В годините, когато България се присъедини към ЕС, ЕС разработваше

В годините, когато България се причисли към Европейски Съюз, Европейски Съюз разработваше документи за стратегическо партньорство с Русия. До 2009 отчетът за стратегическо партньорство с Русия мина през разисквания в Екологичен потенциал и той беше структуриран върху въпросите търговия, стопанска система, енергетика, изменение на климата, проучвания, обучение, въпроси, свързани с културата, сигурността, в това число битката с тероризма, неразпространението на нуклеарно оръжие и решаването на спорове в Близкия изток.

Обсъжданията обгърнаха присъединението на Русия към СТО, което беше осъществено няколко години по-късно. Русия присъстваше в Черноморската синергия – оня изчерпателен отчет, който поставяше освен шестте черноморски страни само че и необятния Черноморски район във значим район за Европейски Съюз. До момента, когато Европейски Съюз направи преориентация към Източното измерение/партньорство/. Позабравен беше Черноморският район и си остана до 2018 година единствено с един отчет след Синергията, в който се консаттира закъснение на осъществяването й. Всички разпореждаха доста очаквания към Източното партньорство. Отношенията сред Европейски Съюз и Украйна, Беларус, Република Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан се проведоха посредством сключване на заявления за по-тясно съдействие. Това беше и част от политиката на добросъседство, избрана от Ж.М.Барозу като “формиране на кръг от приятели” и се прилагаше за взаимоизгодни стопански и политически връзки сред Европейски Съюз и страните, граничещи с него. Обсъждането обхващаше и района Южен Кавказ /бях съдокладчик по този отчет в ЕП/ Източното партньорство, редом със Стратегическото партньорство сред Европейски Съюз и Руската федерация (РФ), оферираше нов метод в връзките сред Изтока и Запада, основан на съдействие и взаимна поддръжка към построяването на по-сигурен и резистентен международен ред. Докато не се обясни, че концепцията не е чисто европейска. Пределът 2013 година. Украйна. Когато стремежът на страните от Източното партньорство към участие в НАТО стартира да господства и измества правилата на първичната концепция. Много от знаковите политици в Европейски Съюз по това време започнаха да приказват за преформатиране на Източното партньорство. Случиха се обаче събитията в Украйна. Днес ги назовават „ гражданска война “, само че 2013 година не ги назоваха по този начин. Само някои представители на Екологичен потенциал развяваха знамето на Украйна в пленарна зала и тръгваха на гражданска война в тази страна. Имаше и разнообразни гласове. И никой няма право да не помни това. Личните архиви също приказват. Изкуствено и едностранно поддържане на тези събития, без да се направи опит да се вземат решение зародилите проблеми по пътя на дипломацията. В един спор постоянно има най-малко две страни. А в този спор се появиха доста страни. И започнаха едни резолюции за наказания, една след друга, преговори, налагането на избрани хора в изборите в Украйна, финансирането на държавното управление без никакви наказания защо и по какъв начин се употребяват средствата, финансиране на външни неправителствени организации, провеждащи несвойствена даже за украинците политики. Със сигурност тези задкулисия в миналото ще излязат нескрито, тъй като документите стоят. Напрежение, което промени стратегическото партньорство в непрестанно разрастващ се санкционен режим, в който Европейски Съюз навлизаше все по-дълбоко и все по разнопосочно. Икономическа рецесия, комплицирани тактики за енергийна сигурност, сложни договаряния за климатични промени, не изключително сполучлива външна политика, комплицирани преговори по мигранстката рецесия /само седмица преди първия сериозен сигнал – потъването на кораба в Лампедуза, Комисарят отговори на въпрос в Екологичен потенциал, че няма нищо ужасно, няма заплаха от никаква бежанска вълна/... Осем години пътешестване в кръг... Въпреки опитите за съглашения, включително Минските /за които Украйна от дълго време приказва, че няма да изпълни/, Европейски Съюз не направи всичко належащо да избави себе си. Да, в доста страни демокрацията не е налице, по мнение на ръководещи в Европейски Съюз или в Съединени американски щати, само че на никое място демокрацията не може да се наложи със мощ или със задкулисие. Рано или късно то става ясно. Ако се постанова със мощ, то рискът от заличаване на еднаквост или премахване на инакомислещи е изключително висок. Много хора през днешния ден се упражняват в теоретични разсъждения и търсят виновника. Определят виновника. Но дано погледнат истината. Години на територията на Европа, в Украйна бушуват пристрастености, включително пристрастености за връщане на връзки към избрани групи хора, годни за годините на фашизма. Тях кой ги осъди или глоби? Кой осъди Майдан? Излезе ли истината за Майдан? Излиза, че ние като европейци сме поддържали освен налагането на народна власт и независимост. Налагали сме нечий ползи. Заедно с други външни сили. Изискваше се доста стратегическа визия и оценка на обстановката, които бяха вероятният излаз. Изискваше се водачество, лишено от черно – бялата вероятност на разделянето. Тогава бяхме Украйна. Днес също сме Украйна. И аз съм Украйна. Имам доста другари в Украйна и съм с тях в паниките им, в страха им. И аз се опасявам. Имам и доста другари в Русия. С тях също съм дружно. И съм срещу войната. Моят апел за мир е забележим от две години. Защото ние сме граница. Но малко хора му обърнаха внимание. Зная, че това не стига. Да, в един спор има минимум две страни. Но в този спор те не са единствено две. Всички ние сме. Сега никой няма право единствено да упреква. Европейски Съюз би трябвало да влезе в роля освен на санкциониращ, а на посланик и да провокира незабавни договаряния, с цел да спре войната. Защото гори европейска и единствено европейска територия.