Плевенска филхармония ще отбележи 200 години от рождението на Йохан Щраус-син с два празнични концерта в Плевен и София
В годината на Йохан Щраус-син Плевенската филхармония показва два вълнуващи концерта в Плевен и София. Концертните вечери, отдадени на композитора, който всички назовават „ Кралят на валса ", трансформирал Виена в знак на музиката и танца, ще се състоят в два следващи дни.
На 24 октомври (петък) в Плевен, в зала „ Катя Попова " и на идващия ден 25 октомври (събота) - рождения ден на Йохан Щраус-син, в зала „ България ", София. И двата концерта са с начален час 19 часа.
В програмата са включени арии, дуети, полки и валсове от Йохан Щраус- наследник, както и „ Радецки марш " от Йохан Щраус-баща, изпълнени от Плевенска филхармония под диригентството на Христо Павлов и Найден Тодоров. Солисти са оперната прима Цветелина Василева и тенорът Емил Павлов. Те ще изпълнят Ария на Баринкай из „ Цигански барон " (изп. Емил Павлов), Чардаш на Розалинда из „ Прилепът " № 10 (изп. Цветелина Василева) и Дует на Сафи и Баринкай из „ Цигански барон " № 11.
Изящните оперни гласове, дружно с оркестъра на Плевенска филхармония и двамата диригенти, ще отведат публиката в луксозните концертни зали в Плевен и София на незабравимо странствуване измежду световноизвестните творби на Щраус.
Йохан Щраус-син, роден на 25 октомври 1825 година във Виена, в фамилията на фамозния Йохан Щраус I, е най-известният представител на великата музикална виенска династия Щраус. Австрийският композитор, цигулар и диригент, остава в историята като „ Кралят на валса ". С музиката си той трансформира валса в изкуство и има голям принос за известността на този танц във Виена през ХІХ век. Щраус съумява да трансформира виенския валс в международно приет род, знак на блясъка и елегантността на Австро-Унгарската монархия, което трансформира този танц в обществен феномен, утвърден във виенското висше общество. Йохан Щраус-син получава интернационално самопризнание за своите валсови композиции. Произведения като „ На хубавия наследник Дунав " (1867), „ Приказки от Виенската гора " (1868) и „ Животът на художника " (1867) се трансформират във безконечни шедьоври на танцовата музика. Неговият жанр се характеризира с грациозна лекост и надълбоко възприятие за мелодия и темп. Неговата богата музикална експресивност покорява както елита, по този начин и необятната аудитория. Щраус написва няколко творби за членове на Сакс-Кобургското семейство, две от които са отдадени на сватбата на българския княз Фердинанд (с който са били близки приятели) и Мария Луиза Бурбон Пармска през 1893 година: Тържествен марш (Fest Marsch op. 452) за княза, и валсът Сватбен танц (Hochzeitsreigen, Walzer, Op. 453) за княгинята.
Йохан Щраус - наследник умира във Виена през 1899 година, оставяйки след себе си музикално завещание от над 500 творби, които и през днешния ден вълнуват публиката и звучат на празнични концерти в духа на „ виенския валс " по целия свят.
EМИЛ ПАВЛОВ - тенор
Трето потомство тенор Емил Павлов е роден във Велико Търново (1992), където приключва СОУ „ Емилиян Станев " със компетентност „ Кларинет ", а по-късно „ Класическо пеене " в НМА „ Проф. Панчо Владигеров " (2015). От 2016 година специализира при световноизвестната Красимира Стоянова. Носител е на призови награди от национални и интернационалните състезания: „ Короната на Търновград " (2014), „ Светослав Обретенов " - Провадия, „ Романсиада " в Москва, „ Art Stars - Звезди на изкуството ", „ Славянски звън ", „ Стоян Попов ", „ 22 Wielki Turniej Tenorow " в Шчечин, „ Гена Димитрова " в Плевен (2025).
