В годините след пандемията на финансовите пазари постепенно се наложи

В годините след пандемията на финансовите пазари последователно се наложи една успокояваща теза: че международната стопанска система е потвърдила своята резистентност. Банките остават добре капитализирани, безработицата в доста развити стопански системи е ниска, пазарите поеха агресивното повишение на лихвените проценти, а растежът — въпреки и непретенциозен — не се срина. В съпоставяне с апокалиптичните прогнози от 2020 година, системата наподобява устоя.

Но устойчивостта е хлъзгаво разбиране. Дали днешната привидна непоклатимост е доказателство за действителна структурна мощ, или е просто остатъчен резултат от изключителни политически интервенции? За бизнес водачите и вложителите това разграничаване е от значително значение. Отговорът дефинира дали идващите години би трябвало да бъдат посрещнати с убеденост — или с нерешителност.
Как наподобява „ устойчивостта “ през днешния ден
На повърхността числата наподобяват окуражаващи. Основните банкови системи навлязоха в постпандемичния интервал с по-високи финансови буфери спрямо времето преди световната финансова рецесия. Стрес тестванията демонстрират, че банките могат да понесат обилни разтърсвания. Корпоративните салда, изключително в Съединени американски щати и елементи от Европа, се възползваха от години на ултраниски лихви, които разрешиха на фирмите да рефинансират дълга си при преференциални условия. Домакинствата натрупаха спестявания по време на локдауните, което смекчи удара от инфлацията.