В годините след Първата световна война Хитлер се прекланя пред

В годините след Първата международна война Хитлер се прекланя пред Ататюрк като пред мощен водач, който съумява да сътвори хомогенна нация. Един немски историк разказва малко известни обстоятелства от времето сред двете войни.

„ Ататюрк във въображението на националсоциалистите ” - по този начин е озаглавено научното проучване на немския историк Щефан Ириг. Представяме Ви го по изявления на Дойче Веле, Ди Цайт и Уол Стрийт Джърнъл.

От позиция на десните в Германия, след Първата международна война Мустафа Кемал е съумял да реализира невероятни триумфи. След наложения на страната му Севърски контракт, който през 1920 година разпуска Османската империя и „ разпокъсва ” турската територия, под управлението на Ататюрк турците с оръжие в ръка постановат проверка на диктата. Турската освободителна война приключва с Договора от Лозана през 1923 година, който дефинира сегашните турски граници. Тоест, Хитлер и неговите последователи виждат Ататюрк като мощния водач, който съумява да сътвори етнически хомогенна нация.
Редакцията предлага
Хитлер: " Аз съм възпитаник на Ататюрк "

През Първата международна война Германия и Османската империя са съдружници, а ентусиазмът по адрес на Ататюрк се надига в Германия след 1919 година, когато Турция се афишира срещу договорите от Версай и Севър и стартира своята национално-освободителна война. Тази война продължава до 1923 година - тъкмо когато в Германия поражда националсоциалистическото придвижване. Турският образец работи напряко опияняващо, а националсоциалистите го виждат по този начин: един народ оказва опозиция с оръжие в ръка, до момента в който германците превиват тил под хомота на послушните си политици.

Турската освободителна битка се употребява като екран, върху който се прожектират личните национални копнежи. Малко преди „ Бирения пуч ” от Мюнхен през 1923 година почитателите на Хитлер приканват германците да последват образеца на Мустафа Кемал, който избира Анкара за нов център и я опълчва на Истанбул. Тъкмо Мюнхен би трябвало да се трансформира в немската Анкара. Да, има и детайлности, които не пасват в картинката, само че тях националсоциалистическите идеолози просто ги отстраняват. Например поддръжката, която болшевиките в началото оказват на Мустафа Кемал. Според консервативно-националистическите коментатори в Германия, Ататюрк просто хитро употребявал болшевиките за свои цели. Колкото до обстоятелството, че турците не са „ арийци ”, нацистката агитация го заобикаля с обяснението, че значимо било друго: волята на Турция да бъде европейска. Турските медии интерпретират това замазване както им е комфортно и излизат със заглавия: „ Ние сме арийци ”.

Да се ревизират Версайските контракти и коренно да се преустрои цялата страна - това с две думи е окриляващият образец на Ататюрк. Между двете войни в Германия излизат повече биографии на турския водач, в сравнение с в която и да е друга страна. Всички те насочат едно и също обръщение: „ Вижте каква благословия е за една нация да има мощен водач, който да следва! ”. След гибелта на Ататюрк през 1938 година цялата немска преса - от огромните вестници, та чак до последното локално издание - разгласяват обширни некролози, а Хитлер споделя пред турски политици: „ Ататюрк потвърди, че една страна може да активизира всички свои изгубени запаси за идеята на своето избавление ”. Фюрерът прибавя, че първият възпитаник на Ататюрк е Мусолини, а вторият - той самият. През 1933 година SA провежда честване във връзка 10-годишнината на Турската република, а за Хитлер се знае, че е бил изключително завързан към един бюст на Ататюрк, изваян от придворния ваятел на нацистите Йозеф Торак.

Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938)

" Вожд и нация "

Самият Ататюрк обаче като че ли не изпитва особени благосклонности към своя обожател Адолф Хитлер. Малко след гибелта на Ататюрк един от вестниците на националсоциалистите разгласява неговата публикация под заглавие „ Вожд и нация ”, която ясно демонстрира какъв брой сбъркана е визията на хитлеристите за турския водач. Наистина, първоначално Ататюрк написа всякакви общи приказки за ролята на вожда, които съответстват с националистическите хрумвания на управниците в Германия. После обаче той развива мисълта си, че основната цел е да има мир по света. А това надали дава отговор на визиите на Хитлер и неговите доближени. Те виждат в Ататюрк основно мощния водач, който води страната си напред.

Германският историк Щефан Ириг написа и за два мрачни момента от турската история през 20 век, които националсоциалистите интерпретират в своя идеологическа полза. Според редица немски коментатори и политици, геноцидът против арменците през 1915 година и бруталната замяна на население с Гърция през 1923 са в действителност принос към „ прочистването ” на турската нация от „ непознати детайли ”. И въпреки че през Втората международна война Турция подслонява много евреи, избягали от хитлеристките погроми, Анкара и Берлин не престават да поддържат тесни контакти. Турция доставя на Германия първични материали, има съдействие и във военната област. Особено турските военни в началото подават значително сигнали, че страната им ще влезе във войната като съдружник на Германия. Но след Сталинград тези обещания разумно заглъхват.

Stefan Ihrig: Atatürk in Nazi Imagination. Belknap Press of Harvard University Press