Изпълнява функции в оперетите „ Царицата на Чардаша " и „ Графиня Марица " на Калман, „ Веселата Вдовица " от Лехар, в оперите „ Тайният брак " на Чимароза, „ Площадчето " от Волф-Ферари, „ Вълшебна флейта " от Моцарт, „ Евгений Онегин " от Чайковски, „ Травиата ", „ Набуко ", „ Дон Карлос " и „ Фалстаф " на Верди, „ Мадам Бътерфлай " на Пучини, „ Електра " и „ Ариадна на Наксос " от Рихард Щраус, „ Летящият холандец " на Вагнер. Участва в кантатно-ораториални произведения: „ Миса Солемнис " на Бетовен, Реквием на Моцарт и „ Мизерере " на Гуно.
От 2017 година Емил Павлов е солист на Държавна опера - Пловдив, а от сезон 2017/2018 е солист на Софийска опера и балет. Участва в интернационалните фестивали „ Моцартови празници ", „ Дни на музиката в Балабановата къща ", „ МузикАртисимо ", в концерти на Софийска филхармония, спектакли в Германия, Австрия, Полша, Словакия, Русия и Малта. През 2018 година се изявява в Болшой спектакъл в Москва с роля в операта „ Янините девет братя " от Любомир Пипков. През 2025 година взе участие с осъществяване на песен на Федерико от „ Арлезианката " на Чилеа в галаконцерта на лауреатите на Шестия интернационален конкурс за млади оперни артисти „ Гена Димитрова " в Плевен с оркестъра на Плевенска филхармония.
ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА - сопран
Завършва НМА „ Проф. Панчо Владигеров " в София и дебютира с триумф в ролята на Амелия от „ Бал с маски " на Верди на сцената на Националната опера и балет. През идващите сезони извършва централните функции в „ Дон Карлос ", „ Отело " и „ Трубадур " на Верди. През 2018 година взе участие в операта „ Аида " в ролята на Аида от Верди с Плевенска филхармония в „ Сцена под звездите " в Плевен. Специализира при фамозния тенор Карло Бергонци в школата на „ Ла канара " в Милано. Лауреат е на интернационалните състезания „ Tито Скипа " и „ Франческо Чилеа " в Италия.
Цветелина Василева се утвърждава като Вердиева певица. Активната й интернационална кариера стартира в Сан Франциско, където дебютира като Леонора, а по-късно в „ Руслан и Людмила " от Глинка и в „ Коронацията на Попея " от Монтеверди. Получава висока оценка от рецензията за присъединяване си в Международния фестивал в Уексфорд (Ирландия). Участва в концерти в влиятелни зали като „ Концертгебау " - Амстердам („ Сватба " на Стравински), „ Роял Албърт хол " - Лондон (галаконцерт „ Нощи на звездите " с Армилиато, Агнес Балца, Даниела Деси, Дмитрий Хворостовски, Розалинд Плоурайт, Джино Килико, Хосе Кура, Джузепе Джакомини), както и в рецитална зала „ Джордж Уестън " в Торонто - Съединени американски щати („ Жана д‘Арк " от Верди) и други Гастролира на най-големите оперни подиуми: „ Ковънт Гардън ", „ Метрополитен ", Берлинската държавна опера, „ Ла Моне ", в Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантяго, Кардиф, Токио, Шанхай, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Хюстън, Чикаго и други Работи с фамозни диригенти като Бернард Хайтинк, Aнтон Гуаданьо, Филип Жордан, Mаурицио Арена, Даниел Орен, Карло Рици, Mарко Армилиато, Никола Луизоти и други
ХРИСТО ПАВЛОВ е диригент и учител - доцент, в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров " в София. От края на 1990 работи поредно като солист-флейтист в симфоничния оркестър на БНР, като диригент и учител. От 1997 развива дейна активност в музикалния мениджмънт, работейки с сътрудници от 4 континента - Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Павлов преподава оркестровка, студийно продуциране и диригентство в магистърски стратегии на „ European Аcademy of Fine Arts " - част от Американския университет в Дъблин. Бил е гост-лектор в „ Pulse College " - Дъблин, и в ЮУ „ Неофит Рилски " в Благоевград. Дирижирал е Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Държавния музикален спектакъл, Дъблинския филхармоничен оркестър, Варненската опера, Плевенската филхармония... Павлов е основател и диригент на София Метрополитен оркестър - студиен оркестър, взел участие в стотици звукозаписни сесии за интернационалните кино и симфонични продукции.
