и органолептични индикатори.
Ако Каберне Совиньон изисква, според от силата си, оставянето на дълги плодни звена, до 8-12 плодни очи и спомагателен " заместващ " клин с 2 очи, от който ще се развие идващото плодно звено след една година, то един Памид или Гъмза, бидейки много по-мощни растения, биха били съдбовно претрупани, в случай че им се оставят толкоз доста плодни очи и като разследване гроздето им ще бъде с намалена захарност и влошени софтуерни индикатори. Затова тези сортове, както и други от Източносредиземноморската група сортове на Винодайната лоза, се режат на чепове с по две плодни очи.
Още по-сложно е и определянето на подобаващата резитба при някои десертни сортове, които плододават неприятно от първите си няколко плодни очи. Такъв е известният десертен вид Болгар (Хафуз Али), на който се оставят дълги плодни звена, до 16 очи и, наложително, заместващи чепове за идната резитба. Още ли мислите, че резитбата на лозата е лесна работа?
С оглед на горното, може да се твърди, че в случай че не знаем какъв вид режем, няма по какъв начин и да създадем подобаващата резитба. Разбира се, Витис Винифера (Лоза Винодайна) е извънредно витално, приспособимо и гъвкаво растение. Тя би оживяла и при несъответствуваща резитба: по-добре с несъответствуваща, в сравнение с изобщо без резитба. Бидейки лиана, лозата се е справяла отлично и без нея, до момента в който някой инцидентен събирач на плодове преди близо десетина хиляди години не е забелязал дребните, само че сладки сочни плодчета на това необичайно увивно растение, катерещо се и закрепващо се благодарение на мощни мустачета (ластари) по високите крайречни дървета. Но в този момент в промишлените лозя дървета няма.
Това е и един тип метафора: Действието е постоянно по-добро от бездействието, най-малко на полето: недобре или не напълно грамотно гледано лозе е постоянно по-добър вид от запустяло и изоставено, засята равнища постоянно ще даде повече от запустяла такава.Доколко тази явно вярна философия важи за други сфери от човешката активност, всеки може да реши самичък за себе си.
Оставена даже една година без резитба, в домашните лозя или промишлени насаждения, лозата бързо деградира, " подивява " и е податлива на заболявания и неприятели, а за качество на гроздето и дума не може да става.
Силно се намалява и нейната студоустойчивост, а за нея в изискванията на нашия климат би трябвало да се държи сметка.
Когато става дума за този индикатор, хилядите години тим и разпространяване на границата на подобаващия климат, а постоянно и малко северно от нея, топлолюбивата поначало ВинодайнатЛоза е произвела, благодарение на индивида, някои удивително устойчиви на мраз сортове. Примери: упоменатото към този момент Каберне Совиньон, Траминер, Пино Ноар и неговият клон Пино Гри, кавказкият позабравен воин Ркацители и доста други. При добра агротехника и грижи, тези първенци устоят до към минус 20 (!) градуса в интервала си на цялостен покой зиме от декември доникъде на февруари. Нашенските Гъмза и Памид и ненапълно, Мавруд, се приближават до тези стойности, само че са по-слаби по този индикатор, издържайки до към минус 18 градуса в най-хубавия случай.
Голяма част от старите десертни сортове, водейки произхода си от субтропичния и екваториален пояс в Близкия Изток и Северна Африка, имат доста по-ниска студоустойчивост. Все отново, очевидно през последните години, климатът се трансформира " в изгода " на лозата, най-малко по този индикатор, а и са основани хиляди нови сортове, подобаващи за изискванията на по-хладен климат.
Толкова, напълно в резюме и напълно систематизирано, за резитбата като знак на старта на пролетта и като метафора. Ненапразно тя е неразривно обвързвана с една от най-важните икономически култури в историята на човечеството, непроменяемо съпътстваща и явяваща се неделима част от най-старите и велики средиземноморски цивилизации, сътворени от типа Хомо Сапиенс, Човек Разумен.
Без пресилване, може да се каже, че там, където има Лоза, има и цивилизация, а мнозина философи, къде на смешка, къде не, настояват, че цивилизация, която не познава или по-лошо, се отхвърля от лозата и виното, няма по какъв начин да бъде пълноценна.
Наздраве!
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