Христо Павлов е лауреат на национални и интернационалните състезания като флейтист, композитор и диригент. Реализира записи като реализатор, композитор, аранжор, диригент, музикален продуцент за звукозаписни компании, радио и телевизионни излъчвания, както и над 100 международни и български министър председатели. Той е създател на театрална, кино, камерна, симфонична, електронна и поп музика.
НАЙДЕН ТОДОРОВ - един от най-талантливите модерни български музиканти, който приключва бакалавърска степен във Виенския музикален университет през 1996 в класовете на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович. През идната година е поканен от фондация „ Ленард Бърнстейн " - Йерусалим, да специализира при Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен от Нов български университет.
Само на 26 години става Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония (2000). С тях записва симфониите на Луис Глас за датската компания „ Данакорд ", както и над 100 компактдиска за американската компания ММО. В интервала 2003 - 2005 е живописен началник на Оперно-филхармонично сдружение в Бургас, а няколко години по-късно и на хор „ Дунавски звуци " в Русе. В продължение на 12 години (2005 - 2017) е шеф на Държавната опера в Русе.
Като диригент на Софийската филхармония Тодоров дебютира през 2001, три години по-късно става непрекъснат гост-диригент, а от 2017 - неин основен диригент и шеф.
Активната си активност в България Найден Тодоров съчетава с изяви като диригент на разнообразни оркестри и оперни сформира в Австрия, Италия, Испания, Чехия, Португалия, Англия, Германия, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, Съединени американски щати и други
Найден Тодоров е притежател на доста награди, сред които: „ Кристална лира " (2005, 2016 и 2018), „ Златна книга ", „ Емил Чакъров ", „ Музикант на годината " (2012 и 2019) и званието „ Почетен жител " на град Русе.
Билети в Билетните центрове на Плевенска филхармония, Зала „ България ", както и посредством Eventim.bg, Grabo.bg и Deals.bg. Отстъпки за възпитаници, студенти и пенсионери на касата на Зала „ България ".
На 24 октомври (петък) в Плевен, в зала „ Катя Попова " и на идващия ден 25 октомври (събота) - рождения ден на Йохан Щраус-син, в зала „ България ", София. И двата концерта са с начален час 19 часа.
В програмата са включени арии, дуети, полки и валсове от Йохан Щраус- наследник, както и „ Радецки марш " от Йохан Щраус-баща, изпълнени от Плевенска филхармония под диригентството на Христо Павлов и Найден Тодоров. Солисти са оперната прима Цветелина Василева и тенорът Емил Павлов. Те ще изпълнят Ария на Баринкай из „ Цигански барон " (изп. Емил Павлов), Чардаш на Розалинда из „ Прилепът " № 10 (изп. Цветелина Василева) и Дует на Сафи и Баринкай из „ Цигански барон " № 11.
Изящните оперни гласове, дружно с оркестъра на Плевенска филхармония и двамата диригенти, ще отведат публиката в луксозните концертни зали в Плевен и София на незабравимо странствуване измежду световноизвестните творби на Щраус.
Йохан Щраус-син, роден на 25 октомври 1825 година във Виена, в фамилията на фамозния Йохан Щраус I, е най-известният представител на великата музикална виенска династия Щраус. Австрийският композитор, цигулар и диригент, остава в историята като „ Кралят на валса ". С музиката си той трансформира валса в изкуство и има голям принос за известността на този танц във Виена през ХІХ век. Щраус съумява да трансформира виенския валс в международно приет род, знак на блясъка и елегантността на Австро-Унгарската монархия, което трансформира този танц в обществен феномен, утвърден във виенското висше общество. Йохан Щраус-син получава интернационално самопризнание за своите валсови композиции. Произведения като „ На хубавия наследник Дунав " (1867), „ Приказки от Виенската гора " (1868) и „ Животът на художника " (1867) се трансформират във безконечни шедьоври на танцовата музика. Неговият жанр се характеризира с грациозна лекост и надълбоко възприятие за мелодия и темп. Неговата богата музикална експресивност покорява както елита, по този начин и необятната аудитория. Щраус написва няколко творби за членове на Сакс-Кобургското семейство, две от които са отдадени на сватбата на българския княз Фердинанд (с който са били близки приятели) и Мария Луиза Бурбон Пармска през 1893 година: Тържествен марш (Fest Marsch op. 452) за княза, и валсът Сватбен танц (Hochzeitsreigen, Walzer, Op. 453) за княгинята.
Йохан Щраус - наследник умира във Виена през 1899 година, оставяйки след себе си музикално завещание от над 500 творби, които и през днешния ден вълнуват публиката и звучат на празнични концерти в духа на „ виенския валс " по целия свят.
EМИЛ ПАВЛОВ - тенор
Трето потомство тенор Емил Павлов е роден във Велико Търново (1992), където приключва СОУ „ Емилиян Станев " със компетентност „ Кларинет ", а по-късно „ Класическо пеене " в НМА „ Проф. Панчо Владигеров " (2015). От 2016 година специализира при световноизвестната Красимира Стоянова. Носител е на призови награди от национални и интернационалните състезания: „ Короната на Търновград " (2014), „ Светослав Обретенов " - Провадия, „ Романсиада " в Москва, „ Art Stars - Звезди на изкуството ", „ Славянски звън ", „ Стоян Попов ", „ 22 Wielki Turniej Tenorow " в Шчечин, „ Гена Димитрова " в Плевен (2025).
Изпълнява функции в оперетите „ Царицата на Чардаша " и „ Графиня Марица " на Калман, „ Веселата Вдовица " от Лехар, в оперите „ Тайният брак " на Чимароза, „ Площадчето " от Волф-Ферари, „ Вълшебна флейта " от Моцарт, „ Евгений Онегин " от Чайковски, „ Травиата ", „ Набуко ", „ Дон Карлос " и „ Фалстаф " на Верди, „ Мадам Бътерфлай " на Пучини, „ Електра " и „ Ариадна на Наксос " от Рихард Щраус, „ Летящият холандец " на Вагнер. Участва в кантатно-ораториални произведения: „ Миса Солемнис " на Бетовен, Реквием на Моцарт и „ Мизерере " на Гуно.
От 2017 година Емил Павлов е солист на Държавна опера - Пловдив, а от сезон 2017/2018 е солист на Софийска опера и балет. Участва в интернационалните фестивали „ Моцартови празници ", „ Дни на музиката в Балабановата къща ", „ МузикАртисимо ", в концерти на Софийска филхармония, спектакли в Германия, Австрия, Полша, Словакия, Русия и Малта. През 2018 година се изявява в Болшой спектакъл в Москва с роля в операта „ Янините девет братя " от Любомир Пипков. През 2025 година взе участие с осъществяване на песен на Федерико от „ Арлезианката " на Чилеа в галаконцерта на лауреатите на Шестия интернационален конкурс за млади оперни артисти „ Гена Димитрова " в Плевен с оркестъра на Плевенска филхармония.
ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА - сопран
Завършва НМА „ Проф. Панчо Владигеров " в София и дебютира с триумф в ролята на Амелия от „ Бал с маски " на Верди на сцената на Националната опера и балет. През идващите сезони извършва централните функции в „ Дон Карлос ", „ Отело " и „ Трубадур " на Верди. През 2018 година взе участие в операта „ Аида " в ролята на Аида от Верди с Плевенска филхармония в „ Сцена под звездите " в Плевен. Специализира при фамозния тенор Карло Бергонци в школата на „ Ла канара " в Милано. Лауреат е на интернационалните състезания „ Tито Скипа " и „ Франческо Чилеа " в Италия.
Цветелина Василева се утвърждава като Вердиева певица. Активната й интернационална кариера стартира в Сан Франциско, където дебютира като Леонора, а по-късно в „ Руслан и Людмила " от Глинка и в „ Коронацията на Попея " от Монтеверди. Получава висока оценка от рецензията за присъединяване си в Международния фестивал в Уексфорд (Ирландия). Участва в концерти в влиятелни зали като „ Концертгебау " - Амстердам („ Сватба " на Стравински), „ Роял Албърт хол " - Лондон (галаконцерт „ Нощи на звездите " с Армилиато, Агнес Балца, Даниела Деси, Дмитрий Хворостовски, Розалинд Плоурайт, Джино Килико, Хосе Кура, Джузепе Джакомини), както и в рецитална зала „ Джордж Уестън " в Торонто - Съединени американски щати („ Жана д‘Арк " от Верди) и други Гастролира на най-големите оперни подиуми: „ Ковънт Гардън ", „ Метрополитен ", Берлинската държавна опера, „ Ла Моне ", в Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантяго, Кардиф, Токио, Шанхай, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Хюстън, Чикаго и други Работи с фамозни диригенти като Бернард Хайтинк, Aнтон Гуаданьо, Филип Жордан, Mаурицио Арена, Даниел Орен, Карло Рици, Mарко Армилиато, Никола Луизоти и други
ХРИСТО ПАВЛОВ е диригент и учител - доцент, в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров " в София. От края на 1990 работи поредно като солист-флейтист в симфоничния оркестър на БНР, като диригент и учител. От 1997 развива дейна активност в музикалния мениджмънт, работейки с сътрудници от 4 континента - Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Павлов преподава оркестровка, студийно продуциране и диригентство в магистърски стратегии на „ European Аcademy of Fine Arts " - част от Американския университет в Дъблин. Бил е гост-лектор в „ Pulse College " - Дъблин, и в ЮУ „ Неофит Рилски " в Благоевград. Дирижирал е Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Държавния музикален спектакъл, Дъблинския филхармоничен оркестър, Варненската опера, Плевенската филхармония... Павлов е основател и диригент на София Метрополитен оркестър - студиен оркестър, взел участие в стотици звукозаписни сесии за интернационалните кино и симфонични продукции.
Христо Павлов е лауреат на национални и интернационалните състезания като флейтист, композитор и диригент. Реализира записи като реализатор, композитор, аранжор, диригент, музикален продуцент за звукозаписни компании, радио и телевизионни излъчвания, както и над 100 международни и български министър председатели. Той е създател на театрална, кино, камерна, симфонична, електронна и поп музика.
НАЙДЕН ТОДОРОВ - един от най-талантливите модерни български музиканти, който приключва бакалавърска степен във Виенския музикален университет през 1996 в класовете на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович. През идната година е поканен от фондация „ Ленард Бърнстейн " - Йерусалим, да специализира при Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. През 2001 получава магистърска степен от Нов български университет.
Само на 26 години става Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония (2000). С тях записва симфониите на Луис Глас за датската компания „ Данакорд ", както и над 100 компактдиска за американската компания ММО. В интервала 2003 - 2005 е живописен началник на Оперно-филхармонично сдружение в Бургас, а няколко години по-късно и на хор „ Дунавски звуци " в Русе. В продължение на 12 години (2005 - 2017) е шеф на Държавната опера в Русе.
Като диригент на Софийската филхармония Тодоров дебютира през 2001, три години по-късно става непрекъснат гост-диригент, а от 2017 - неин основен диригент и шеф.
Активната си активност в България Найден Тодоров съчетава с изяви като диригент на разнообразни оркестри и оперни сформира в Австрия, Италия, Испания, Чехия, Португалия, Англия, Германия, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, Съединени американски щати и други
Найден Тодоров е притежател на доста награди, сред които: „ Кристална лира " (2005, 2016 и 2018), „ Златна книга ", „ Емил Чакъров ", „ Музикант на годината " (2012 и 2019) и званието „ Почетен жител " на град Русе.
Билети в Билетните центрове на Плевенска филхармония, Зала „ България ", както и посредством Eventim.bg, Grabo.bg и Deals.bg. Отстъпки за възпитаници, студенти и пенсионери на касата на Зала „ България ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